Републиканец или социалист? Новото лице на Тръмп

Президентът Доналд Тръмп явно се е превърнал в социалист.

Поне така биха казали републиканците около 2014 г., ако тогавашният президент Барак Обама бе разпоредил на САЩ: да придобият 10% дял в производителя на микрочипове Intel Corp.; да одобрят износа на чипове на Nvidia Corp. за Китай при условие, че компанията плаща специален 15% данък върху приходите; да позволят продажбата на United States Steel Corp. срещу т.нар. „златна акция“; да притиснат частни адвокатски кантори да предоставят безвъзмездни услуги на администрацията; и да използват мита, за да принуждават частната индустрия – практика, която републиканците отдавна осмиват като „подбиране на победители и губещи“, когато това го правят демократите.

Някои консерватори, верни на принципите си, наистина използват думата „социализъм“, за да опишат тези действия на Тръмп от втория му мандат. „Това е реален социализъм, осъществяван от републиканска администрация,“ каза директно в ефир радио водещият Ерик Ериксън от Джорджия. „Господи, хора, за какво се борихме през последното десетилетие?“ Символично, сенаторът-социалист Бърни Сандърс – независим от Върмонт, който заседава с демократите и обичайно е свръхкритичен към Тръмп – приветства партньорството му с Intel.

Още по темата

Защо данъците върху цифровите услуги предизвикват гнева на Доналд Тръмп?

Тръмп опорочава институциите в САЩ и рискува сериозни икономически проблеми

„Радвам се, че администрацията на Тръмп се съгласи с поправката, която предложих преди три години към Закона за чиповете (CHIPS Act),“ каза Сандърс пред Punchbowl News. „Данъкоплатците не бива да наливат милиарди в корпоративни субсидии за големи, печеливши компании като Intel, без да получават нещо в замяна.“ (Законът за чиповете, приет с двупартийна подкрепа по времето на президента Джо Байдън, осигури милиарди във федерални субсидии за стимулиране на вътрешното производство на микрочипове, смятано за въпрос на национална сигурност.)

Дали ще го наречем социализъм или популизъм с голямо държавно участие, много републиканци в Конгреса бяха възпитани да гледат с подозрение на подобна федерална намеса в американската икономика. Но страхувайки се от ответна реакция от страна на гласоподавателите, подкрепящи Тръмп на първичните избори догодина, те остават мълчаливи съучастници в индустриалната му политика. Това поражда въпроса: защо републиканските избиратели приемат действия от Тръмп, които със сигурност биха заклеймили, ако бяха извършени от демократ (спомнете си възмущението от времето на Обама за „Солиндра“)?

Дали ще го наречем социализъм или популизъм с голямо държавно участие, мнозина републиканци в Конгреса са възпитани да гледат с подозрение на подобна федерална намеса в икономиката. Но страхувайки се от реакцията на избирателите, които подкрепят Тръмп на предстоящите първични избори, те остават мълчаливи съучастници в неговата индустриална политика. Това поражда въпроса: защо избирателите на Републиканската партия приемат действия от Тръмп, които със сигурност биха заклеймили, ако ги бе предприел демократ (спомнете си възмущението около „Солиндра“ при Обама)?

Още по темата

Тръмп заплаши с ограничения на износа и мита в отговор на цифровия данък

Тръмп използва Националната гвардия, за да очерни политическите си опоненти

Този въпрос отправих към Тим Чапман, дългогодишен републикански стратег във Вашингтон и съветник на Майк Пенс, първия вицепрезидент на Тръмп и твърд последовател на иконата на партията Роналд Рейгън. Чапман, наблюдател на център-десните избиратели преди и по време на управлението на Тръмп, обясни готовността им да търпят тези идеологически отклонения с три фактора.

„На най-базово ниво партията категорично подкрепя президента Тръмп и неговата програма, затова има склонност да му се дава кредит на доверие,“ каза Чапман. „Второ, от десетилетия в републиканските активистки среди битува идеята, че федералното правителство трябва да се управлява като бизнес.“ В този смисъл, поясни той, избирателите възприемат натиска на Тръмп върху корпоративна Америка като нормален процес на „сключване на сделки“, характерен за бизнеса.

„Има и трети, далеч по-коварен елемент,“ добави Чапман. „В Републиканската партия има сериозни среди, които искат да отхвърлят стария консервативен модел. Аз ги наричам ‘консерватори на държавната власт’. Това са хора, които твърдят: ‘Старите подходи към управлението ни провалиха и затова трябва да сме отворени към нови пътища.’“ Този „нов път“, подчерта Чапман, използва държавната власт, за да „постига консервативни цели“, които днес се свеждат до това, което реши Тръмп.

Тръмп, който очевидно се наслаждава на влиянието си върху американските корпорации и индустриалните лидери, не се опитва да омаловажи или прикрие намесата си в предполагаемо свободния пазар. Обърнете внимание на неговото описание на придобиването на миноритарен дял в Intel: „... Съединените американски щати сега напълно притежават и контролират 10% от INTEL...,“ написа президентът в социалните мрежи (ударението е негово).

Това обаче не означава, че действията му са напълно безпрецедентни. През 1979 г. Вашингтон спаси Chrysler Corp. от фалит. През 2009 г., в разгара на Голямата рецесия, федералното правителство предостави гаранции за заеми на General Motors Co. и Ford Motor Co., за да подкрепи останалите два от т.нар. „Голяма тройка“ американски автомобилостроители.

Въпреки това някои учени трудно намират примери за толкова директна държавна намеса в корпоративна Америка в мащабите, в които я осъществява Тръмп.

„Още от основаването на страната имаме партньорства между държавата и пазара,“ каза Джоузеф П. Томейн, професор по право в Университета в Синсинати и съавтор на книгата „Как държавата изгради Америка“. Федералното правителство има дълга история на субсидии, грантове, данъчни облекчения и други форми на стимули за определени сектори чрез законодателство, одобрено от Конгреса и подписано от президента.

„Мисля обаче, че това е съвсем различно от придобиването на дял в компания,“ аргументира се Томейн. „То е абсолютно противоположно на всякакво мислене на свободните пазари.“

Наоми Р. Ламоро, историк на американския бизнес и старши изследовател в Юридическия факултет на Университета на Мичиган, също посочи, че най-близкото сравнение, което намира с действията на Тръмп, е от началото на XIX век. „Щатите ограничаваха броя на банките, които лицензираха, и често придобиваха дялове в тях, като изискваха бонуси за щатската хазна,“ каза тя. „Тези практики приключиха още през 30-те години на XIX век.“

Възможно е партията на Тръмп да е на прага да се откаже от идеала за капитализъм на свободните пазари. Това би било голяма победа за демократите в момент, когато те са напълно безсилни във Вашингтон и разкъсвани от вътрешни борби за собственото си бъдеще.

Дейвид М. Дракър е колумнист, който пише за политика и политически въпроси. Той е също старши автор за The Dispatch и автор на книгата „В сянката на Тръмп: Битката за 2024 г. и бъдещето на Републиканската партия“.

Още по темата

Тръмп уволни член на Фед, което вещае историческа съдебна битка

Тръмп заплашва да прати войски, за да оправи „кашата“ в Чикаго

.