Политиката на „гнева на пътя“ печели младите мъже в Европа

• Чешките „Мотористи“ олицетворяват възхода на антизеления, про-автомобилен вот и са на прага на участие във властта.
• Подкрепата идва особено от млади мъже, подхранвана от културни войни, социални мрежи и икономически тревоги.
• Мейнстрийм партиите трябва да ангажират този електорат, за да не бъдат изтласкани.

Скорошно предизборно видео на Чешката партия на мотористите започва в автосервиз. Шофьорка хвърля ключовете си на набит механик с квадратна челюст, който с кимване привиква екипа. Искри хвърчат, карбуратори сменят ръце, докато автомобилният ентусиаст и партийно лице Филип Турек - отброява приоритетите на партията: „не“ на Зелената сделка, „да“ за подкрепа на автомобилната индустрия.

От гаража до парламента: чешките „Мотористи“ и възходът на антизеления вот

Клиширано? Разбира се. Мачо? Без съмнение. И все пак „Мотористите“ са на прага на властта в Прага като част от вероятна коалиция, оглавена от милиардера Андрей Бабиш, чиято победа на миналоседмичните избори бе движена от гняв срещу свръхрегулации, инфлацията и енергийния преход. Макар че 13-те им места биха ги направили младши партньор спрямо 80-те на Бабиш и 20-те на крайнодясната SDP, това не е малко постижение за партия, която не съществуваше до преди три години, когато се появи като местно движение срещу разрастването на велоалеите в Прага.

Посланието „четирите колела са добро нещо“ очевидно резонира в автомобилната земя на Škoda, където фосилните горива движат енергийния микс, а икономиката е ключово колело в доставната верига на „Das Auto“. По всичко личи, че са помогнали и географски фактори - мотористи в малки градове и райони с лош достъп до магистрали са гласували за партията на Турек.

Прогресивните несъмнено ще се почувстват зле от лозунги като „кола, въглища и (чешката) крона“, както и от перспективата за по-широк нелиберален завой. Но урокът е, че пренебрегването на това колко е привлекателен „гневът на пътя“ става все по-опасно за естаблишмънта - било при еднонишови партии като тази, или полската „Партия на шофьорите“ („Сами управляваме живота си“), или други форми на агитация.

Франция е един пример, където вело-любителите в Париж се сблъскаха с отчаяните и зависими от автомобила „жълти жилетки“, чиито хаотични и насилствени протести успяха да върнат ограниченията на скоростта и данъците върху горивата назад. А на последните избори за Европейски парламент зелените загубиха позиции за сметка на популисти и националисти, които капитализираха върху възприетия провал на либерали и центристи да решат жилищния недостиг и високата инфлация. Чешките „Мотористи“ спечелиха две места в този вот.

Още по темата

Евроскептикът Бабиш се връща на власт след победата си на изборите в Чехия

Партията на Бабиш води на изборите в Чехия

Мъжка демография, културни войни и дилемата на мейнстрийма

Това надхвърля принципа „казваш ми какво караш, за да ти кажа кой си“. „Мотористите“ са и свидетелство за нарастващ полово-дефиниран разлом, смесващ антизелени и про-автомобилни политики с идентичностни и културни войни в „пост-MAGA“ свят.

Демографията на партията е силно изместена към мъже, отбелязва Мартин Вокалек от мозъчния тръст Europeum, в унисон с изследвания за изборите за ЕП 2024, които откриват безпрецедентен ръст в подкрепата за крайната десница особено сред младите мъже.

Причините включват по-широко чувство за полова обида и упадък на статута, усилени от социалните мрежи: YouTube каналът на Турек е пълен с бързи състезания и класически автомобили, които сякаш привличат и младежи-„рейсъри“, и „петролхед“-ентусиасти, тъгуващи по отминалото време на качествени (и достъпни) коли. Налице са прилики и с Найджъл Фараж във Великобритания, чиято партия Reform печели разочаровани млади мъже.

Това са големи препятствия за политическия мейнстрийм и няма очевидно универсално лекарство срещу чара на популистите. Опити за повторно ангажиране на „автомобилния“ електорат - като когато бившият британски премиер Риши Сунак се представи като про-автомобилен кандидат с „старото Rover на Маргарет Тачър“ - могат да се окажат кухи. В случая, посочва Матю Патерсън от Манчестърския университет, консерваторите на самия Сунак бяха разработили и промотирали инициативи, които после се изобразяват като анти-автомобилни.

Но ангажимент е необходим, казва Йиржи Пехе, служил като политически съветник на покойния чешки президент Вацлав Хавел. Най-малкото, реакцията срещу Зелената сделка на ЕС може да служи като барометър кога политиката изпреварва обществото, казва той.

Дори и да е малко вероятно климатичното споразумение да бъде отменено, очевидно е, че сред политиците има по-голяма готовност да се върви по-бавно към целите му. По-внимателното слушане на избирателите, вместо налагане на идеи отгоре, е най-добрият начин мейнстрийм партиите да се уверят, че „пътят“ пред тях няма да свърши.

Още по темата

Източна Европа балансира между популизъм, хибридни режими и геополитически натиск

От революциите на XVII век до днешния популизъм - уроци за политическата криза