Да заклеймяваме Путин като луд е опасна заблуда

Доналд Тръмп смята, че Владимир Путин е негов приятел, че се е променил след последните им телефонни разговори и че е полудял. Той греши и в трите случая, но ако това е необходимо на американския президент и неговите поддръжници, за да промени курса си спрямо Русия и Украйна, нека всички се престорим, че е прав.

Аз няма да се преструвам, защото съм скептичен, че Тръмп ще промени позицията си до необходимата степен. Това би означавало не само налагане на нови санкции срещу Русия – а ескалиращите му заплахи в социалните медии сочат, че той може да се готви да подкрепи законопроект, който се разглежда в Конгреса –, но и възобновяване на доставките на оръжие за Украйна в количества, достатъчни да убедят Путин, че времето вече не е на негова страна.

Това изглежда малко вероятно, не защото Тръмп е някакъв руски агент, а защото възобновяването на доставките на оръжие би подкопало основната му цел от началото на намесата му. А тя е да постигне някои икономически и политически победи чрез рестартиране на отношенията с Москва.

За начало, Путин не е приятел на нито един чуждестранен лидер. Той е кариерен агент на КГБ, обучен да манипулира целите си, за да ги убеди, че споделя интересите им, за да може да ги използва. В този случай тези предполагаеми общи интереси включват както победата над либерализма, така и сключването на бизнес сделките, които Тръмп така жадува, но които неизбежно ще се окажат много по-малко от обещаното. Нарцисите са най-лесният материал за работа при този вид манипулация и от гледна точка на Путин операция „Доналд“ не би могла да върви по-добре.

На второ място, Путин не е променил ни най-малко личността си или целите си, нито откакто Белият дом смени собственика си, нито от началото на пълната инвазия в Украйна през 2022 г., нито дори откакто Тръмп дойде на власт през 2016 г. Готовността на руския президент да направи всичко необходимо, за да постигне целите си в това, което счита за сфера на влияние на Москва, остава същата. Обстоятелствата са се променили в негова полза.

Най-важният от тях е оттеглянето на подкрепата на САЩ за Киев от страна на Тръмп. В най-високата си точка, когато Тръмп прекрати и споделянето на разузнавателна информация, това американско изоставяне позволи на войските на Путин най-накрая да превземат позициите, които украинските части бяха заели в руския Курски край повече от седем месеца по-рано. Нахлуването може да е било разумно или не, но от гледна точка на Киев то имаше три основни цели: да примами Кремъл да изтегли войските си от фронтовете в Източна Украйна, да предотврати отварянето на нов руски фронт в съседния украински регион Суми и да задържи територия като коз за преговори в бъдещо споразумение. Всички тези възможности сега са изгубени.

Накрая, в Путин няма нищо лудо. Твърдението на Тръмп беше провокирано от третата и най-голяма по мащаб серия от ракетни и дронови удари срещу украински градове и военни цели. Тези удари са жестоки и цинични и ще продължат. Те са безмилостно логични и далеч не са безпрецедентни.

Дългосрочната въздушна война на Русия отново има много цели. Тя е предназначена преди всичко да изчерпи запасите на Украйна от ракети за противовъздушна отбрана, цел, която има всички шансове за успех. Това ще постави президента Володимир Зеленски пред неприятен и политически токсичен избор дали да използва намаляващите си запаси от прехващачи, за да защити граждански или военни цели. Удряйки по линиите на снабдяване и подкопавайки морала, атаките ще улеснят и вече започналата руска лятна офанзива.

Начинът, по който Путин представя тази кампания, подчертава очевидното му намерение – умишлено игнорирано от САЩ по време на фарса с преговорите за прекратяване на огъня – да надхвърли териториалните претенции, които вече е отправил към четири украински области. Сега той говори за създаване на „буферна зона“ по границата на Русия с Украйна, умишлено подвеждаща фраза, предназначена да представи завладяването на още територии като отбранителна мярка. Неговите войски вече проучват региона на Суми и са струпани по тази част на границата. По-ранни (неуспешни) проучвания сочат, че останалите две украински провинции, граничещи с Русия – Харков и Чернигов – вероятно ще последват.

В момент, когато Марко Рубио изчиства Националния съвет за сигурност на САЩ от професионалисти, които не споделят илюзиите на администрацията за Русия и нейната инвазия в Украйна, няма много основания да се вярва, че Тръмп е на прага на дамаскинско преображение.

Западната политика спрямо Украйна в момента е фундаментално разделена. Повечето европейски лидери са по-убедени от всякога, че Путин трябва да бъде спрян в Източна Украйна, защото предотвратяването на военните му авантюри и усилията му за политическа дестабилизация ще станат още по-трудни и скъпи, ако той успее. Те проявяват ново чувство за спешност, макар и вероятно твърде късно, за да променят решително положението в Украйна. От другата страна са американската администрация и нейните съмишленици в културната война в Източна Европа, като Виктор Орбан от Унгария, които виждат в Путин съюзник в унищожаването на така наречения либерален ред.

Това е потенциално катастрофална ситуация за Украйна. Тя не може да излезе от тази война като жизнеспособна суверенна държава без пълна военна помощ от Запада и санкции, които да принудят Путин да прекрати инвазията си и да се откаже от по-широките си цели за доминация в региона. Европа сама не може да предостави необходимото ниво на помощ и натиск. Тя не може да запълни празнината в доставките на ракети за противовъздушна отбрана „Пatriot“, разузнавателна информация в реално време или много други продукти, произведени в САЩ, които са от критично значение за войната – дори и с минимално сътрудничество от страна на САЩ, тя би могла да закупи част от тях. Европа също не може да задълбочи икономическия риск за Кремъл от продължаване на инвазията в Украйна без подкрепата на американското министерство на финансите.

Киев няма друг избор, освен да продължи да се бори. И по-голямата част от Европа разбира, че е в интерес на собствения им мир и стабилност Путин да се провали в това, което някога описа като „събиране“ на руските земи и влияние. И за двете страни обръщането на Тръмп остава най-вероятният – и, предвид ограниченото време, може би единственият – път за осуетяване на пост-имперските амбиции на Кремъл.

Още по темата

Русия отхвърля критиките на Тръмп към Путин като „емоционална“ реакция

Тръмп обмисля нови санкции срещу Русия, нарече Путин "луд"

Как Европа може да възпре Путин? С възстановяване на ученията на НАТО „Reforger“

Уитакър: Путин май не иска да спре войната