Недосегаемите пенсионери държат Европа в задушаваща хватка

„Ако искаме да изградим бъдещето на Великобритания заедно, всички ще трябва да допринесем.“ Тези вдъхновяващи думи за дух на национално единство бяха изречени от британския министър на финансите Рейчъл Рийвс миналата седмица, когато тя положи основите на това, което почти сигурно ще бъде наказателен бюджет този месец.

От гледната ми точка на милениал (бел. ред. представителите на поколението, родено между 1981-1996 г.) е невъзможно да не изразя презрение. Изглежда почти сигурно, че работещите хора всъщност ще понесат най-голямата тежест, вероятно чрез увеличение на данъка върху доходите.

Миналата година работодателите бяха тези, които бяха ударени от законопроекта на Рийвс за финансиране на разходите на лейбъристкото правителство. Кои са тези, които отново са до голяма степен изключени от този последен патриотичен опит да се бръкне в джоба ви? Вероятно по-възрастните хора.

Как ще се гарантират пенсиите?

Така наречената тристепенна гаранция за държавната пенсия в Обединеното кралство, една абсурдна, скъпа и неустойчива гаранция, че плащанията се увеличават всяка година с най-високата стойност от инфлацията, ръста на заплатите или 2,5%, ще продължи да се прилага безотказно.

Да, можете да разберете защо правителствата в страните с бързо застаряващо население продължават да се страхуват от „силата на пенсионерите“. Но Reform UK на Найджъл Фараж е единствената британска партия, която е достатъчно смела, за да предложи дори отслабване на тристепенната гаранция.

Нейната популистка избирателна база обаче едва ли е в разцвета на младостта си.

И Великобритания не е изключение. Тази година в Европа бяха принудително прекратени множество кампании, насочени към постигане на повече социална справедливост. Във Франция новоназначеният министър-председател на Еманюел Макрон, Себастиен Льокорню, предлага да се замразят важните пенсионни реформи на президента. Това може да струва до 400 милиона евро през следващата година.

Опитите да се направи тежестта по-поносима се сблъскват с препятствия в Германия, Италия, Испания, Дания и Белгия. Ситуацията е толкова изострена, че Европейската комисия обмисля да обвърже пенсионната реформа с парични плащания от следващия седемгодишен бюджет на ЕС в размер на 2 трилиона евро.

Докато страните се борят с токсичната комбинация от застаряващо население, ниска раждаемост и огромни дългове, нашите пенсионни системи от типа „плащаш, колкото изкарваш“ – при които настоящите работещи финансират разходите за пенсионерите – не са подходящи за целта си, нито за бъдещето.

Вместо да предприемат значими действия за обезвреждане на тази икономическа бомба със закъснител, политическите лидери я прехвърлят на своите наследници. Възможно ли е да постъпят другояче, когато са под контрола на поколението на бейби бумърите?

Вместо да отслабят тристепенната гаранция във Великобритания, една вероятна промяна в бюджета е намаляването на програмите за освобождаване от данък върху заплатите, в рамките на които служителите са могли да трупат пенсионни спестявания без да плащат данъци.

Нетната заплата на работниците отново ще пострада и те няма да могат да спестяват толкова много за бъдещето.

Охолен живот на зряла възраст

Честно казано, много възрастни хора не водят комфортен живот. Ето защо разумният опит на Рийвс да въведе проверка на доходите на пенсионерите за получаване на зимни добавки за отопление беше посрещнат с отвращение от нейните партийни колеги, което принуди правителството да се откаже от мярката. Все пак, хората, които не са пенсионери, са почти два пъти по-застрашени от недостиг на енергия.

Въпреки това, като цяло възрастните хора живеят доста добре. Дейвид Уилетс, бивш министър от Консервативната партия и президент на мозъчния тръст Resolution Foundation, посочва, че британските пенсионери са с около 5000 паунда по-богати от семействата с деца.

Между 2010 и 2024 г. увеличенията на помощите са повишили доходите на пенсионерите с 900 паунда над инфлацията. Междувременно французите над 65 години имат по-високи доходи от хората в трудоспособна възраст и се радват на пенсионен фонд, който е два пъти по-голям от сумата, която са внасяли по време на трудовия си живот.

По-младите поколения знаят, че тези солидни спестявания не биха ги очаквали – ако изобщо успеят да се пенсионират. В проучване на Standard Life от 2025 г. само половината от анкетираните от милениалите вярват, че държавната пенсия ще остане достъпна за всички.

С прогнозираното намаляване на съотношението на работещите възрастни към пенсионерите от 3,6 през 2023 г. до 2,5 през 2070 г., е трудно да се предвиди откъде ще дойдат непрекъснатите увеличения на държавните плащания.

Жилищата са станали значително по-недостъпни спрямо доходите | Съотношение между средната цена на жилището и средния годишен доход на работното място, Англия и Уелс

Още по темата

Данъчните амбиции на лейбъристите засегнаха наемодателите и трупащите спестявания

Британските пенсионни фондове са готови да продадат частни активи за милиарди

Пенсионният фонд ще се самоиздържа само при по-високи заплати и осигуровки

Перспективите за бъдещите поколения

Другите източници на богатство за цял живот не изглеждат по-добре. През 1997 г. цената на семейните жилища във Великобритания е била средно три пъти по-висока от годишните доходи. Днес тя е близо осем пъти по-висока. В цяла Европа собствеността върху жилища сред хората под 35 години е спаднала драстично.

Британският Институт за фискални изследвания установява, че до 40% от служителите в частния сектор, които спестяват във фондове с определени вноски, ще имат доходи, които не достигат стандартните показатели за пенсиониране.

Разходите за живот са много по-високи. А по-младите поколения получават по-ниски заплати, отколкото са получавали хората от първото следвоенно поколение на същата възраст.

Перспективите за бъдещите поколения са още по-мрачни. Децата днес са два пъти по-застрашени от бедност, отколкото възрастните хора. Почти 10% от бюджета за образование във Франция се пренасочва за покриване на дефицита в публичните пенсии.

Може би най-добрата индикация за това къде се вписва обновяването на населението в приоритетите на политиците е състоянието на родилните отделения в болниците в Обединеното кралство. Медицинският персонал е на ръба на изчерпването.

Доклад на Националната здравна служба на Англия посочва, че много родилни отделения и отделения за новородени са изложени на „сериозен риск от предстоящ колапс“.

Разликата между разходите за пенсионери и деца се е увеличила | Правителствени разходи на човек с течение на времето

„Не е влошаване на живота на пенсионерите, а подобряване за всички останали“

Докато правителството на Киър Стармър във Великобритания се стреми към растеж, както и повечето други умерени администрации, които се опитват да спрат популистката вълна, те трябва да имат предвид икономическата цена на това да бъдат в плен на възрастните хора.

Тим Вландас, преподавател по сравнителна политическа икономика и социална политика в Оксфордския университет, пише, че с нарастването на дела на по-възрастните избиратели политиците са изправени пред по-малко преки избирателни стимули да преследват дългосрочни стратегии за растеж.

Закрилата на пенсионерите става по-безопасна от разходите за зелен преход, образование или детски грижи.

Това се превръща в порочен кръг: раждаемостта спада и младите хора се ангажират все по-малко в политическия свят, който не им служи. В същото време пенсиите стават по-трудни за финансиране, но по-важни за възрастните избиратели.

В Германия млади законодатели се борят, заплашвайки да блокират пенсионните мерки заради прекомерната тежест, която те налагат на бъдещите поколения. Според директора на института за социологически проучвания Forsa, това е първият случай, в който младежкото крило на дадена партия има толкова голямо влияние.

Политиците в други страни трябва да вземат под внимание този факт. Става въпрос не за влошаване на живота на пенсионерите, а за подобряване на живота на всички останали.

Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg, койято отразява климатичните промени.

Още по темата

ЕС рискува да стане „луксозен старчески дом“, ако не се бори с радикализацията

Най-бедното британско поколение е по-оптимистично настроено от най-богатото

Младите са приоритет за политиците, стига да не трябва да правят нещо за тях