Кога Тръмп ще втвърди тона към Путин? Може би никога

Изминаха 42 дни, откакто президентът Доналд Тръмп даде на Русия 10–12 дни ултиматум да се съгласи на прекратяване на огъня в Украйна или да се изправи пред „много тежки последици“, и 229 дни, откакто встъпи в длъжност, хвалейки се, че може да сложи край на войната за 24 часа. Резултатът досега: брутална руска ескалация на инвазията. И така, какво ще е нужно, за да изпълни Тръмп многократните си заплахи, повторени и миналата седмица, че ще започне да използва тоягата, както и моркова, в отношенията си с Владимир Путин?

Може би си мислите, че този момент наближава. В Пекин Путин сякаш се подигра на Тръмп, възхищавайки се на военен парад от китайски оръжия, насочени ясно към Тайван и неговия американски покровител. За капак, той покани севернокорейския лидер Ким Чен Ун в бронирания му Aurus Senat, имитирайки жеста на Тръмп отпреди само седмици в Аляска, когато американският президент направи същото за руския лидер в 10-тонния президентски Cadillac, известен като „Звяра“.

Съдейки по реакцията на Тръмп в Truth Social, това го е подразнило — и с право. През уикенда Путин надгради демонстрацията, изстрелвайки рекорден залп от над 800 дрона и ракети по Украйна и за пръв път удари основната правителствена сграда в Киев.

От встъпването си в длъжност Тръмп предложи на Путин повечето от това, което той иска в Украйна. Той го ласкаеше, обвиняваше собствената си страна за непредизвиканата руска инвазия, спря финансирането на военната помощ за Киев и дори — съзнателно или не — помогна на Русия да си върне изгубени територии, като отряза достъпа на Украйна до американско разузнаване в критичен момент.

Какво повече може реално да опита Тръмп, преди да признае онова, което трябваше да е ясно от самото начало: че Путин не се интересува от мир, освен ако той не включва капитулация на Украйна и отстъпление на Европа? Сега, когато президентът на САЩ отново казва, че трябва да почака и да види какво иска Путин (сериозно?), Русия, по думите на президента Володимир Зеленски, е съсредоточила 100 000 войници за нова офанзива към стратегическия миньорски град Покровск в източната Донецка област.

Всичко това беше предсказано отдавна. Писах от Покровск малко след изборната победа на Тръмп през ноември 2024 г., за да предупредя точно срещу курса, който той пое, и го призовах вместо това да използва значителния лост, който ще има като президент, за да накара Путин да седне на истински мирни преговори.

Това остава най-добрият ход както за Европа, така и за САЩ — да не споменаваме Украйна, — но няма признаци, че Тръмп се интересува. Когато в четвъртък се включи по линия с европейски лидери и Зеленски, докато те се опитваха да фиксират планове за международна сила за поддържане на евентуален мир, договорен от САЩ, Тръмп изглеждаше по-заинтересован да си гарантира, че няма да бъде обвинен, ако такъв мир не се материализира.

Според съобщения, по време на разговора Тръмп е изразил раздразнение, че Европа все още купува руски петрол. Той ги призовал да спрат и да окажат натиск върху Китай да направи същото, както САЩ притискат Индия с наказателни мита. Това е странно по няколко причини.

Първо, докато е вярно, че Европа продължава да купува руски петрол, обходният механизъм чрез пренасочване се запушва, а по-голямата част се купува директно само от две държави — Унгария и Словакия — по силата на изключение, което те си издействаха в замяна за това, че не блокираха забраната на ЕС. И двете страни са управлявани от популистки, настроени благосклонно към Путин лидери, враждебни към мнозинството в ЕС и близки до Тръмп. Ако някой може да убеди Виктор Орбан и Роберт Фицо да се откажат от евтиния руски „тръбен“ петрол, това е 47-ият президент на САЩ.

Вносът на руски петрол продължи по време на войната в Украйна, в милиони тонове.

Също така, Тръмп не се е опитал да принуди Китай да спре вноса на руски петрол, защото — както обича да казва — няма козове. Той вече разбра в първите рундове на търговската война с Пекин, че президентът Си Дзинпин има твърде много начини да отвърне. Ако САЩ не са достатъчно силни, за да принудят Си, то със сигурност Европа не е, както Тръмп отлично знае.

Още по темата

Петролът поскъпва след предпазливото увеличение на добива от ОПЕК+

Цената на петрола се покачва с фокус върху ОПЕК+ и политиката на САЩ към Русия

Но ако това са само оправдания за бездействие, какво обяснява предпочитанието на Тръмп към кадифените ръкавици, когато става дума за Москва?

Един отговор (ако изключим конспиративните теории) е, че той просто се е вкарал в ъгъла — както направи с „досиетата Епстийн“. След като разпали своя електорат с обвинения, че демократите крият списък с хора, на които Джефри Епстийн е набавял непълнолетни момичета, Тръмп плати политическа цена, когато неговата администрация заяви, че е търсила навсякъде и не е открила такъв списък.

Тръмп също така сплете приказка за Украйна. Според този наратив това е корумпиран, далечен и несъществен за интересите на САЩ край, обречен в крайна сметка да капитулира, защото Русия е просто по-голяма и по-силна. Освен това конфликтът е по вина на всеки друг, само не и на Русия: започнат е от НАТО, от бившия президент Джо Байдън или от самите украинци — изберете си — но не и от Путин, човека, който даде заповедта за инвазия. Съединените щати, според тази злокобна фантазия, са прахосали огромни суми от парите на данъкоплатците, които са били нужни у дома. За щастие, щом Тръмп стане президент и влезе в стая с Путин, тази ненужна война ще свърши.

Това не се случи, защото Путин наистина започна войната и досега не е постигнал целите си. Покровск е под обсадата по-голямата част от годината и сега, когато САЩ гонят сенки, създадени в Кремъл, той има най-добър шанс да го превземе. Няма причина да спира и да прави мир.

Подозирам, че на някакво ниво Тръмп разбира капана, в който попадна. Затова вдигна митата върху Индия, позовавайки се на покупките ѝ на руски петрол. През уикенда той каза пред репортери, че е готов да премине към втори етап от санкциите срещу Русия. И все пак президентът не посочи кога или как смята да направи това, нито че осъзнава, че промяната в сметките на Путин ще изисква широка промяна в стратегията му, която далеч надхвърля икономическия натиск.

Предпочитанието на Тръмп остава да си измие ръцете от Украйна и да я остави на Европа, защото, изглежда, вярва — както вярваше и бившият държавен секретар Джеймс Бейкър в началото на юговойните през 90-те — че САЩ „нямат куче в този бой“. Ако това е така, той, като Бейкър, греши. Както онази война, Първата и Втората световна, дълбокото участие на Северна Корея в Украйна и миналогодишната среща на върха и военният парад в Пекин показват, случващото се в Европа рядко си остава в Европа.

Още по темата

Путин се интересува от война и безсмъртие

Съюзниците на Зеленски се опасяват, че Путин подготвя нова атака в Украйна