Може ли падането на Покровск да се окаже пирова победа за Русия?

Първо Бахмут, после Авдеевка, сега Покровск. През последните три години руските генерали всеки път посочват средноголям украински град като следваща критична цел на инвазията, влагайки огромни ресурси от жива сила и техника, за да го превземат.

Защо Покровск е важен и какво би означавало падането му

Въпросът не е дали Покровск ще падне, а какво ще означава това за войната.

Завземането на Покровск би имало съществено политическо и символно значение и за двете страни, както бе с предшествениците му през 2023 и 2024 г.

Това, плюс пътните и железопътните връзки, обяснява защо руските командири изтеглиха войски от други участъци на фронта, за да концентрират над 100 000 души срещу миньорски град с довоенно население наполовина по-малко.

Владимир Путин се нуждае от тази победа преди зимата. Липсата на подходящ терен, който да прикрива настъпващите войски от дронове, и резервните отбранителни линии зад Покровск ще направят придвижването още по-трудно и скъпо до връщането на листата напролет.

А за Русия това вече е разочароваща година - по-малко нови територии въпреки нарастващите предимства на бойното поле и признаци на напрежение в икономиката у дома.

Територия, окупирана от Русия, в квадратни мили.

Завземането на Покровск би подкрепило разказа на Путин за неизбежна победа и би потиснало усещането сред обикновените руснаци, че завоеванията не си струват човешката и икономическата цена. То би ударило и без това ниския морал в Украйна и - най-опасното - би могло да убеди САЩ да притиснат Киев към капитулация.

Но това няма да „отвори пътя“ за руските сили да пометат т.нар. пояс от източноукраински крепости, които така забавят инвазията. Причината е начинът, по който се води войната – пеша.

Всъщност падането на Покровск може да се разглежда и като пореден етап от украинската стратегия да изтощи до изнемогване руските предимства в жива сила и техника.

За мащаба: на руската армия ѝ отне 20 месеца да напредне под 50 км от Авдеевка до Покровск - разстояние, което отнема час път в мирно време. През този период статистиката на Украйна за руски убити и ранени почти се утрои - до 1,147 млн. от 401 350.

Числата са пристрастни и затова ненадеждни, но независими анализатори се съгласяват, че тенденцията е вярна: това е най-кървавата година за Русия от началото на войната.

Още по темата

ЕС е под натиск да представи надежден план за финансиране на Украйна

Матю Уитакър: Русия няма да напредне повече в Украйна

Как трябва да реагират съюзниците на Украйна

Ще се окаже ли Покровск „стойностен“ спрямо цената? И как трябва да отговорят съюзниците на Украйна?

Това са две части от един и същ въпрос, защото войната ще се реши от способността и волята на всяка страна да остане в битката - нещо, което съдбата на Покровск сама по себе си не може да определи, но съюзниците на Украйна могат.

Когато посетих коксовата мина на града през октомври 2024 г., страхът бе, че съпротивата може да не издържи след края на годината. Отбрана, която продължава девет месеца отвъд очакваното срещу осемкратно превъзхождащи сили, ограничени от други участъци на фронта, не е признак на военен колапс.

Украинските сили се борят да удържат Покровск

За съюзниците на Киев има две важни поуки. Първо: не позволявайте кремълската пропаганда да диктува политика. Смяната на администрацията в САЩ, макар и силно благоприятна за Москва, не се разви толкова зле, колкото можеше.

Жизненоважно е Путин да не използва евентуална победа в Покровск, за да успее - при втори опит - да убеди Доналд Тръмп, че най-добрата сделка за Украйна е капитулация.

Също толкова важно: украинската отбрана може да се срути, ако Европа не запълни вакуума от рязкото съкращаване на американската подкрепа при Тръмп. Това важи още повече, когато руските иновации - включително снабдяване на планиращи бомби с реактивни двигатели за по-голям обсег - увеличават нуждата от скъпа ПВО. Както писах другаде, тази зима може да се окаже решаваща в това отношение.

По-широкият залог за НАТО и следвоенните уроци 

Би ли било по-добре и за Европа да ограничи загубите и да приеме условията на Кремъл? Не - защото, както Путин нееднократно казва, това не е само за Украйна. Той вече се смята във война с НАТО и, както пише американската изследователка на руските въоръжени сили Дара Масикот в последния брой на Foreign Affairs, се подготвя за още война.

Руските въоръжени сили са в процес на дълбоко учене и трансформация, които ще ги направят далеч по-голяма заплаха за НАТО, отколкото през 2022 г.

Подобренията се усещат на фронта - в тактиката, дроновите технологии и адаптацията на оръжейни системи. В рамките на няколко години след края на тази война руските командири и бронетехника, които изглеждаха толкова изостанали спрямо натовските еквиваленти, когато навлязоха в Украйна с износени гуми и лоша поддръжка преди почти четири години, ще излязат с оборудване, доктрини и опит за водене на следваща война, каквито нашите армии засега нямат.

Тревогата на Москва, според Масикот, е, че САЩ и Европа също ще изучат войната и ще се адаптират. НАТО трябва да се погрижи тези опасения да се сбъднат. Още по-добре - да даде на Киев достатъчно помощ сега, за да стигне Путин до пределите на това, което армията му може да постигне пред украинския „пояс от крепости“, а не по-нататък на Запад.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Украйна има план за победа. За разлика от нейните съюзници

Лидерите на ЕС не се разбраха да използват руските активи за защита на Украйна