AI се мисли за умен, шимпанзетата може да са на друго мнение

Като за нещо толкова възхитително, превърнало се в такъв синоним на заслуги, понятието интелигентност е удивително слабо разбрано. Нашето общество функционира на базата на предположението, че хора с по-голяма интелигентност заслужават достъп до по-добри училища и по-добри работни места. Много хора вярват, че животните с по-висока интелигентност заслужават да се отнасяме към тях по-хуманно или поне да не ги използваме за храна. Нашите технологични лидери са обсебени от сравняването на човешката интелигентност с най-новите системи за изкуствен интелект. Мнозина твърдят, че щом ни надминат по интелигентност, тези системи бързо ще ни поробят, ще ни унищожат или ще решат всичките ни проблеми.

Как можем да сравняваме човешката и машинната интелигентност, когато не можем да решим кой вид – котките или кучетата, е по-интелигентен? Учените, които изучават поведението и интелектуалните способности на хората и животните, са склонни да разглеждат интелигентността по различен начин, като я разбиват на способности, които могат да измерят. Впечатлило ги неотдавнашно изследване, което предоставя експериментални данни, че шимпанзетата могат да използват разум, за да преценят различни силни страни на данните, да направят рационални заключения, да актуализират вярванията си и да разпознават силните и слабите страни на собствените си знания.

Това откритие опровергава вековната философия, която приравнява разума с уникалността на човека, но има смисъл от еволюционна гледна точка, като се има предвид връзката ни с шимпанзетата и разбирането, че човешките черти са наследени и формирани от естествения подбор, а не дадени от боговете. „Това е най-силното доказателство досега, че споделяме планетата с друго разумно същество“, казва еволюционният антрополог Брайън Феър от университета „Дюк“, който изразява задоволство от новото изследване. Значението не е в измерването на интелигентността на шимпанзетата, а в разбирането как мислят нашите роднини при животните.

Интелигентността е малко като понятието за благородство, казва Алисън Гопник, преподавател по психология в Калифорнийския университет „Бъркли“, която е пионер в техниките за изучаване на познавателните възможности на бебетата и децата. Благородството е социална конструкция, която съчетава социалния статут с положителни черти на характера и се използва от векове, за да оправдае натрупването на власт и богатство.

Гопник обяснява, че в нашата култура интелигентността често се разглежда като загадъчна, магическа субстанция, с която хората се раждат в различна степен. „Това е наистина забавно народно вярване, което е много разпространено сред изследователите в областта на изкуствения интелект и от гледна точка на познавателната наука е напълно неоснователно“, отбелязва тя.

Основателни, казва Гопник, са най-новите данни, че животните могат да разсъждават. Проектът е подобен в някои отношения на експериментите, които тя провела с деца в предучилищна възраст. Изследователите работили с осиротели шимпанзета, спасени от дивата природа и живеещи в резервата за шимпанзета на остров Нгамба в Уганда. Участието било доброволно, интересът варирал, но във всяка от петте части на проучването участвали между 15 и 23 ентусиасти.

Още по темата

Бизнесът вече не се стеснява да реже работни места заради AI

AI срещу истината: алгоритмите, които усилват дезинформацията

AI ни взема работата заради липса на възможности за преквалификация

Шимпанзетата трябвало да изберат между две кутии, които можело да съдържат лакомство като например резени ябълка. В някои случаи изследователите използвали прозрачно прозорче, за да могат шимпанзетата да видят къде са лакомствата, а в други случаи разклащали кутиите, за да могат животните да чуят дали има нещо вътре.

Понякога изследователите добавяли, махали или променяли данни, след което давали на шимпанзетата възможност да променят решението си и да изберат другата кутия. В един от случаите дори дали на шимпанзетата „фалшива новина“, като им показали снимка на плод, а не самия плод. Шимпанзетата отхвърлили фалшивите данни, припомнили си други слаби указания и ги използвали, за да стигнат до верния отговор.

Много животни стигат до нови вярвания чрез учене, казва Гопник, но този експеримент показал нещо ново – животните не само учели, а и преценявали данните, както новите, така и запомнените. И комбинирали тази информация, за да преценят дали имат основателна причина да променят решението си. За целта са нужни метапознавателни възможности, както ги нарича Гопник – способността да оценяват това, което знаят, и това, което не знаят.

Шимпанзетата имат метапознавателни способности, каквито чатботовете нямат

Антропологът от „Дюк“ Хеър е съгласен, че шимпанзетата проявават метапознавателни способности – за да изпълнят успешно задачата, животните трябвало да помислят върху това, което не знаят.

По съвпадение миналата седмица списание Science съобщи, че ChatGPT и сходни системи са програмирани да нямат силни метапознавателни възможности. Както много потребители са забелязали, тези системи често дават уверено грешни отговори вместо да признаят, че не знаят. Обучението, както съобщава Science, е проектирано да „възнаграждава уверените предположения и да наказва честната несигурност“.

Ако интелигентността прилича на благородството, това не означава, че тя не съществува, а по-скоро, че е субективна. Котките са по-добри в някои задачи, а кучетата – в други, и кои видове считаме за по-интелигентни зависи от способностите, които ценим най-много. Чатботовете може да имат свръхчовешки езикови умения и незабавен достъп до огромни количества натрупани човешки знания, но им липсва любопитство и логика на вероятностите, която е от много важно значение за точната преценка. (И с цялата си прекомерна самоувереност и раболепие, те се оказват донякъде недостойни.)

Може би причината да сме толкова обсебени от класифицирането на интелигентността на животните, хората и изикуствения интелект е, че това поведение е инстинктивно за йерархични примати като нас. Склонни сме да приравняваме по-високия ранг с доминиране, затова ни се струва естествено да предположим, че ако интелигентността определя ранга и изкуственият интелект ни изпревари, той ще доминира или ще доведе до изчезването ни. Тъкмо това бяхме напът да направим с шимпанзетата. Но всъщност унищожаването или изместването на животни, от които можем да разберем много за нас самите, не е много умно.

Още по темата

Идва ли краят на AI ерата на пазарите? Попитахме експертите

Как да режисираме AI видеа?

AI превръща учителя в ментор за прилагане на знанията в реалния свят