Климатичният скептицизъм вече се крие зад фасадата на лидерството

Неочаквана промяна

По-малко от година след като премиерът Киър Стармър заяви от Азербайджан, че иска Обединеното кралство да бъде лидер в намаляването на въглеродните емисии, се съобщава, че той планира да пропусне ключовата климатична конференция на ООН COP30 през ноември в Бразилия.

Той е само един от многото уж екологично съзнателни лидери, които отстъпват от обещанията си. Но тъй като шумният скептицизъм на президента на САЩ Доналд Тръмп привлича най-много внимание, рискуваме да простим на останалите световни лидери за това, че се отказват от климатичните си ангажименти.

Решението на Стармър за COP30 все още не е окончателно, но в „Даунинг стрийт“ се води спор, тъй като съветниците му се опасяват от критики на партията „Reform UK“. Ако той не отиде, това ще бъде не само напълно лицемерно – той критикува Риши Сунак за пропускането на COP27 през 2022 г. – но и ще направи предишните му климатични амбиции да изглеждат неискрени или в най-добрия случай – слаби.

Още по темата

Плахите климатични цели на Китай не вдъхват надежда на чистите технологии

Смахнатите идеи за борба с климатичните промени показват колко сме далеч от пътя

Тази година конференцията също среща логистични предизвикателства поради отдалеченото си местоположение близо до Амазонската гора – може би Стармър не иска да спи на круизен кораб или в „любовен мотел“. Съществуват и основателни критики, че цялото ежегодно събитие е твърде голямо, неефективно и възпрепятствано от отсъствието на страни като Саудитска Арабия.

Но това не са достатъчно убедителни аргументи за Стармър да не се появи, особено при символичното значение на тази година – десет години от подписването на Парижкото споразумение. Участието му би било демонстрация на сила срещу надигащата се антиклиматична реторика в света; отказът заради страх от язвителна забележка на Найджъл Фараж е проява на слабост.

Може би можем да му дадем полза от съмнението, но се съобщава също, че той е направил опит да отстрани Ед Милибанд – открит поддръжник на климатичните действия – от поста енергиен министър. Междувременно неговото правителство одобри втора писта на летище „Гетуик“ и може да предприеме голям завой в подкрепа на сондажи за нефт и газ в Северно море.

Много приказки, малко действия

И други лидери все още „говорят правилните неща“, но не вървят в крак с тях. След тирадата на Тръмп в ООН миналата седмица, повече от 100 държави или обявиха нови цели за намаляване на емисиите на парникови газове, или обещаха да представят актуализирани климатични планове (NDCs) преди срещата в Бразилия. Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, говори в ООН ден след Тръмп и увери, че „светът може да разчита на продължаващото климатично лидерство на ЕС“.

Успокоителните думи обаче не се подкрепят от действия. Седмици преди COP30, страните от ЕС все още спорят за целите си за намаляване на емисиите за 2035 и 2040 г. Само през последната седмица блокът отново отложи въвеждането на нови правила срещу обезлесяването – с още една година, като Комисията обвини технически проблеми.

А закон за наблюдение на горите, който щеше да помогне за защита на континента от горски пожари, беше отхвърлен от дясна коалиция в сряда. Текущият режим на „опростяване“ чрез серия от „Омнибус“ пакети на практика отслабва цяла поредица от зелени регулации.

Още по темата

Повечето корпоративни планове за преход към климатична устойчивост са ненадеждни

Регулаторите на ЕС остават бдителни по отношение на климата

Добрите примери

Мексико дори се управлява от учен по енергетика и климат – президент Клаудия Шайнбаум, но дори нейната отдаденост на декарбонизацията е поставена на изпитание. Нейното правителство поема допълнителен дълг, за да подкрепи държавната петролна компания Pemex, докато BloombergNEF прогнозира, че страната ще стане още по-зависима от внос на газ от САЩ до 2030 г. Планът ѝ за чиста енергия е приветстван, но е далеч от необходимото за постигане на пътя към нулеви емисии.

Канада също има климатичен шампион начело. Премиерът Марк Карни беше специален пратеник на ООН по климатични действия и финанси, така че бихме очаквали да следва голяма зелена визия. Но едно от първите му действия в офиса беше да отмени данъка върху въглерода за потребителите, без да предложи алтернатива.

Наскоро неговото правителство се държи уклончиво, когато е запитано за ангажимента му към целите на Канада за намаляване на емисиите до 2030 г. Мандатът за продажби на електромобили е отложен поне с година; производството на нефт и газ е увеличено.

Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм помогна щатът да се превърне в лидер по приемане на електромобили и производство на възобновяема електроенергия. Но дори той се отдръпва от борбата си с изкопаемите горива, след като петролните компании напускат щата и цените на бензина се покачват.

В изненадващ ход, Нюсъм току-що одобри пакет за увеличаване на сондажите за нефт – около година след като описа индустрията като „замърсяващото сърце на климатичната криза“. Увеличаването на вътрешното производство ще помогне за ограничаване на ценовите скокове на бензина за потребителите, като – според офиса му – същевременно продължи дългогодишният преход от изкопаеми горива. Логиката е трудно обяснима.

Познаваме Тръмп достатъчно добре, за да знаем, че речта му в ООН миналата седмица беше шокираща, но не и изненадваща. Той говори против вятърните турбини, които нарича неправилно „ветрогенератори“, още от времето, когато такива бяха планирани в близост до неговите голф игрища в Шотландия преди 14 години (в крайна сметка той загуби съдебната битка и турбините бяха построени).

Между призивите за „сондирай, бейби, сондирай“ и разговорите за „красивите, чисти въглища“ е лесно да си представим президента като единствен в откритата си антиклиматична реторика. Трудно ми е да се сетя за друго правителство, което е направило повече за разрушаването на десетилетия климатични усилия за толкова кратко време, отколкото настоящата администрация на САЩ, която премахна климатични правила, спря финансиране за учени, изтри важни масиви от данни и публикува откровени лъжи - всичко това само месеци след началото на втория мандат на Тръмп.

Но може би е още по-вредно да видим провалите на онези, на които разчитаме повече от всякога да поставят приоритет върху действията, които могат да създадат икономически възможности и да повишат националната сигурност.

Може ли това да е охлаждащият ефект от войната на САЩ срещу екологизма?

Малко вероятно е това да е единствената причина. Доклад, публикуван миналата седмица от изследователския институт Stockholm Environment Institute, установи, че правителствата по света планират да произвеждат със 120% повече изкопаеми горива до 2030 г., отколкото е необходимо, за да се ограничи затоплянето до 1,5°C. А около 74% от страните – подписали Парижкото споразумение – дори не са изпълнили най-основната задача да представят нови национални планове (NDCs) с цели за 2025 г.

Не всичко изглежда мрачно. Потокът от пари към чиста енергия никога не е бил по-голям. Светът е инсталирал повече възобновяеми енергийни източници от всякога през миналата година, като соларните панели и батериите продължават да стават по-добри и по-евтини. Има основания да вярваме, че вълната на декарбонизация няма да бъде спряна, защото това има икономически и стратегически смисъл.

Но знаеш ли какво друго е на рекордни нива? Количеството въглероден диоксид, което се изпомпва в атмосферата. Световните лидери не бива да имат право да се отказват от дългосрочните си климатични задължения заради краткосрочни политически причини – включително и Стармър.

Лара Уилямс е колумнист на Bloomberg, който отразява климатичните промени.

Още по темата

Дори най-устойчивите ледници стават жертва на климатичните промени

Смилянският боб: емблема, застрашена от климатичните промени и недостиг на кадри

Климатичните промени направиха пожарите в Турция и Гърция 10 пъти по-вероятни