Може ли по-дълбокото сътрудничество в Европа да бъде лекарство срещу популизма?

Европа е изправена пред управленческа криза поради глобалната вълна на популизъм, която заплашва да погуби демокрациите ѝ. Това може да има сериозни последствия за съюза, който се изгражда вече повече от седем десетилетия.

За да имат някаква надежда да си върнат разочарованите избиратели, центристките лидери на Европа трябва да проявят много по-голяма амбиция и сътрудничество, отколкото досега.

От Втората световна война насам екстремистите не са били толкова близо до завземането на властта в Европа. Към септември популистките партии – предимно десни и антиимигрантски, понякога пренебрежителни към Европейския съюз и симпатизиращи на тоталитарния режим в Русия – са спечелили повече от една трета от гласовете на парламентарните избори в 30 европейски страни, измерени според броя на населението. Сега те са сред водещите фракции в двете най-големи държави членки на ЕС - Франция и Германия.

Популистите настъпват в Европа | Крайната десница контролира почти една четвърт от гласовете в 30 държави

Възходът на популистите е тревожен не само сам по себе си, но и поради начина, по който парализира традиционните центристи. С намаляващия си дял от гласовете, те са все по-принудени да сформират тромави коалиции, които са твърде разединени, за да постигнат нещо.

Най-скорошен пример за това е Франция, където президентът Еманюел Макрон е с четвърти премиер от средата на 2024 г. насам, след провалени опити да бъде прокаран бюджет в разединения парламент.

Какво кара избирателите да се ориентират към периферията?

Няма единен или прост отговор. Сред вероятните обяснения са: необичайно големият приток на бежанци; стагниращите доходи на работническата класа; високите разходи за жилища и енергия; продължаващото въздействие на финансовата криза от 2008 г.; и умението на популистките партии да експлоатират социалните медии. Всички те имат различно значение на различните места.

Въпреки това, популистите имат едно общо нещо: те представят утвърдените лидери и институции (с определена достоверност) като откъснати от реалността, корумпирани и некомпетентни елити. За съжаление, предпочитаните от тях решения често включват явно нарушение на демократичните механизми за взаимен контрол – стратегия, която унгарският премиер Виктор Орбан следва за ужас на ЕС.

Още по темата

Как може да има смислен публичен диалог в условията на криза на елитите

Предизвиканият от Брекзит индустриален упадък е предпоставка за политическа буря

Политиката на „гнева на пътя“ печели младите мъже в Европа

Как основните партии могат да противодействат на тази разрушителна нагласа?

Работата с тях не работи – както научи по-рано тази година Фридрих Мерц, сегашен канцлер на Германия, когато предложи мярка за ограничаване на имиграцията с подкрепата на асоциираната с фашистката идеология партия „Алтернатива за Германия“, само за да понесе тежка реакция.

Когато центристите възприемат екстремистка реторика, те успяват главно да отблъснат основните си избиратели. Само надеждата, че популистите по някакъв начин ще смекчат позициите си, след като встъпят в длъжност, също не е решение.

Вместо това, европейските лидери трябва да покажат, че те и техните институции могат да постигнат резултати.

Това означава да се отговори на легитимните опасения на избирателите – включително да се съживи слабият икономически растеж на Европа, да се укрепи отбраната ѝ и да се приложат политики, които подчертават предимствата на имиграцията, като същевременно се ограничат нейните недостатъци.

Какво тревожи европейците | Икономиката, отбраната и имиграцията са начело в списъка

За тази цел сътрудничеството е от решаващо значение. За да привлекат частните инвестиции, от които се нуждаят отчаяно, отделните страни трябва да престанат да гледат с прекалена снизходителност към собствените си финансови институции и да обединят капиталовите си пазари.

За да осигурят сигурността на границите на Европа, те трябва да координират политиките си в областта на имиграцията и предоставянето на убежище. За да осигурят най-ефективно общата си отбрана, те трябва да обединят усилията си, за да постигнат икономии от мащаба, вместо например да произвеждат 12 вида основни бойни танкове.

Каква може да бъде ролята на ЕС?

Въпреки всичките си недостатъци, ЕС продължава да е подходящ за управлението на такова сътрудничество. Европейците постоянно заявяват, че гледат на съюза по-благосклонно, отколкото на националните си правителства, и че искат той да прави повече.

В момент, когато геополитиката като игра с нулев резултат набира сила, Европа има шанс да покаже, че либералната демокрация и трансграничното партньорство могат да функционират по-добре.

Вярата в Европейския съюз | Европейците заявяват, че вярват повече на ЕС, отколкото на националните си правителства

Последните проучвания във Франция и Германия сочат, че десните популисти могат да спечелят следващите избори с голяма преднина, което ще им даде много по-голямо влияние върху двете най-мощни държави в ЕС.

Европейските лидери трябва да разгледат тази тенденция като сигнал за тревога и да действат адекватно.

Още по темата

Белият дом шумно мобилизира крайната десница по света

Популизмът вреди на икономическия растеж

Популистките лидери са измамата, която продължава да взема от нас