Чиповете спечелиха Студената война. Редкоземните елементи ще спечелят следващата

САЩ правят твърде малко, за да преодолеят технологичната разлика в енергийния преход

30 June 2025 | 07:20
Автор: Дейвид Фиклинг
Редактор: Даниел Николов
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

В ретроспекция, символиката на момента беше зловеща.

На 15 май 2019 г. президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, забраняваща на американски фирми да правят бизнес с китайски телекомуникационни компании, включително Huawei Technologies Co. Пет дни след този първи удар в назряващата търговско-технологична война, президентът Си Дзинпин беше сниман да обикаля фабрика, произвеждаща магнити със редкоземни елементи. Посещението му сякаш подсказваше, че подобни устройства биха могли да бъдат геополитическо оръжие за Китай, толкова мощно, колкото са напредналите полупроводници за САЩ.

Шест години по-късно тези бойни линии се втвърдяват. В първия голям търговски спор между САЩ и Китай от втория мандат на Тръмп, Пекин успя да използва контрола си върху редкоземните елементи, за да принуди Вашингтон към сделка миналата седмица. Магнитите, произведени от тях, са от съществено значение за леките, мощни двигатели, задвижващи всичко - от автоматизирани автомобилни седалки до управляеми ракети. След като САЩ наложиха първия си кръг от мита през април, Китай започна да ограничава разрешенията за износ, което накара американските производители да предупредят за предстоящи спирания на производства.

„Цели магнити и всички необходими редкоземни елементи ще бъдат доставени предварително от Китай“, каза по-късно Тръмп в публикация в социалните медии, обявявайки, че търговската сделка е финализирана.

Под самохвалството, изписано с главни букви, се крие тревожна нотка на отчаяние. САЩ бяха хванати неподготвени.

Реакцията на Пекин на изхвърлянето му от екосистемата на микропроцесорите беше всеобхватен стремеж за преодоляване на технологичната пропаст. Държавната леярна за чипове Semiconductor Manufacturing International Corp. е инвестирала 33,5 милиарда долара за капиталови разходи и 4 милиарда долара за научноизследователска и развойна дейност от средата на 2019 г. Huawei харчи 180 милиарда юана (25 милиарда долара) за научноизследователска и развойна дейност всяка година, каза основателят Рен Джънфей в скорошно интервю. Само преди 12 месеца правителството създаде отделен инвестиционен фонд за полупроводници на стойност 47,5 милиарда долара.

Американската крепост на чиповете все още изглежда доста непревземаема, освен ако не се появи неочакван момент на DeepSeek. Въпреки че се съобщава, че Huawei разработва 3-нанометров чип, който да съответства на най-модерните некитайски процесори още следващата година, Рен каза, че най-добрите им проекти все още „изостават от американските с цяло поколение“.

Урокът от асиметричната война обаче е да се използват слабостите на врага, вместо да се опитвате да се сравнявате със силните му страни. Тук се намесват редкоземните елементи.

Технологичният конфликт е просто прикрита версия на истинска битка от плът и кръв. Както обяснява книгата на Крис Милър от 2022 г. „Война на чиповете“, предимството на САЩ в полупроводниците е било решаващ фактор за спечелването на Студената война. Като направи процесорната мощност невероятно лека и без грешки, това позволи на Америка да изгради далеч по-страховит военен апарат. Крилатите ракети, управлявани от малки бордови компютри, можеха да унищожават цели с изключителна точност, правейки ги по-смъртоносни от съветските ракети, които постоянно се отклоняваха от курса си.

Редкоземните магнити обещават да повторят революцията в обработката на механичната енергия – правейки двигателите по-малки, по-силни, по-евтини и по-ефективни. Това е иновативен скок, забележим за всеки, който е използвал дрон за 25 долара: малките устройства съществуват днес само благодарение на начина, по който тази нова технология (заедно с паралелната революция на литиево-йонните батерии) ни позволява да движим обекти по немислими начини.

Както и с крилатите ракети през 70-те години на миналия век, тази иновация обещава да промени начина, по който ще се водят бъдещите войни. Помислете за смелия удар с дрон на Украйна срещу флота от бомбардировачи с голям обсег на Русия по-рано този месец.

Заслепена от културните войни заради енергийния преход, Америка прави твърде малко, за да затвори тази технологична празнина. Военните ѝ нужди от редкоземни магнити са задоволени почти с минимални разходи. В сравнение със стотиците милиарди, които Китай налива в чипове, Пентагонът е изградил верига за доставки на редкоземни елементи от началото на 2020 г. с 439 милиона долара под формата на безвъзмездни средства и заеми.

По-лошо е как литиево-йонните батерии стават жертва на политиката. Предстоящото отменяне на субсидиите за чиста енергия от ерата на Байдън и произтичащият от това колапс на веригата за доставки на електрически превозни средства може да намали производствения капацитет на производителите на батерии в САЩ през 2030 г. с около 75%. Това би спряло почти всеки завод, който не е в процес на изграждане, и би гарантирало, че страната може да произвежда само достатъчно клетки, за да захранва около една пета от годишните продажби на автомобили. Америка ще бъде оставена по-зависима от Китай, както за автомобилните батерии, така и за множеството по-важни нишови приложения за литиево-йонната технология.

В златния век на полупроводниците САЩ инстинктивно знаеха, че силата им като велика сила се крие в решимостта им да останат начело на иновациите. Когато мощта на държавата принуждава технологиите да се подчиняват на идеологията обаче, последствията могат да бъдат катастрофални. (Най-опустошителният пример вероятно е провалът на Лизенковизма, където Съветският съюз под ръководството на Сталин отхвърли дарвинистката генетика в полза на марксистката псевдонаука. Тази фалшива теория в крайна сметка допринесе за най-големия глад в историята по време на Големия скок напред в Китай.) Това е пътят, по който обаче САЩ вървят, като позволяват на Китай да поеме водеща роля в редкоземните елементи, слънчевите панели, литиево-йонните батерии и другите чисти електрически технологии на бъдещето.

Ако американските войски се окажат на някое бъдещо бойно поле без критичните минерали и батерии, които да отговорят на рояците дронове, разположени срещу тях, те ще съжаляват за деня, в който Вашингтон обърне гръб на бъдещето.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.