Русия трябва да си плати за навлизането във въздушното пространство на НАТО

Изпращането на безпилотни самолети над Полша, Естония и Румъния от страна на Путин изисква по-силен отговор. НАТО има възможност - стига да иска

24 September 2025 | 17:00
Обновен: 17 October 2025 | 13:09
Автор: Джеймс Ставридис
Редактор: Волен Чилов
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.
  • Русия три пъти наруши въздушното пространство на НАТО и провокира консултации по член IV.
  • НАТО разполага с планове за реакция чрез AWACS, F-35 и противодронови технологии.
  • Съюзът трябва ясно да предупреди Москва и да бъде готов да сваля нарушители.

В романа за Джеймс Бонд „Голдфингър“ Иън Флеминг пише следното за това, че по него е стреляно: „Веднъж е случайност, два пъти е съвпадение, а третият път е вражеска акция.“ Този месец Русия вече три пъти изпрати военни дронове или пилотирани самолети отвъд границите на НАТО - в полското, румънското и естонското въздушно пространство. Това е вражеско действие, няма какво да го отричаме.

Алиансът вече проведе консултации по член IV - те се задействат, когато държава членка смята, че нейната териториална цялост или политическа независимост са застрашени. След това може да се стигне до пълноценна криза по член V, изискваща военен отговор съгласно принципа на основателите на НАТО „нападение срещу един е нападение срещу всички“.

Какво може да направи алиансът, за да възпре безразсъдните набези на военновъздушните сили на руския президент Владимир Путин? Кой ще ръководи планирането и операциите при евентуална въздушна кампания?

(Не)съгласуваност между съюзниците

По време на четирите ми години като върховен главнокомандващ на съюзническите сили в НАТО постоянно се занимавахме с планирането на въздушна война с Русия. Макар че алиансът разполага с много по-големи въздушни сили като цяло, те са разпределени в Атлантическия океан, като голяма част от огневата мощ е базирана в континенталната част на САЩ.

Освен това, въпреки че трябва да сме благодарни, че алиансът е добавил толкова много членове, това означава, че воланът се управлява от 32 различни чифта ръце. Разликите са очевидни: език, култура, география и оборудване. Общият боен език е английският, а много държави използват сходни самолети и комуникационно оборудване - но все още липсва цялостна съгласуваност.

В същото време Русия има един език, единна структура за командване и управление и интегриран пакет от военни самолети, произведени в руски заводи.

Ако днес бях командващ на НАТО, щях да говоря по телефона с генерала от ВВС на САЩ, който отговаря за Съюзното военновъздушно командване на НАТО (AIRCOM). Разположено в огромната военновъздушна база „Рамщайн“ в Германия, AIRCOM е натоварено с управлението на въздушните и космическите сили на алианса.

То осъществява сложно командване и надзор, управлява обширна система за противоракетна отбрана и ръководи бойните операции на съюзниците над Европа. AIRCOM разполага с хиляди служители, четири големи локации и значителен разузнавателен и кибервоенен гръбнак.

За щастие настоящият военен командир на алианса е изключително опитен боен пилот: Генерал Алексус Гринкевич. Той беше част от моя екип по време на мандата ми в НАТО и е твърд като скала, с няколко хиляди часа полети на бойни самолети. Той ще знае как да се подготви за бойни действия в отговор на по-нататъшна руска агресия.

Базовият план за реакция при евентуално руско въздушно нападение вече съществува: Операциите на НАТО по охрана на въздушното пространство, които ежедневно следят повече от 30 000 „въздушни движения“ в зоната на действие на Алианса.

Радарните инсталации по границите на НАТО могат да откриват въздухоплавателни средства, които не използват търговски транспондери или не са в контакт с граждански въздушни контрольори. Това включва, разбира се, руски безпилотни самолети и пилотирани военни самолети.

Изтребителите за бързо реагиране са готови да стартират в рамките на няколко минути от един от двата Центъра за съвместни въздушни операции (CAOC) на НАТО, разположени в Уедем, Германия, и Торехон, Испания. Нахлуващите самолети се ескортират бързо и ефикасно от въздушното пространство на НАТО, както се случи над Естония миналата седмица.

Какво НАТО може да направи?

Изглежда, че Путин цели три неща с тези нахлувания: да придобие тактически поглед върху реакциите на Алианса; да намали броя на наличните самолети и сензори, които сега защитават Украйна; и да създаде разделение в Алианса относно това колко агресивно да се реагира на руските самолети. Време е да го спрем.

Сещам се за няколко потенциални въздушни отговора, които вероятно се обмислят активно сред планиращите в НАТО. Първо, въвеждане на денонощно покритие на източния фланг от самолети за ранно предупреждение, произведени в САЩ - E-3 AWACS. НАТО разполага с цяло крило от тези забележителни платформи за въздушен контрол.

В съчетание с безпроблемното наземно радиолокационно покритие AWACS осигуряват „божия поглед“ върху въздушното бойно пространство и могат да откриват нисколетящи безпилотни самолети или изтребители, които радарите могат да пропуснат.

Второ, НАТО може да включи още изтребители в силите за бързо реагиране в Германия и Испания: поне няколко десетки допълнителни изтребители F-35 Lightning - изтребители от пето поколение, които се използват от съюзници като Белгия, Дания, Италия, Нидерландия, Норвегия, Полша и Великобритания. Това са най-модерните изтребители в света и лесно превъзхождат всичко, което Русия може да изпрати през границата.

Други добри европейски изтребители включват шведските Gripen, Eurofighter Typhoon и различни самолети американско производство като F-15 Strike Eagle и F-18 Hornet. С повече от 3000 изтребителя на свое разположение - приблизително четири пъти повече от инвентара на Русия.

Алиансът лесно би могъл да поддържа въздушен боен патрул под контрола на AWACS, вместо да разчита на наземни изтребители в състояние на бойна готовност.

Трето, алиансът би трябвало да използва множеството поуки, извлечени от украинците, за поразяване на руските безпилотни самолети. Те трябва да включват кинетични мерки - физически бариери, безпилотни антидрон апарати, евтини наземни оръжия с насочена енергия - и електронно заглушаване чрез EA-18G Growler и EC-37B Compass Calls. Офанзивните средства на кибервойната също биха могли да разрушат рояците от дронове.

Най-важното – пълноценен отговор срещу Москва

И накрая, което е най-важното, Алиансът трябва да уведоми Русия, че правилата за водене на бойни действия се затягат и че по-нататъшни намеси ще бъдат посрещнати с по-силен отговор, като си запази правото да сваля както безпилотни, така и пилотирани самолети. Полският министър-председател Доналд Туск вече предупреди Путин, че Полша ще сваля всеки самолет, който пресече границите ѝ.

Ако просто ескортираме руските изтребители у дома за пореден път, това няма да привлече вниманието на Кремъл. Дългосрочният план на НАТО трябва да бъде пълна забрана за полети над Украйна, но за момента Алиансът трябва да предприеме пълноценен военен отговор на руските въздушни набези - както безпилотни, така и пилотирани.

Джеймс Ставридис е колумнист в Bloomberg Opinion, пенсиониран адмирал от Военноморските сили на САЩ, бивш върховен главнокомандващ на НАТО и заместник-председател по глобални въпроси в Carlyle Group.