Могат ли индийските директори в САЩ да получат същото отношение като Intel?

Според президента Доналд Тръмп, възходът на главния изпълнителен директор на Intel Corp., Лип-Бу Тан, е „невероятна история“. Това е най-голямата награда, която Тан може да очаква от извънредната си среща с Тръмп, който миналата седмица поиска от него да „подаде оставка незабавно“.

Не знаем дали Intel ще успее да убеди администрацията да гледа на своя главен изпълнителен директор с по-малко неодобрение. Някои във Вашингтон са загрижени за дългогодишната история на родения в Малайзия Тан в подкрепата и инвестициите в китайския технологичен сектор. И въпросите за това как Intel възнамерява да се съобрази с правителствения контрол върху износа на високотехнологични продукти под негово ръководство, предвид тази история, не са неоснователни.

Въпреки това, това е проблематичен прецедент. Това трябва да тревожи особено мощната индийска диаспора в Силициевата долина.

Погледнете отстрани и си задайте въпроса: има ли нещо погрешно в това, че технологична компания назначава главен изпълнителен директор с око за иновативни и ефективни стартиращи компании? В своята компания за рисков капитал Walden International Тан е инвестирал в над 100 китайски компании, включително и в Semiconductor Manufacturing International Corp. Обикновено това би било в негова полза.

Още по темата

За търсенето на чипове AI бумът е по-силен от напрежението между САЩ и Китай

Атаката на Тръмп срещу директора на Intel е поредният удар по инвеститорите

Проблемът е страхът, както във Вашингтон, така и в Силициевата долина, че технологичните екосистеми на САЩ и Китай не са допълващи се, а конкурентни. Това не беше така през 2001 г., когато Walden инвестира в SMIC. Но днес това определено е общото усещане.

Индийските технологични лидери са успели да избегнат подобен контрол именно защото технологичната сцена тук се разглежда като нискокачествена подкрепа за американската индустрия, а не като висококачествена конкуренция. Но колко дълго ще остане така? И какво ще се случи, ако това се промени?

Ню Делхи не е доволен от ролята си на поддържащ играч в революцията на изкуствения интелект. Страната започна да натрупва запаси от чипове – според правителствени представители, през май изчислителната мощност надхвърли 34 000 графични процесора – и вече е избрала национални лидери, които възнамерява да подкрепи.

Предвид относителната динамика на стартиращите компании в Индия, технологичният сектор на страната в даден момент ще произведе няколко успешни компании, които ще предизвикат доминирането на американските компании. Това е добра новина за индийците. Но може да затрудни нещата за индийско-американците в Силициевата долина.

В цяла корпоративна Америка, но особено в големите технологични компании, хората от индийски произход са постигнали непропорционално голям успех като лидери, може би повече от колегите си от китайски произход. Помислете например за главния изпълнителен директор на Alphabet Inc. Сундар Пичай, Сатя Надела от Microsoft Corp., Шантану Нарайен от Adobe Inc. и Арвинд Кришна от IBM Corp. Както показват проблемите на Intel след избора на Тан, това може да се дължи отчасти на факта, че тяхната родина не се счита за стратегически конкурент на САЩ.

Тази представа бавно се променя в ерата на Тръмп. Индийците в Силициевата долина вече са открили, че нещата са малко по-трудни сега. Визите H1-B, например, са политически гореща тема и бяха първият повод за разрив в отношенията между Тръмп и Илон Мъск. Тръмп вече даде ясно да се разбере, че не иска подкрепата му за големите технологични компании да означава работни места за индийци: „Много от най-големите ни технологични компании се възползваха от американската свобода, докато строяха фабрики в Китай, наемаха работници в Индия и скриваха печалбите си в Ирландия“, каза той на технологичен форум миналия месец и добави: „При президента Тръмп тези дни са минало.“

Досега корпоративните лидери не са били принудени да отговарят на въпроси за дистанцирането си от сектора в родината си. Но политическата обстановка ще стане по-трудна за навигиране, тъй като индийските технологични компании постигат по-голяма автономност и ефективност, а администрацията на Тръмп оформя политиката си. 50-процентната мита, с които Ню Делхи е заплашен, разкриват как работи умът на президента: той може би не вижда траекторията на Индия като фундаментално различна от тази на Китай, а меркантилистката му душа се бунтува при мисълта за сътрудничество с бъдещ конкурент.

Епохата на икономическия национализъм и конкурентната индустриална политика винаги ще бъде трудна за космополитни диаспори. Обвиненията в „двойна лоялност“ не намират подкрепа в епохата на процъфтяващата глобализация, но имат дълга и мрачна история, когато популистите завземат властта и връщат часовника назад.

Диаспората не трябва да гледа с удовлетворение или превъзходство на опитите на Тан да спечели Тръмп. Те може да са следващите. Нито трябва да предполагат, че винаги ще могат да избегнат подобни обвинения. Единствената причина, поради която досега не са се сблъсквали с тях, е, че никой не е мислил, че връзките им в родината могат да бъдат проблем. Ето суровата истина: успехът на Индия ще означава края на златната ера на индийско-американците в Силициевата долина.

Михир Шарма е колумнист в Bloomberg Opinion. Той е старши научен сътрудник в Observer Research Foundation в Ню Делхи и автор на книгата „Restart: The Last Chance for the Indian Economy” (Рестарт: последният шанс за индийската икономика).

Още по темата

Кога избирателите ще обвинят Тръмп за състоянието на икономиката?

Intel изоставя идеята за фабрики в Европа като част от плана за преструктуриране

Nvidia е на практика монополист, но рисковете растат

Смарт очилата на Meta ще имат конкуренция от Apple