Китайският ефект на петролните пазари ще промени света

Продавачите на финансовите пазари харесват малко неща повече от правителствена пут опция.

Подобна ситуация – при която мощен държавен играч дава мълчаливо обещание да купува, когато цените паднат твърде ниско, подобно на пут договорите, използвани от търговците на опции – може да намали риска с години. „Пут опцията на Грийнспан“ помогна за поддържането на фондовите пазари от 80-те до 2000-те години, докато „пут опцията на Байдън“ подкрепи суровия петрол в продължение на две години до миналия ноември.

Нещо подобно се случва и с действията на Китай на петролния пазар. Най-големият вносител складира въглеводороди, въпреки факта, че собственото му потребление вече изглежда е достигнало своя връх. Това помага на света да преживее скок в предлагането, докато Организацията на страните износителки на петрол отменя квотните ограничения, наложени от 2022 г. насам.

Като се има предвид централната роля на китайската пут опция на петролните пазари през 2025 г., има много предположения. Ето три обяснения, които си струва да се обмислят.

Спасяване на държавните шампиони

Увеличението на предлагането на ОПЕК е прецизен удар върху най-страховитите ѝ съперници: американските производители на петрол. В Близкия изток можете да печелите добри пари на ниски цени, но шистовият петрол в САЩ има проблеми при цена под 60 долара, което е посоката, на която се насочват нещата в момента. Можете да видите колко мрачни са перспективите в последното проучване на Далас Фед за енергийната индустрия. „Започнахме здрача на шистовия газ“, каза един анонимен ръководител пред банката. „Тези, които могат, тичат към изхода“, написа друг.

Китай има подобен проблем. През последните години Пекин оказва натиск върху държавните производители да инвестират в по-труднодостъпни находища, за да намали зависимостта си от внос. Тези разходи вече дават плодове - от 10-километров дълбок кладенец в пустините на провинция Синцзян до обявен през септември шистов резерв от 1,15 милиарда барела в легендарното находище Дацин североизточно от Пекин. Това обаче не е евтино.

^{Който каквото намери си е негово | Производствените разходи на PetroChina се увеличиха рязко през последните години}

В PetroChina Co., която представлява повече от половината от производството, разходите за разработване и добив на нови резерви са се увеличили до 60 долара за барел, подобни на шистовия газ, през последните години, според данни, събрани от Bloomberg. Големи находища като Дацин остаряват след десетилетия експлоатация, което принуждава PetroChina и нейните държавни конкуренти все повече да експлоатират труднодостъпни находища, които биха били познати на тексаските фракинг производители.

За богатите на петрол САЩ, сривът на вътрешното производство е срам, но едва ли е извънредна ситуация. В Китай, където около 70% от петрола се внася, това би било сериозна стратегическа уязвимост, предвид настоящите геополитически напрежения. Поддържането на високи цени и печалбата на държавните петролни компании е въпрос на националната сигурност.

Подкрепа за износа

Производителите на петрол не са единствените компании, които Пекин иска да подкрепи. Производителите спасиха икономиката от колапса на жилищния сектор от 2022 г. насам, благодарение на ненаситния глад на света за китайски износ.

Този обрат не беше подпомогнат от начина, по който САЩ, и в по-малка степен други развити страни, се уплашиха от индустриалното влияние на Китай, налагайки мита и избягвайки неговите продукти в отговор. Продажбите обаче се увеличиха рязко за една група страни: производителите на петрол.

^{Нов световен ред | Износът на Китай към производителите на петрол нарасна, докато този към ОИСР се сви.}

Износът на Китай към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, клубът на богатите демокрации, спадна с около 75 милиарда долара между 2021 и 2024 г., но този към групата износители на петрол от ОПЕК+ се увеличи повече от два пъти тази сума, тъй като саудитците заграбваха слънчеви панели и литиево-йонни батерии, а емирствата купуваха смартфони и електрически автомобили BYD Co. Увеличението от 48 милиарда долара само в продажбите към Русия беше почти достатъчно, за да компенсира спада от 52 милиарда долара към САЩ.

Точно както богатите производители на петрол от Персийския залив отпускат заеми на страни като Пакистан и Египет, за да ги поддържат в покупка на петрол, Пекин ще се надява, че по-високите цени на суровия петрол ще подкрепят емирствата от Персийския залив и ще увеличат собствените му търговски показатели.

„Китай има огромен стимул да поддържа цените на петрола високи“, написа наскоро опитният анализатор на петролния пазар Фил Верлегер. „По този начин той укрепва доходите на страните, които разчитат на неговия износ.“

Купувачи и продавачи

Това обаче не означава, че интересите на Пекин и ОПЕК+ са напълно съвпадащи. Всъщност те са естествено противоположни.

Китай е в отчаян недостиг на суров петрол, но е богат на преработвателни предприятия, като миналата година изпревари САЩ и стана най-големият играч в рафинирането в света по капацитет. Рафинериите печелят най-много пари, когато има свръхпредлагане на суров петрол, което им позволява да намалят разходите си за суровини, като същевременно поддържат по-високи цените на продуктите, които продават, като бензин и дизел. Да подмамиш доставчиците си, за да ги накараш да свръхпроизвеждат, е просто добър бизнес.

^{Овладяване на пазара | Китай има най-големия рафинериен капацитет в света, с повече възможности за растеж}

Китайските рафинерии са и едни от най-големите, най-новите и най-сложните в световен мащаб, което ги прави най-добре позиционирани за управление в бурни времена, особено след като светът преминава от гориво към пластмаси, химикали и керосин за реактивни двигатели.

Ако Пекин спре да складира запаси и настоящото свръхпредлагане на суров петрол се задълбочи на фона на намаляващото потребление, победителите в произтичащата кръвопролития ще бъдат големите нови рафинерии, които купуват евтин петрол от Близкия изток (и санкционираните руски, ирански и венецуелски барели). С други думи, China Inc. По-старите заводи с по-високи разходи и по-малка гъвкавост за адаптиране, особено тези в Европа, ще се изправят пред Армагедон.

Това е тревожна перспектива. Ако смятате, че светът се е притеснявал през последните години, че Китай ще поеме контрола над веригите за доставки на чиста енергия, просто изчакайте същото да започне да се случва и с петрола.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Exxon и Chevron увеличават добива въпреки падащите цени на петрола

Цените на петрола подценяват санкциите срещу Русия, смята шефът на Total

Тръмп подкопа санкциите срещу Москва, като пропусна петрола в срещата със Си

"Лукойл" ще продаде международните си активи на Gunvor