САЩ и Китай отново са в преговори. Не го наричайте „рестартиране“

Едната страна има икономическо влияние, а другата – политическо – и засега ситуацията е в застой.

12:00 | 15 юни 2025

Автор: Каришма Васвани

Снимка: Bloomberg.com

Търговските преговори между САЩ и Китай в Лондон бележат предпазливa крачка към облекчаване на напрежението, но не и ново начало. Това е краткосрочна стратегия за избягване на по-нататъшно влошаване – крехко примирие, което може да бъде нарушено във всеки момент.

В основата стои по-дълбок проблем: националната сигурност. И двете страни сега разглеждат търговията през тази призма и ръкостисканията няма да решат проблема. Вашингтон трябва да признае, че Пекин търси уважение и няма да приеме едностранно, дългосрочно споразумение. От своя страна, Китай трябва да разбере, че нещата няма да продължат както досега и че САЩ ще очакват повече отстъпки и достъп до пазара на втората по големина икономика в света. Алтернативата е продължаваща враждебност, която ще доведе до по-хаотична глобална търговска среда и по-опасен свят.

Отстъпката в Лондон е положителна, но нестабилна. Сближаването вече се е превърнало във взаимни обвинения. След първоначалната еуфория от прекратяването на търговската война, договорено в Женева през май, двете страни се обвиниха взаимно, че не спазват споразумението за временно понижаване на митата, които бяха се повишили значително над 100%.

Сега преговарящите казват, че са постигнали принципно споразумение за рамка за намаляване на търговските напрежения, въз основа на консенсуса, постигнат в Женева. Делегациите от двете страни ще представят предложението на съответните си лидери след почти 20-часови преговори в рамките на два дни. „След като президентите го одобрят, ще се опитаме да го приложим“, заяви американският министър на търговията Хауърд Лутник. Пълните подробности за споразумението не бяха веднага известни, но американски официални лица заявиха, че „абсолютно очакват“ да бъдат решени въпросите около доставките на редки земни минерали и магнити.

Няма победители или губещи в тази ситуация, отбелязва Стив Окун, основател и главен изпълнителен директор на APAC Advisors. Фундаменталните въпроси са много по-големи от която и да е кръг от преговори. „Администрацията на Тръмп трябва да реши дали разглежда Пекин като стратегически конкурент или като екзистенциална заплаха“, каза той пред мен. „Вашингтон може да понесе икономическия удар от търговска война, но политически Си Дзинпин може да понесе удара по-дълго от Тръмп. Така че едната страна има икономическо влияние, а другата – политическо – и засега ситуацията е в застой.“

Китайският президент изчаква, въпреки забавения икономически растеж. Последният знак за това колко болезнена е търговската война е, че износът е нараснал по-малко от очакваното през миналия месец. Най-големият спад в износа за САЩ от февруари 2020 г. – началото на пандемията – е неутрализирал силното търсене от други пазари. Все пак продажбите за други пазари осигуряват така необходимата подкрепа за икономиката, която е в дефлация и се бори със слабото вътрешно търсене.

Пекин се придържа към тезата, че тази търговска война е проблем на Вашингтон и че Китай е несправедливо набеден. В неотдавнашен коментар на Xinhua се предупреждава, че фокусираният върху сигурността подход на САЩ към икономическите въпроси рискува да подкопае глобалното сътрудничество.

Има път към мирно съжителство, но са необходими компромиси, отбелязва Райън Хас от Brookings Institution. За да постигне пробив с Си, Тръмп ще трябва да признае, че и двете страни са велики сили. Никоя от двете не може да налага условия на другата. И двете ще бъдат засегнати от високите мита върху стоките на другата страна, но сами по себе си те не са достатъчни, за да принудят другата страна да капитулира.

Американското общественост не желае по-широк конфликт с Пекин. Неодобрениете към поведението на Китай може и да е голямо, но първият приоритет все още е да се избегне война. Американците са ясни в желанието си да управляват конкуренцията, без тя да ескалира в открит конфликт.

За да се случи това, Вашингтон трябва да признае, че Пекин жадува за уважение. САЩ биха постъпили разумно, ако обърнат внимание на китайското понятие mianzi или „лице“ – Си ще се съгласи на дългосрочно споразумение, което може да представи в страната си и в чужбина като победа. Пекин извлече поуки от първата търговска война на Тръмп и прецени, че споразумението е едностранно в полза на Вашингтон. Той няма да повтори тази грешка.

Китай не винаги обича да отвръща на жестовете, но властите биха били мъдри да отвърнат на Тръмп. Неговите мита са абсурдни, но поддръжниците му също изискват да покаже сила, а не отстъпки. Пекин би трябвало да разбере какво се случва, когато политиците трябва да отговорят на обществения натиск.

Нито една от страните няма преимущество, за да направи другата явен губещ. Най-много преговорите в Лондон да са постигнали достатъчно, за да помогнат за оформянето на бъдещето на по-малко враждебна основа. Това само по себе си е напредък, но би било грешка да се нарече този момент „рестартиране“.