Ядрената сделка на САЩ с Westinghouse за 80 милиарда долара е пълна каша

Застъпниците на ядрената енергия в Америка често мрънкат, че родното място на реакторите не може да ги строи по начина, по който го прави Китай. Но „партньорството“ на правителството на САЩ с Westinghouse Electric Co. на стойност 80 милиарда долара означава, че оплакванията им изглежда са чути. Изглежда, че ние правим ядрена политика с китайски характеристики – и с японски пари.

Westinghouse, собственост на Brookfield Asset Management и Cameco Corp., току-що обяви необичайна сделка. САЩ на практика възнамеряват да гарантират изграждането на реактори на Westinghouse на стойност най-малко 80 милиарда долара. Освен че помага за изпълнението на плана на президента Доналд Тръмп за разработване на 10 нови атомни електроцентрали до 2030 г., има и фактор, свързан с дяловия капитал. При условие че правителството го изпълни, то ще получи 20% дял от всички дивиденти, изплащани от Westinghouse над прага от 17,5 милиарда долара.

И ако САЩ успеят да осъществят всичко това през следващите около три години и при условие че Westinghouse се счита, че към този момент струва поне 30 милиарда долара, компанията може да бъде задължена да направи първично публично предлагане, като правителството получи варанти, които могат да се конвертират в дялово участие.

И последно нещо: Япония очевидно предоставя парите като част от инвестиционния пакет от 550 милиарда долара, за който се съгласи, за да сключи мир в търговията с Тръмп.

Много неща се случват тук, което перфектно отразява текущото състояние на ядрения енергиен сектор в САЩ.

Ролята на Япония е двусмислена в смисъл, че не е ясно какво получава страната в замяна, предвид различните тълкувания на този „фонд“ от 550 милиарда долара в зависимост от това от коя страна на Тихия океан се намирате. Значителна част от 80-те милиарда долара вероятно ще се върне обратно при японските индустриални фирми, доставящи компоненти.

Ролята на „Чичо Сам“ е по-малко двусмислена: поемане на първоначален риск. Все още няма клиенти, които да поемат енергията, нито места за тези реактори. Фактът, че партньорството е оформено в доларово изражение, а не в гигавати, говори за присъщите несигурности относно това колко всъщност ще струва изграждането на търговски реактори в САЩ. Припомнете си, че Brookfield първоначално придоби Westinghouse от фалит, който беше предизвикан отчасти поради превишаване на разходите и други неуспехи в два ядрени проекта. САЩ вероятно биха искали в крайна сметка да се отърват от риска, като предоставят тези реактори на разработчици на електроцентрали, хипермащабиращи компании или инфраструктурни фондове като тези, управлявани от Brookfield.

Рискова инвестиция

Историята на ядрената енергетика в САЩ я прави трудно инвестиционно предложение. По-специално, дългите срокове за изпълнение и склонността към превишаване на сроковете и забавяния означават поемане на огромен риск и разходи години наред, преди която и да е нова централа да започне да произвежда енергия. Дотогава цените и очакванията за електроенергията могат да се променят драстично (повтаряща се тема в САЩ).

Бумът на изкуствения интелект може да предложи най-добрия шанс за преодоляване на тези препятствия. Хипермащабиращите компании искат надеждна енергия, ценят до известна степен източници с нулеви емисии и разполагат с много пари. Досега обаче те са се фокусирали най-вече върху съживяването на изведени от експлоатация централи, които са по-евтини и предлагат по-голяма сигурност от новите. 

През последните дни Alphabet Inc. подписа договор за електроенергия от централа в Айова, която NextEra Energy Inc. ще реактивира, и стана ясно, че Brookfield може да възобнови изграждането на два изоставени реактора в Южна Каролина, проекти, които помогнаха за краха на Westinghouse. Досега големите технологични компании предимно приказваха, когато става въпрос за нови атомни електроцентрали. Следователно, тласъкът сега идва от Вашингтон, а не от Силициевата долина. 

„Всички сме предполагали, че хипермащабируема компания с дълбоки джобове би направила това. Но има и друг човек с още по-дълбоки джобове“, както го формулира Кевин Бук от ClearView Energy Partners, анализаторска фирма.

В известен смисъл не бива да се изненадваме. Разходите и рисковете за ядрената енергетика означават, че тя винаги е разчитала на държавна подкрепа под някаква форма, било то евтино финансиране, регулаторна помощ или насочване на разходите към данъчните сметки. Главоломното изграждане на реактори в Китай се основава на такива основи. В тази американска, и по-специално Тръмп-версия, съществува и концепцията за потенциално печелене на огромен доход. Тъй като САЩ са стимулирани да спечелят, а всяка банка е стимулирана да ръководи първично публично предлагане, подозирам, че моделите за оценка на Westinghouse биха дали надеждни числа, надхвърлящи това.

Дали това би го направило добра инвестиция? Отговорът ще зависи отчасти от степента, до която ядреният реактор е търговски принос за икономиката и степента, до която е бастион на националната сигурност. Възстановяването на веригата за доставки на ядрена енергия в САЩ е стратегически императив и има голям импулс в сектора, който правителството може да използва. Забележително е например, че Fermi Inc., нашумелият стартъп за енергетика, който още не успява да генерира приходи, съоснован от съюзника на Тръмп Рик Пери, обяви тази седмица сделки за осигуряване на четири нови реактора Westinghouse AP1000.

Както и при последните опити на Тръмп да придобие собственост върху критични минерали, съществуват рискове от създаването на фактически национални шампиони. Докато сделката на Westinghouse засили вече разгорещените настроения за ядрената енергия, тя изглежда изсмуква поне част от кислорода от разработчиците на малки модулни реактори, повечето от които все още нямат лицензирана, камо ли комерсиализирана технология.

Но може би това е грешният начин да се гледа на нещата в този смел нов свят. Ако Чичо Сам ще се занимава с ядрена енергия, защо да се спираме само с една компания?

Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с енергетика. Бивш банкер, той е редактирал рубриката Heard on the Street на Wall Street Journal и е писал рубриката Lex на Financial Times.

Още по темата

Iron Man с български реактор: в БАН създадоха ядрено устройство за роботи

Китай ще построи 10 нови реактора, увеличавайки дела на ядрената си енергия