Кратка 700-годишна история на свръхтуризма

В Рим всички пътища сякаш водят към фонтана ди Треви. При последното ми посещение, почти всеки път когато питах Google Maps за маршрут до някоя забележителност в историческия център, приложението ме прекарваше през туристическия магнит, поръчан от папа Климент XII през XVIII век. Ако никога досега не бях виждал Треви, щях да съм благодарен. Но три обиколки покрай бароковата водна фантазия само за един ден ме направиха роко-ко-луд. Площадчето пред фонтана се беше превърнало в приемен басейн за туристи, стичащи се отвсякъде. Давех се в блъсканицата и се къпех в лятна пот — не само своя. Отврат и ужас. А това бе едва началото на високия сезон в Рим.

Чуждестранните туристи обичат да се оплакват, че са прекалено много — но същото правят и местните — и имат страшни истории за разказване. Запис от охранителна камера уж показва как посетител в претъпканата флорентинска галерия “Уфици” се позира пред портрет на наследник от Медичите от XVIII век, залита и пробива дупка в платното с ръка или лакът. Миналото лято кметът на Рим възкликна, че „за хулигани и идиоти няма място“, след като турист с ключ издраска името си върху стена на Колизея. Предната година посетител от Бристол направи същото и се оправда, че не знаел колко древен е паметникът. Преди месец пък се появиха новини за американец, който се надупчил на метална ограда, докато се опитвал да си направи селфи на почти 2000-годишния руинен стадион — макар достоверността да бе оспорена. За много италианци това бе поучителна история: глупав турист получава наказание от собствената си глупост.

Туристите не бяха първопричината за италианския закон от 2024 г., въвеждащ глоби до 70 000 долара за повреждане на изкуство, паметници и природни забележителности. Мишена бяха т.нар. еко-вандали, атакуващи фонтана ди Треви и миланската “Ла Скала” в името на планетата. А именно турист алармира полицията за онзи, изписал името си върху Колизея.

Въпреки това реални и измислени прегрешения на туристи разпалват местно възмущение — от Португалия до Япония — което клони към ксенофобия. В Токио популярна личност нарече туристите и мигрантите „инвазивни видове“ и предположи, че могат да се задържат и „размият уникалната култура“ на страната. Много от обвиненията срещу сегашната вълна „реваншистки пътувания“ могат справедливо да се припишат на локдауните заради Covid, чието отпадане отприщи натрупаното търсене. Държави първоначално прегърнаха печалбата, докато числата и лошото поведение не излязоха извън контрол. Корените на сблъсака гост – домакин обаче са далеч по-стари.

Същността на туризма — още преди английската дума “tourist” да се появи в края на XVIII в. — винаги е била дяволита. Когато Данте описва осмия кръг на ада, рогати демони шибат кервани от грешници, за да ги подреждат в редици, сравнявайки ги с тълпите поклонници в Рим, които били насочвани по еднопосочни коридори по моста на Кастел Сант’Анжело към базиликата “Св. Петър”. Още през XIV в. тълпите поклонници създавали проблеми, макар самите папи да ги стимулирали — и за подкрепа на местния бизнес.

Поклонниците бяха първите туристи — пътуваха не само да се прелъжат на светите места, но и да купуват благословии и сувенири, а често и да „общуват“ с местните (да, интимно). Бившата любовница на папа Александър VI изкарвала добри пари, управлявайки ханове в Рим, един от които още носи герба на семейството Борджия близо до Кампо де’ Фиори. Британската аристокрация в XVIII в. поема по своя елитарен „Гранд тур“, ядейки, пиейки и любейки из големите градове на Европа. Но едва през средата на XIX в. Томас Кук демократизира пътуването със своите семейно-приятелски, благоприлични екскурзии. Туровете на Кук положиха основата на онова, което мнозина днес очакват от туризма: изживявания, при които човек може да остане „себе си“ в чужда страна — може би коренът на днешното привилегировано поведение. Същевременно те родиха индустрия, която днес дава около 10% от световния БВП — близо 8% от японския и над 10 % от италианския.

И така, нашата „криза“ е всъщност старо колкото света явление. Днешните „грешници“ са амалгама от безпомощни поклонници, туристи и груби нехранимайковци. Ситуацията се влошава допълнително от свръхзавишените очаквания, насърчавани от авиокомпаниите, хотелските вериги, луксозния бизнес, ресторантьорството и цяла върволица индустрии, чиято цел е да отделят масовия поток от хора от разполагаемите им доходи. Вината може да се хвърли върху безмерния глад за растеж на търговията. Разбира се, това не е идеално — но всички по веригата извличат някаква полза.

Важно е местното раздразнение от лошото поведение да не излезе извън контрол. Прегрешенията — дори извършени от една стотна от една стотна — могат да разпалят самодоволен етноцентризъм и изключващи правила. Не бива да забравяме, че и вътрешните туристи могат да се държат като селяндури.

Затова – спокойно. Големи държави като Франция, Италия, Япония и други ще открият, че е трудно да ограничат туризма, без да станат по-малко привлекателни — включително за собствените си граждани. Показателен е случаят със САЩ, където безброй примери за проверявани и задържани на границата пътници доведоха до спад на туризма. Ню Йорк понижи прогнозата си за международни посетители със 17%. Разходите на чуждестранните туристи в Америка може да намалеят с до 12,5 млрд. долара през 2025 г., изчислява Световният съвет по туризъм и пътувания. Преди новата вълна рестрикции туризмът формираше близо 10% от американския БВП от 30,5 трилиона долара.

Може би решение се крие в човешките екскурзоводи, лицензирани да персонализират обиколките и да опазват по-безпомощните гости от собствената им неосведоменост. Идеята всъщност не е нова. В есе от 1625 г. английският полимат Франсис Бейкън съветва пътешествениците да вземат „човек, който знае езика и е бил вече в страната, за да им покаже какво си струва да се види“. А за кавгите предписва „с внимание и благоразумие да се избягват“. Тоест – дръжте се прилично.

Създаването на система от добри водачи обаче може да приключи с поредната бюрокрация. Затова туристите сами трябва да осъзнаят защо пътуват. Важно е да излезеш от зоната си на комфорт, да преживееш друг живот. Както пише Бейкън, нека пътникът „се отдели от компанията на своите сънародници и се храни на места, където има добра компания от народа, сред който пътува“. Моята добавка: пропуснете баналния „списък с кофата“ и измислете свой собствен. Проучете. Не вървете по течението с потните тълпи, които знаят единствено да зяпат фонтана ди Треви. В големите градове — колкото и многолюдни да са — почти винаги има тихи алтернативи, които ви позволяват да усетите духа им, без да се задушавате като в мosh pit. В Рим изберете елегантната Виа Джулия пред грубоватия Корсо.

Да останете далеч от обезумелите тълпи може да промени всичко.

Още по темата

България се намира в положение на "бяло петно" на картата на световния туризъм

Китайците харчат рекордно за местен туризъм

Историческият туризъм се нуждае от популяризация и партньорство с общините

Българският туризъм се нуждае от ясна идентичност и диверсификация на пазарите