Ще превърне ли AI „незаменимите съкровища“ на Япония в AI каша?
Скорошното пускане на видео генератора Sora 2 на OpenAI бе поредната тревожна камбана за анимационната индустрия в Япония.
Редактор: Емил Соколов
Когато доклад на ООН предупреди, че прочутият анимационен сектор на Япония е изправен пред потенциален колапс, лесно бихте могли да решите, че причината е възходът на изкуствения интелект.
Не е така. Ниско заплащане, прекомерни работни часове и слаба защита на индивидуалните права върху интелектуална собственост са създали „среда, узряла за експлоатация“, заяви миналата година органът за правата на човека към ООН. Ако тогава перспективата беше мрачна, разпространението на AI може да се окаже екзистенциална заплаха.
Токио дължи повече на тези артисти. Дори когато индустриалната мощ на Япония отслабваше през т.нар. „изгубени десетилетия“, тяхното въображение и дух изведоха нацията до невиждана „мека сила“ и глобално влияние.
Dragon Ball, Pokemon и Studio Ghibli създадоха международно обичани истории и персонажи.
Правителството вероятно късно оцени или капитализира това, но оттогава години наред се опитва да превърне творбите на страната в водещ износ - не по-малко мощен от автомобилите или чиповете.
Заплахата от AI дава на Япония втори шанс да постъпи правилно към работниците, които крепят индустрия за 21 млрд. долара. Токио трябва да действа бързо, за да укрепи трудовите права, да защити ИС, да изисква прозрачност и да компенсира справедливо артистите - рискува Силициевата долина да пише правилата в движение.
Скорошното пускане на видео генератора Sora 2 на OpenAI бе поредната тревожна камбана. Потребители на „клон“ на TikTok бързо превърнаха обичан каталог от аниме герои в AI-„каша“.
Депутатът от Долната камара Акихиса Шиодзаки каза в коментар, че е особено обезпокоен да види висококачествени генерации на японски икони - докато западни фигури като Мики Маус или Супермен подозрително липсват.
По думите му правителството е изразило притесненията си пред OpenAI, което очевидное подтикнало главния изпълнителен директор Сам Алтман да обяви актуализация, даваща на правоносителите „по-фин контрол“, и да похвали „забележителния творчески принос“ на Япония.
Алтман каза, че се надяват „скоро“ да започнат план за споделяне на приходите.
Бързата реакция на OpenAI е добра първа стъпка. Но технологичните гиганти трябва и да платят за креативността, която вече са експлоатирали. Докато превъртах Sora 2 преди дни, клипове с Наруто, Дораемон, Тоторо и много други аниме любимци бяха в изобилие, дори ако кратките ми опити да създам нови видеа с някои от тях бяха отказани.
Напълно очевидно е, че културните корони на Япония са били използвани за обучение на видео генератора, който има потенциала да носи сериозни приходи на технологичния гигант.
Обхватът на японската креативна индустрия ѝ вменява и задължението да поведе глобалната битка за бъдещето на изкуствата в ерата на AI. Началото може да бъде изискване за прозрачност. Повечето водещи технологични компании спряха да споделят детайлите за данните, с които обучават моделите си.
А обществото има право да знае какво влиза в тези системи - не само за да са наясно правоносителите дали техни творби са използвани, но и за да могат изследователи и политици по-добре да разбират как тези инструменти оформят света около нас.
И както писа колегата ми Дейв Лий, компаниите плащат за чиповете, за електричеството и за труда на инженерите си - „тогава защо да не плащат за труда на човешките творци, без които днешните модели на AI не биха стрували и пукната пара?“
Дори в периоди на масивна технологична трансформация има прецеденти как да се възнаграждават творците.
Още преди възхода на AI аниме индустрията на Япония отдавна имаше нужда от „трудово разчистване“. Въпреки глобалния бум много творци живеят в бедност. Токио може да поправи това, като даде повече права на синдикатите в сектор, който по традиция се съпротивлява на организиране.
Това не само ще подобри условията, но и ще даде на артистите шанс да имат думата за това как трудът им се използва от AI и как технологията може да се прилага в самата индустрия.
Стачката на холивудските сценаристи през 2023 г. показа колко ключова е организираната работна сила за творческите сектори и даде прецедент: заетите извоюваха право сами да решават как и кога се използва AI, като същевременно гарантираха, че ще бъдат компенсирани и в двата случая.
Автоматизацията може да застраши препитанието на артистите или да се използва отговорно, за да запълва огромни недостиги на кадри. Колективните трудови договори дават на работниците право на глас как този процес в крайна сметка ще се развие.
На пресконференция миналия месец депутат, отговарящ за стратегията за интелектуална собственост, нарече анимето и мангата „незаменими съкровища на нашата страна“.
AI инструментите вече са способни да репликират - и дори да заместят - нещо, което направи Япония културна суперсила. Прозорецът, в който Токио може да действа, бързо се затваря.
Катрин Торбек е колумнистка на Bloomberg Opinion, която отразява азиатските технологии. Преди това е била технологичен репортер в CNN и ABC News.