Ултиматумът на САЩ към Русия изтича. Какво следва?

Сещам се за един анектот, докато светът очаква изтичането на крайния срок – съкратен от 50 на 10 дни и настъпващ този петък – който президентът Доналд Тръмп наскоро даде на руския си колега Владимир Путин. Той е от покойния Джордж Шулц, който като държавен секретар през 80-те години разказа историята на своя шеф Роналд Рейгън, първоизточникът на „мир чрез сила“ във външната политика.

Шулц разказва, че веднъж, когато е бил в лагера за новобранци на морската пехота, един сержант му е подал пушката си. „Това е най-добрият ти приятел“, казал сержантът на младия Шулц, „и запомни едно нещо: никога не насочвай тази пушка към никого, освен ако не си готов да натиснеш спусъка. Без празни заплахи.“

Шулц обясни, че е повтарял това на Рейгън, за да покаже, че „трябва да сме много внимателни в това, което казваме“. Ако САЩ начертае червена линия, постави ултиматум или просто обяви нещо за неприемливо, всъщност насочва най-голямата пушка в света. Ако противникът игнорира този жест „и ти не направиш нищо, никой вече няма да ти обръща внимание“. Няма да има повече сила и вероятно няма да има много мир.

Тръмп има сложни отношения с крайните срокове. Той ги раздава щедро, независимо дали става въпрос за преговори за мита, оцеляването на TikTok в САЩ, ядрената програма на Иран или, както сега, готовността на Путин да се съгласи на примирие в Украйна.

Още по темата

Европейският газ поевтинява леко преди края на ултиматума на САЩ към Русия

САЩ правят нов опит да спрат войната с посещение на Уиткоф в Москва

В случая с търговията, Тръмп е бил също толкова щедър в коригирането на тези крайни срокове (вдъхновявайки мнението на фондовата борса, че Тръмп винаги се отказва от заплахите си, познато като TACO). В Иран, напротив, през април той насочи метафоричната си пушка с 60-дневен краен срок, а когато той изтече – САЩ и Иран все още преговаряха, но Израел вече бомбардираше – той наистина натисна спусъка с прецизни, но мащабни удари по ядрените обекти на Иран.

Но Иран, независимо дали активно разработваше ядрени оръжия, все още не разполагаше с такива, докато Русия има най-големите запаси от атомни оръжия в света. Така че да насочиш военна пушка към Путин и да рискуваш война между САЩ и Русия е „нещо, което дори не може да се осмисли“, казва Марко Рубио, съветник по националната сигурност и държавен секретар. Една странна, но кратка дигресия, в която Тръмп размени завоалирани ядрени заплахи с периферен руски чиновник, всъщност доказа тази теза.

Засега пушката може да бъде само икономическа, а дори и това отваря много сценарии. Андрий Ермак, висш украински служител, предлага налагането на „пълна икономическа блокада“. Друга идея е да се конфискуват руските валутни резерви, държани в чужбина, и да се дадат на Украйна. Никоя от тези мерки обаче вероятно няма да впечатли Путин, който вече е понесъл около един милион руски жертви от 2022 г. насам, както и множество икономически санкции от Запада.

Осъзнавайки тези ограничения, Тръмп се насочва към друго икономическо оръжие – вторични санкции. Това са мита, наложени на трети страни, които продължават да купуват руски петрол, газ и други износни стоки, финансирайки по този начин военната машина на Русия. Вдъхновението на президента дойде от подкрепен от двете партии законопроект в Сената, който позволява драконовски вторични мита от 500%; Тръмп спомена по-скромни, но все пак солидни 100%.

Проблемът е, че такива санкции, макар и насочени към Русия, биха засегнали и други страни, предимно Китай и Индия, които са основните купувачи на руски въглеводороди. И нито една от тях не е склонна да отстъпи.

Китай счита САЩ за своя основен геополитически противник и си партнира с Русия (и други страни), за да представи все по-координиран фронт. Той също така отхвърли другите заплахи на Тръмп за налагане на мита, обещавайки да отвърне със същото. В известен смисъл Пекин е насочил собствените си оръжия и изглежда е научил урока на Шулц.

Индия е в различна, но подобна ситуация. Тя поддържа близки връзки с Москва от десетилетия, макар че напоследък се приближи донякъде към САЩ. Вашингтон възлагаше големи надежди на вази-съюз между САЩ, Индия, Австралия и Япония, който има за цел да балансира китайската мощ в Индо-Тихоокеанския регион. И за известно време премиерът Нарендра Моди, популистки лидер, имаше добри отношения с Тръмп.

Това сътрудничество вече не съществува, тъй като Моди се обърна срещу Тръмп в отговор на търговските атаки от страна на САЩ – САЩ наложиха 25% мито върху износа на Индия – и заплахите за вторични мита. Като страничен ефект от насочването на икономическото си оръжие срещу Русия, САЩ сега изглежда са попаднали в спирала на ескалация с държава, която трябваше да стане техен съюзник.

Тези усложнения се превърнаха в голяма геополитическа каша, след като Тръмп изпрати специалния си пратеник Стив Уиткоф в Русия за преговори преди крайния срок в петък. В продължение на месеци Тръмп беше готов да даде на Путин още един шанс. Това беше грешка, която Рейгън и Шулц не биха допуснали, защото Путин никога не е заслужавал доброто отношение на Америка или на когото и да било.

Сега САЩ се намират в неудобната позиция да насочат оръжието си не само към Русия, но и към Китай и Индия, за да открият вероятно, че и трите страни ще игнорират жеста. Когато това се случи, какво ще последва? Вашингтон може да не направи нищо и да изглежда слаб. Или може да насочи още по-голямо оръжие, което не иска да използва. Смятам, че Шулц би се съгласил с мен, когато казвам, че ситуацията изглежда зле.

Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, който пише за американската дипломация, националната сигурност и геополитиката. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и автор за списание Economist.

Още по темата

В битката за пазарен дял на Саудитска Арабия с Русия петролът ще падне до $60

Петролът задържа спада, като пазарите игнорират заплахите на Тръмп

Индия се готви за болка след новия ултиматум на Тръмп за митата

Русия може да предложи въздушно примирие, но не и край на войната