AI обещава продуктивност, но това остава само на думи

Повечето от нас са се сблъсквали с „AI slop“ - потопът от нискокачествено съдържание, произведено от генеративни инструменти на изкуствения интелект, който заля интернет. Но завзема ли този компютърно създаден „боклук“ и работата ни?

„AI slop“: от интернет към офиса

Новината, че Deloitte Australia частично ще възстанови средства на правителството за доклад, осеян с привидно генерирани от AI грешки, предизвика местен фурор и международни заглавия. Австралийската сенаторка Барбара Покоκ каза в радиоинтервю, че документът, финансиран с 440 000 австралийски долара (289 000 щ.д.) от данъкоплатците, е погрешно цитирал съдия и е посочил несъществуващи източници.

Предполагаемите AI грешки са „от онези, за които студент първа година би имал сериозни проблеми“, каза тя.

Deloitte Australia не отговори веднага на искането ми за коментар, но заяви, че корекциите не са засегнали съдържанието или препоръките на доклада, и каза пред други медии: „Въпросът е уреден директно с клиента.“ Освен че изглежда зле за фирмата от Голямата четворка в момент, когато доверието на австралийците към използването на частни консултанти от държавата е крехко, има причина темата да резонира толкова силно.

Тя отново отвори глобалния дебат за сегашните ограничения - и високата цена - на технологията, когато се обърне срещу нас на работното място. Това не е първият случай на AI „халюцинации“ или чатботове, които си измислят неща. Вероятно няма да е и последният.

Още по темата

Тройният риск пред световната икономика: мита, AI балон и нарастващ дълг

Българска AI платформа трансформира управлението на финансовите данни

Обещаната продуктивност срещу реалните резултати

Обещанията на технологичната индустрия, че AI ще ни направи по-продуктивни, подкрепят стотици милиарди долари инвестиции. Но журито още не е готово с присъдата доколко това реално променя офисната работа. Пазарите бяха разклатени през август, след като изследователи от Масачузетския технологичен институт съобщиха, че 95% от анкетираните компании не са видели възвръщаемост от вложенията си в генеративен AI.

Друго проучване на McKinsey установи, че макар почти 8 от 10 фирми да използват технологията, приблизително толкова отчитат „няма значим ефект върху крайния резултат“.

Част от това може да се дължи на „детските болести“, докато ръководствата изглаждат проблемите в ранната фаза на внедряването. Тех компаниите отвърнаха с собствени данни, според които AI помага при рутинни офисни задачи и носи икономическа стойност.

Но нови изследвания подсказват, че част от напрежението идва от разпространението на „workslop“ („AI каша“). Harvard Business Review определя това като: „AI-генерирано служебно съдържание, което се представя за добра работа, но му липсва субстанция да придвижи смислено задачата напред.“

Това обобщава опита да използвате AI в работата си, само за да откриете, че е създал повече работа за вас или колегите ви.

Около 40% от офис служителите в САЩ са получили некачествена и калпава през последния месец, според септемврийско проучване на BetterUp и Stanford Social Media Lab. Средното време за разрешаване на всеки инцидент е два часа, а това явление може да струва 9 млн. долара годишно за компания с 10 000 души персонал.

Рискове за доверието и как да се смекчат щетите

То може и да ерозира доверието в офиса - нещо, което трудно се възстановява. Приблизително една трета (34%) от хората, получили некачествена работа, уведомяват екипа или мениджърите си, сочи HBR, а приблизително същият дял (32%) казват, че по-рядко биха искали да работят с изпращача занапред.

Има начини преходът да се изглади. Критично е въвеждането на ясни политики. Разкриването кога и как е използван AI в работния процес също може да помогне да се възстанови доверие. Мениджърите трябва да се уверят, че служителите са обучени в ограниченията на технологията и разбират, че отговорността за качеството на работата е тяхна - независимо дали са ползвали машинна помощ. Да обвиняваш AI за грешки просто „не минава“.

Но зачестяващите случаи на калпава работа трябва да са и по-широк сигнал за събуждане. В този ранeн етап на технологията има сериозни пречки пред „интелигентната“ част на AI. Тези инструменти изглеждат много добри в писането, защото разпознават шаблони в езика и ги имитират в изхода си, но това не е равнозначно на истинско разбиране.

Освен това те са услужливи до сервилност - проектирани са да ангажират и да угаждат на потребителите - дори когато това значи да сгрешат по важни теми.

AI излиза извън офиса.

Колкото и хипнотизиращо да е да гледаш как чатботове мигновено правят „лъскави“ слайдове или „остроумни“ доклади, те не са надеждни преки пътища. Все още изискват проверка на фактите и човешки надзор.

За какво реално използваме AI и защо човешкият ум поскъпва

И въпреки големите уверения, че AI ще повиши продуктивността и затова си струва скъпите абонаменти, изглежда хората го ползват повече за задачи с по-нисък риск. Данните подсказват, че потребителите все по-често се обръщат към тези инструменти извън офиса.

Мнозинството от запитванията към ChatGPT (73%) през юни са били несвързани с работа, според изследване, публикувано миналия месец от икономически екип на OpenAI и икономист от Харвард - нагоре от 53% през 2024 г.

Иронията е, че всичко това може да се окаже добра новина за част от служителите в консултантски гиганти като замесения в сегашната реакция. Оказва се, че AI още не е чак толкова добър в тяхната работа.

Колкото повече калпава работа се трупа в офиса, толкова по-ценен става човешкият интелект.

Още по темата

Новият Bloomberg Businessweek: от Илон Мъск и AI до студентските квартири

В ерата на AI агентите: Европа трябва да развърже кесията за изчислителна мощ