Ако се приберете рано от почивка и откриете, че крадци претърсват къщата ви, можете да се обадите в полицията и да се опитате да спрете престъплението. Но истинският алфа ход би бил да помогнете на крадците да натоварят ценностите ви на камиона и след това да им кажете кои от вашите съседи също са на почивка в замяна на дял от печалбата.
Банките избират алфа варианта, като по същество подстрекават кражба от самите себе си, като подкрепят нови проекти за добив и изгаряне на изкопаеми горива, като по този начин подхранват глобалното затопляне, което спира икономическия растеж и собствените им застрахователни и ипотечни бизнеси. Разбира се, тези финансови компании получават дял от краткосрочните печалби от този екологичен саботаж. И като се отказват от преструвката, че са на страната на климата, те избягват политическия отговор от правителството на САЩ, което му е обявило война. Но дългосрочният резултат ще бъде глобална икономика, по-бедна с трилиони долари и далеч по-нестабилна, обедняваща почти всички, включително банките.
65-те най-големи банки в света са предоставили 869,4 милиарда долара финансиране на компании за изкопаеми горива миналата година, което е със 162,5 милиарда долара повече от 2023 г., според нов доклад на Rainforest Action Network, Sierra Club и няколко други организации с нестопанска цел. Банките са насочили 7,9 трилиона долара под формата на заеми и застрахователни услуги към тези замърсяващи индустрии, откакто Парижките споразумения за климата влязоха в сила през 2016 г., според данните на доклада. Това не включва инвестиции от звената за управление на активи на банките, които възлизат на стотици милиарди долари повече.
Банките увеличават мръсното си финансиране | След две години на спад, най-големите банки в света увеличиха кредитирането и застраховането си към индустрията за изкопаеми горива през 2024 г.
Миналогодишният бум на финансирането обърна две години на спад и съвпадна с обрат на политическите настроения срещу екологичните, социални и управленски политики в бизнеса. Климатичните действия предизвикаха едни от най-острите атаки, като президентът Доналд Тръмп и други консерватори ги обвиниха за покачващите се цени на енергията. Подобни твърдения помогнаха на Тръмп да спечели втори мандат. В първия си ден на поста той заяви, че глупавата загриженост на предшественика му за климата е създала „национална енергийна извънредна ситуация“, която е навредила на финансите на американците. Неговото предписание беше да се атакува всяка публична или частна дейност, целяща да забави изгарянето на изкопаеми горива.
Банките видяха посоката, в която духа вятърът, и бързо промениха курса. Най-големите банки незабавно напуснаха Алианса за нулево банкиране, група, която обещава да помогне за премахването на емисиите на парникови газове до 2050 г. Те твърдят, че все още имат свои собствени цели за ограничаване на емисиите, но очевидно са се отказали от опитите си действията им да съответстват на думите им.
За да се постигне бързо избледняващата цел на Парижкото споразумение за задържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над средните стойности от прединдустриалния период, финансирането на енергийния сектор трябва да благоприятства зелените проекти пред изкопаемите горива в съотношение 4 към 1, според BloombergNEF. Според последните налични данни, през 2023 г. съотношението е било само 0,89 към 1. Увеличаването на финансирането на изкопаеми горива миналата година вероятно не е променило това съотношение в правилната посока.
Повечето банки не са достатъчно зелени | От 25-те най-големи банки в света, финансиращи енергийните доставки, нито една не е достигнала съотношението 4 към 1 на чисти технологии към изкопаеми горива, необходимо за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C
Междувременно икономическите щети, причинени от затоплящата се планета, продължават да се увеличават. Глобалните разходи, свързани с климата – включително застраховани и незастраховани загуби, разходи за държавни помощи и по-високи застрахователни премии – са надхвърлили 18,5 трилиона долара от януари 2000 г. насам, според неотдавнашна оценка на Bloomberg Intelligence. Само САЩ са отговорни за 7,7 трилиона долара от щетите, или 36% от растежа на брутния вътрешен продукт през този период. Само за 12-те месеца до април, разходите, свързани с климата в САЩ, възлизат на близо 1 трилион долара, според BI, което приблизително съответства на банковото финансиране за изкопаеми горива през този период.
Може да се твърди, че икономическата активност си е икономическа дейност, че построяването на къща е по същество същото като възстановяването на къща, че правителствената помощ при бедствия не се различава от всеки друг вид държавни разходи. Но простото реагиране на бедствия отново и отново не е начин за растеж на икономиката. Парите, изразходвани за възстановяване на къщи, мостове и пътища, са пари, които не са изразходвани за висше образование, по-добра инфраструктура или други мерки за повишаване на производителността. Това краде растежа от бъдещето.
Документ на Националното бюро за икономически изследвания от миналата есен изчисли, че планета, по-гореща с 3°C - сегашната ѝ траектория - би имала БВП, който е по-малък с повече от една трета. Проучване от миналата седмица от Училището за публична политика към Университета на Мериленд установи, че пълното отменяне на климатичните мерки на Закона за намаляване на инфлацията, нещо, за което Тръмп и републиканците в Конгреса работят усилено, би намалило БВП на САЩ с 1,1 трилиона долара само през следващото десетилетие. Това би убило и 22 800 американци, би отнело 160 милиарда долара от американските доходи и би довело до по-висока сметка за енергия на средния дом с 206 долара. Това ще е наистина извънредна ситуация.
Но ако ви е необходима по-непосредствена климатична заплаха за печалбите, за да бъдете убедени, вече можете да видите такава в нарастващата криза в застраховането на жилища. Всеки нов горски пожар, наводнение, торнадо и ураган разкрива колко недостатъчно са застраховани и подготвени американците за подобни бедствия, излагайки на риск евентуално 2 трилиона долара оценки на жилища.
Предвид политическата реалност е разбираемо банките да говорят тихо за защитата на планетата и собствените си бъдещи печалби. Да помагат на компаниите за изкопаеми горива да изградят още по-голяма тояга, с която да ги бият, има много по-малко смисъл.
Марк Гонглоф е редактор на Bloomberg Opinion и колумнист, отразяващ изменението на климата. Бивш управляващ редактор на Fortune.com, той е ръководил бизнес и технологичното отразяване на HuffPost и е бил репортер и редактор на The Wall Street Journal.