Обединеното кралство не бива да води външна политика в сянка

Скандалът с проваленото дело и нежеланата светлина върху Джонатан Пауъл

В рядко интервю отпреди повече от 20 години Джонатан Пауъл, който сега е съветник по националната сигурност на премиера Киър Стармър, призна: „Моята работа се върши най-добре в сянка.“

Провалът на държавното обвинение срещу Кристофър Кеш и Кристофър Бери - двама британци, обвинени в шпионаж в полза на Китай - изкара този потаен държавен служител на нежелана светлина.

Разузнавателните служби MI5 и MI6 през последните години все по-гръмко говорят за заплахата от китайска кибервойна и агентурно проникване и изглеждат бесни, че делото беше прекратено. (И двамата мъже отричат обвиненията.)

Директорът на прокуратурата Стивън Парккинсън косвено обвини "Дунинг стрийт номер 10“ в саботаж на процеса седмици преди началото му. Пауъл бе посочен като главен виновник.

Предполагаемият мотив? Страх да не се подразни Пекин и да се провалят надеждите за по-добри търговски отношения. Според тази гледна точка правителството умишлено не е предоставило достатъчно правни доказателства, че Китай е активен враг на британската държава, така че шпионирането за него да заслужава осъдителна присъда.

Докато консерваторите и „ястребите“ по Китай надигат вой, тази мътна история доминира новините вече две седмици и не показва признаци на затихване - опровержение на виждането в Уайтхол, че подобни теми интересуват малцина извън Лондон.

Стармър, който със закъснение публикува част от официалните свидетелски материали, все още е под натиск да огласи протокола от предполагаемо ключова среща на 1 септември с участието на Пауъл и до 20 висши чиновници и ръководители на разузнаването.

Още по темата

САЩ обвиняват Китай в мащабен кибершпионаж срещу телекоми

Арести за шпионаж намекват за тъмната страна на конкуренцията между Китай и Европа

Неизяснена линия към Китай и решения зад кулисите

Зад размяната на обвинения случаят показва, че премиерът не успява да формулира друга ключова политика - как да управлява отношенията с Китай. Известно е, че Пекин бе пропуснат от разширения списък на Схемата за регистрация на чуждо влияние (FIRS), въведена през юли (Русия и Иран попаднаха в него).

„Одитът на Китай“ беше „заровен“ в стратегията за национална сигурност. Не е нужно да си див циник, за да предположиш, че администрацията иска възможно най-малко дискусия за многопластовите отношения на Обединеното кралство с Пекин.

В резултат правителството преживява собствен „китайски синдром“, предизвикан от това, че неизбрани чиновници вземат решения без необходимата публична проверка.

Светът на дипломацията е нов за Стармър и това прави Пауъл един от най-влиятелните неизбрани хора в управлението като главен съветник по чувствителни международни въпроси.

Пауъл е мозъкът зад външната политика, където Стармър има по-видими успехи - включително изграждане на непринудени отношения с администрацията на Тръмп - отколкото у дома.

Ролята на държавния служител в разрешаването на конфликти, както сам признава, се върши най-добре далеч от прожекторите. Това е по-малко здравословно, когато демокрациите трябва да знаят какво правят лидерите им в ключови отношения с сили, които могат да са от полза за Обединеното кралство, но и да го заплашват.

„Семейният бизнес“ Пауъл и дефицитът на надзор

Семейният бизнес на Пауъл е смес от дипломатическа служба и „нетуъркинг“. Джонатан е по-малкият и по-верен на лейбъристите брат на Чарлз Пауъл - външнополитическия гуру на Маргарет Тачър, въздигнат в лорд за помощта си.

Чарлз помогна на шефката си да забележи възхода на Михаил Горбачов; Джонатан беше архитектът на Споразумението от Разпети петък, което донесе мир в Северна Ирландия. Нито един от двамата, въпреки постиженията си, не е ловец на слава.

Но и двамата братя Пауъл процъфтяват най-добре под лидери със силен политически компас. Съветникът по националната сигурност твърде често действа без надзор (както и началникът на кабинета на Стармър Морган Максуини, замесен в ожесточени вътрешни конфликти за ролята си).

В „Номер 10“ сякаш никой освен Пауъл не е бил запознат със споразумението да се предаде суверенитетът над Чагос на Мавриций при запазване на 99-годишен лизинг на британско-американската военновъздушна база на територията.

Пауъл и Външно министерство свършиха „работата“, но Стармър изглеждаше напълно неподготвен за вътрешнополитическия отзвук от цената 3,4 млрд. паунда ($4,6 млрд.) и неудобството, че Мавриций е и съюзник на Китай.

Последваха още разкрития за проникване на китайското разузнаване в критична британска инфраструктура; в четвъртък генералният директор на MI5 Кен Маккълъм обяви, че службата е осуетила поредна, неуточнена заплаха от Китай.

И той изрази фрустрация от срутването на шпионското дело. Междувременно решението за ново китайско „суперпосолство“ в Лондон бе отложено за декември, което подтикна външното министерство на Пекин да предупреди за неуточнени „последици“.

Нищо от това не изглежда като уверено боравене с противник, независимо от потенциалните ползи от входящите инвестиции.

Реалполитик, цена у дома и нуждата от прозрачност

Целите на светогледа Стармър–Пауъл по принцип са разумни: да се поддържа жизнената линия на САЩ към Украйна, да се укрепи разпадащият се НАТО и да се облекчи товарът на американските мита върху британския износ. Частично свършена работа, но политическа цена винаги се плаща.

Прекалената сервилност на Стармър към Белия дом дразни партията му и може да тласне избиратели към ляворадикални съперници на лейбъристите.

Сходно е при възстановяването на връзките с Брюксел: Пауъл е и атлантик, и европеист; Великобритания трябва да избегне избора между двата блока и той съветва следбрекзитово „сближаване“ с ЕС. Но ако подобрението на отношенията се върже с миграционна сделка, вътрешният отпор може да е ожесточен.

Изводът от „китайската криза“ на правителството е, че затвореният свят на високата държавност с велики сили, воден от шепа фигури по техни правила, не може да се отдели от ежедневието на вътрешната политика - по-добре е големите замисли да се изговарят прозрачно от самото начало.

Това е цената на функционирането в демокрация: Великобритания не е Китай, затова би било добре „Номер 10“ и потайните му чиновници да престанат да се държат сякаш е.

Пауъл очевидно смята, че и отношенията с Китай се нуждаят от „ресет“ - планира се посещение на Стармър в Пекин през априлно,  примамката на китайските милиарди неведнъж се е оказвала илюзорна. Когато ториите ухажваха Пекин в т.нар. „златна ера“ преди десетилетие, търговията всъщност спадна.

Към днешна дата китайският износ за Обединеното кралство е 70 млрд. паунда срещу 28 млрд. в обратна посока. Основни китайски инвестиции в чувствителна британска инфраструктура бяха замразени или върнати назад, тъй като съображенията за сигурност постепенно просветнаха на поредица правителства.

Външнополитическата логика на Пауъл и на тези, на които служи, трябва да бъде оспорвана в публичното пространство. Правителството, както и самият съветник по националната сигурност, се притеснява да защити публично политиката си към Китай.

В резултат министрите са подозирани, че поставят търговията пред сигурността - и върховенството на закона. И за пореден път премиерът отсъства от бойното поле.

Мартин Ивенс е редактор на Times Literary Supplement. Преди това, той е бил редактор на Sunday Times в Лондон и водещ политически анализатор за изданието.

Още по темата

Пътят на Великобритания към по-малка и по-дребнава държава

Китайски хакери са шпионирали Великобритания над десетилетие, твърдят официални лица