Пазарът на облигации отново става ужасно "изнервен"

Търговете за държавен дълг на САЩ обикновено са заспали събития - освен когато не са. И продажбата в сряда от Министерството на финансите на стойност 16 милиарда долара в 20-годишни облигации определено се класира в последната категория. Едва ли ще остане последната.

Предлагането беше първият търг на правителството за така наречения купонно-носещ дълг, откакто Moody's Ratings в петък стана последният от трите големи кредитни оценители, които лишиха САЩ от най-високия им троен А рейтинг, след S&P Global Ratings през 2011 г. и Fitch Ratings през 2023 г. Търгът беше счетен за лош по поне два критични показателя - количеството на получените оферти от инвеститорите спрямо продадената сума и по-високия лихвен процент, поискан от инвеститорите, спрямо това къде се търгуваха облигациите на така наречения пазар „когато се емитират“ преди продажбата.

В бележка до клиентите, стратезите по лихвените проценти в BMO Capital Markets описаха аукциона като „слаб“. Това е подценяване, защото слабият аукцион доведе до рязко покачване на доходността по държавните облигации с всички матуритети. Тези по 10-годишните държавни облигации – глобалният бенчмарк, който помага за определяне на разходите по заеми за правителството, бизнеса и потребителите – се повишиха до най-високите си нива от февруари, по-високи от нивата в началото на април, които принудиха президента Доналд Тръмп да промени курса си и да смекчи драконовския си митнически план. Пазарите „подскачаха малко повече“, каза Тръмп пред репортери по това време, когато го попитаха защо се е отдръпнал. „Те ставаха малко изнервени, малко уплашени.“

Както тогава, не само пазарът на облигации е „малко изнервен“. Индексът Standard & Poor's 500 падна до най-ниското си ниво от деня след аукциона на облигациите, сривайки се с цели 1,51%. Щатският долар също пострада, като индексът Bloomberg Dollar Spot Index, който измерва валутата спрямо основните ѝ световни конкуренти, падна с цели 0,57%.

За разлика от април, последните сътресения не са свързани с мита, а по-скоро с влошаващата се фискална позиция на САЩ, тъй като законодателите в Конгреса спорят за бюджетен законопроект, който ще поддържа дефицитите близо до исторически нива за години напред и ще увеличи и без това тежкото дългово натоварване на страната. Ако законопроектът за данъците и разходите, по който в момента работят републиканците в Камарата на представителите, бъде приет горе-долу в сегашния си вид, дефицитът след десетилетие, според последните оценки на Бюджетната служба на Конгреса, ще бъде около 6,8% от брутния вътрешен продукт. Това е забележително, защото федералният дефицит вече е 6,4% от БВП, което е безпрецедентно, освен по време на война или по време на други значителни кризи.

В този смисъл е разбираемо защо инвеститорите в облигации изискват по-високи лихвени проценти, за да отпускат заеми на правителството на САЩ. Контролираните от Републиканската партия законодатели в Камарата на представителите и Сената едва споменават идеята, че искат да овладеят дълга и дефицитите – ужасяващо развитие за кредиторите. „Претенциите на републиканците за фискална почтеност вече са загубени“, пише главният икономист на TS Lombard за САЩ Стивън Блиц в изследователска бележка от 21 май. „Фундаменталният дисбаланс между разходите и приходите остава, защото САЩ отказват да се облагат с достатъчно данъци, за да платят за това, което са обещали, и/или отказват да нарушат обещанията, които са дали.“ Всъщност Блиц предположи, че ако достатъчно купувачи се оттеглят от търговете, Министерството на финансите може да бъде принудено да промени правилата си, за да позволи на банките да държат повече държавни ценни книжа и/или Федералният резерв ще трябва да се намеси и да купи американски държавен дълг чрез количествено облекчаване.

^{Тежък дълг | Заемите на правителството на САЩ са се увеличили шест пъти след световната финансова криза и не показват признаци на забавяне}

Бившият министър на финансите Стивън Мнучин отиде по-далеч, заявявайки, че е по-разтревожен от нарастващия бюджетен дефицит на страната, отколкото от търговските ѝ дисбаланси. „Много съм загрижен“, каза Мнучин, който ръководеше Министерството на финансите по време на първия мандат на Тръмп, по време на дискусия на Катарския икономически форум в сряда. „Бюджетният дефицит е по-голяма грижа за мен от търговския дефицит. Така че се надявам да получим още съкращения на разходите – нещо, което е много важно.“

Уви, каквито и съкращения на разходите да влязат в този законопроект, няма да са достатъчни, за да покрият предложените данъчни облекчения. А това означава повече дълг. В момента се прогнозира, че федералният дълг, държан от обществеността, ще нарасне от около 100% от БВП тази година до 117% до 2034 г. Законопроектът на Камарата на представителите ще увеличи съотношението до 125%. „Последващите администрации на САЩ и Конгресът не успяха да се споразумеят за мерки за обръщане на тенденцията на големи годишни фискални дефицити и нарастващи лихвени разходи“, се казва в изявление на Moody's в петък. „Не вярваме, че настоящите фискални предложения, които се разглеждат, ще доведат до съществени многогодишни намаления на задължителните разходи и дефицити.“

^{Скъп дълг | Правителството на САЩ вече харчи около 1 трилион долара годишно само за лихвени разходи}

Това, което направи тази продажба на облигации толкова тревожна, е, че търговете на 20-годишни държавни ценни книжа обикновено са най-малко значимите. Министерството на финансите започна да продава този падеж през 2020 г. за първи път от 80-те години на миналия век и те не търгуват толкова често, колкото някои от по-популярните падежи, като двугодишни или 10-годишни облигации. „Никога не пиша за 20-годишния търг, защото това е нещо като нисколиквидна, изгубена държавна облигация, където не много хора играят на тази площадка за падежи“, пише Питър Буквар, независим стратег, в бележка до клиентите, описвайки продажбата.

Въпреки това, лошите резултати оказват натиск върху търговете следващата седмица с по-значими падежи, като САЩ планират да продават двугодишни, петгодишни и седемгодишни облигации. Подобен резултат от тези продажби само би изострил идеята за глобална синхронизирана търговия „Продавай Америка“. Не очаквайте съмненията да изчезнат дотогава.

Робърт Бърджис е главен редактор на Bloomberg Opinion. Преди това е бил глобален главен редактор, отговарящ за финансовите пазари в Bloomberg News.

Още по темата

Пазарът на облигации предупреждава Тръмп и Конгреса за нарастващия дефицит

Morgan Stanley съветва: "Купувайте САЩ", но не и долара

"Продавай САЩ" се възражда, след като Moody's понижи рейтинга на страната

Изчезва оптимизмът на търговците на облигации за намаление на лихвите в САЩ