Дори петролните гиганти смятат, че петролните гиганти са твърде рискови сега

Офертата на Adnoc за Santos показва, че производителите на петрол се стремят към втечнен природен газ (LNG), за да противодействат на намаляващото търсене и войните

17:03 | 22 юни 2025
Автор: Дейвид Фиклинг
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Какво да прави производител на петрол, когато види, че основният му продукт е застрашен от намаляващото търсене и все повече войни? Просто попитайте Abu Dhabi National Oil Co.

Офертата от 19 милиарда долара изцяло в брой за австралийския производител на газ Santos Ltd. в понеделник, от консорциум, воден от държавната компания от Обединените арабски емирства, известна още като Adnoc, е един от отговорите на въпроса.

Adnoc е на пазар за газови активи през последните години. Подобно на много по-големия си конкурент Saudi Arabian Oil Co., който в момента харчи повече пари за разработване на нови газови находища, отколкото за запаси от суров петрол, той постепенно се трансформира от бизнес, който живее и умира с черното злато, в такъв, който се грижи толкова за корабите за втечнен природен газ, колкото и за петролните танкери.

Просто погледнете списъка със сключени и обсъждани напоследък сделки. Миналият май компанията купи дял в проекта за износ на втечнен природен газ на NextDecade Corp. в Тексас. През април запознати източници съобщиха на Bloomberg News, че компанията обмисля оферта от 9 милиарда долара за газовите активи на Aethon Energy Management в Тексас и Луизиана. Също така е заинтересована от закупуване на газовите активи на BP Plc при потенциално разделяне, съобщи Bloomberg News миналата седмица.

През 2023 г. Adnoc отдели собствения си газов бизнес и го пусна на фондовата борса в Абу Даби, където представлява около една седма от пазара. Миналата година започна изграждането на експортен терминал в Рувайс в западната част на страната, огромен комплекс, достатъчен да задоволи всички нужди на Турция от вносен втечнен природен газ.

В среда, където атаката на Израел срещу Иран увеличава риска от пълномащабна война в региона, има няколко предимства на тази стратегия.

От една страна, съществува вечният страх, че Техеран, ако бъде притиснат до ръба, може да започне да създава проблеми в Ормузкия проток. Тесният воден участък се охранява от Иран, Оман и ОАЕ. Продължителни атаки срещу корабоплаването не са се случвали от войната между Иран и Ирак през 80-те години на миналия век, не на последно място, защото приходите от износ на Иран биха пострадали толкова, колкото и тези на враговете му. Все пак е разумно да се сведе до минимум рискът от такава слаба точка, в случай че притиснато в ъгъла иранско правителство прибегне към отчаяни мерки.

Изправени сме пред свят, в който търсенето на петрол изглежда отчетливо нестабилно, като производството на суров петрол все още е под пика, достигнат през 2018 г. Газът не се справя много по-добре, като растежът се забавя доста под историческите темпове благодарение на срива на руския износ по тръбопроводи след нахлуването в Украйна през 2022 г. и нарастващата цена, която възпира потенциалните купувачи в развиващите се страни от Азия и Африка. Сегментът на газа, който се търгува като втечнен природен газ (LNG), обаче е печеливш, като капацитетът на инсталациите за втечняване ще се увеличи с около 40% до 2030 г.

Морските проливи, подобно на газопроводите, са силно уязвими към геополитическа намеса. Ако обаче можете да закупите активи за втечнен природен газ (LNG), които не са изложени на войните в Близкия изток, можете да избегнете както хроничния спад в търсенето на конвенционален петрол, така и острите рискове от предизвикани от конфликти шокове в доставките.

В днешно време такива активи не са толкова изобилни, колкото може да се надява богата на парични средства национална петролна компания. Акциите на Santos затвориха в понеделник с около 13% отстъпка от паричната оферта на Adnoc, която вече беше одобрена от борда на компанията. Предвид отворения и затворен характер на предложението, това вероятно отразява опасенията, че Австралийският съвет за преглед на чуждестранните инвестиции няма да хареса идеята държавна компания, която дори не публикува финансови отчети, да купи втория по големина петролен бизнес в страната.

Все още е по-вероятно сделката да се случи, отколкото други налични опции. Президентът Доналд Тръмп с удоволствие се похвали със сделките, сключени с компании от ОАЕ по време на пътуването му до Близкия изток миналия месец - но ако искате пълно поглъщане, САЩ в сегашното си нативистко настроение вероятно не са най-доброто място, където да търсите. Окончателното споразумение за продажбата на United States Steel Corp. на Nippon Steel Corp., което дава на правителството на САЩ златна акция, която би му позволила да диктува корпоративните политики, е индикатор за това накъде се насочват нещата.

Други перспективни региони като Южна Америка, Централна Азия и Субсахарска Африка вече са до голяма степен превзети от държавни и независими петролни компании. Северно море в Европа е в неумолим упадък. Печалбите изглеждат малки.

ОАЕ са в по-добра позиция от много други, за да преживеят прехода от изкопаеми горива. Нейната жизнена икономика, различна от петрол, означава, че може да балансира бюджета и текущата си сметка на най-ниските цени на суровия петрол в Персийския залив. Само Катар и Туркменистан, сред големите износители на петрол, се справят по-добре - и всеки от тях е по същество производител на газ, а не петролна държава. За да се извлекат бъдещи приходи, докато световният глад за петрол и газ намалява, ще е необходимо да се подражава на тях, а не на по-богатите на петрол съседи на ОАЕ.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.