Рестарт на Брекзит с големи червени линии? Да, г-н министър

ЕС и Великобритания обсъждат отбрана и икономика, но старите рани и интереси все още диктуват дневния ред

09:55 | 22 май 2025
Автор: Лионел Лоран
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Сцената е подготвена за сближаване между Великобритания и Европейския съюз, след като негативните емоции от годините на Брекзит прераснаха в търсене на съюзници с висок залог в региона, притиснат от Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. Но разговорите за „рестартиране“ изглеждат раздути, ако се съди по някои от политическите белези, които все още не са напълно излекувани. Да не говорим за някои големи червени линии.

UK-EU summit
Срещата на върха между Обединеното кралство и ЕС идва след промяната в общественото мнение след референдума за Брекзит през 2016 г.

Ясно е, че тенденцията е към подобряване на отношенията (сякаш те могат да се влошат още повече). Няма ги вече обичайните сцени от Брекзит, в които британският министър-председател, подтикван от таблоидите, иска отстъпки от европейските правителства, които нервно се опитват да избегнат еднистранното избирателното извличане на ползи. Приоритетите са се променили и европейските лидери, които се събират на „Даунинг стрийт“, искат да става дума за по-широка картина: общи ценности, върховенство на закона и по-дълбоки отношения в сферата на сигурността и отбраната - особено след като Тръмп громи НАТО и спира военната помощ за Украйна. Това е начин да се придаде повече конкретика и съдържание на вече съществуващата коалиция на желаещите в подкрепа на Киев, водена от ядрените сили Франция и Великобритания, заедно с Германия и Полша.

Заедно с амбицията за партньорство, с което Европа да стане по-устойчива във военно отношение - дори с риск да пожертва репутацията си на лидер по отношение на дългите отпуски и щедрите пенсии - ще се заговори и за основите на по-тясно икономическо сътрудничество. Още преди Тръмп да започне да отправя митнически заплахи, пътят към растеж на британската икономика беше отклонен от правилния курс поради ударите по инвестициите и производителността след Брекзит. Според Bloomberg Economics в резултат на това икономиката на Великобритания се очаква да бъде с 3% по-малка през 2030 г. Ето защо има натиск за подобряване на търговските отношения с ЕС. В Париж и Берлин, където растежът също е слаб, също има желание Обединеното кралство да бъде представено като партньор, а не като съперник - дори ако напрежението по отношение на работните места в областта на технологиите и банковото дело остава в известна степен.

И все пак, въпреки че с облекчение чуваме британските и европейските политици да си говорят с термини, които са по-близки до „Да, госпожо министър“, отколкото до „Убий Бил“, ние сме далеч от старт на чисто.

Widening Trade
Увеличаваща се търговска разлика | Вносът от Обединеното кралство в ЕС се е увеличил, а износът е намалял след напускането на съюза

Обединеното кралство е поставило червени линии на тази среща на върха в опит да избегне подновяването на поляризиращия дебат за Брекзит, въпреки че балансът на общественото мнение се е променил: Без връщане към митническия съюз, без присъединяване към единния пазар и без свободно движение на хора. Това може да избегне политическия шум, но същевременно ще ограничи икономическите ползи до минимум. Способността на Стармър да определя тона в страната също е подложена на изпитание с искания в последната минута относно младежката мобилност: Найджъл Фараж, един от малцината участници в референдума от 2016 г., които продължават да влияят на общественото мнение, е начело в социологическите проучвания в страната с акцент върху имиграцията и върху наскоро сключения ограничен търговски пакт на Обединеното кралство със САЩ. Това няма да допринесе за по-лесното задълбочаване на сътрудничеството с ЕС и притъпява обхвата на „рестартирането“, твърди Федерико Фабрини, директор на Института за Брекзит към Градския университет в Дъблин.

В същото време в Брюксел трайният спомен за желанието на британската политика да се възползва от предимствата на членството в ЕС, без да спазва задълженията си, подтиква дипломатите към уреждане на сметките от последното съвместно заседание - а именно достъпа до риболова в британски води и до енергийните ресурси, за които договорените условия по Брекзит ще изтекат през следващата година. Ето защо официалните лица настояват за отстъпки от страна на Обединеното кралство в замяна на достъп до отбранителния фонд на ЕС на стойност 150 млрд. евро. Това отчасти е проблем с доверието и отчасти е знак, че ЕС също се е променил след Брекзит, станал е по-меркантилен и се стреми да укрепи собствената си индустриална база пред тази на търговските партньори. Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц имат на ум и собственото си френско-германско рестартиране на отношенията, казва Франсоа-Жозеф Шишан от Flint Global.

The Price
Цената на мира | Необходимият извънреден дълг, за да се достигне ниво на отбрана от 5% от БВП през следващото десетилетие

Макар да изглежда, че това са фатални ограничения за бъдещето след Брекзит, не е задължително да е така. И двете страни могат да намерят повече възможности за маневриране в рамките на съответните си червени линии, стига да имат волята - да не говорим за натиска за допълнителни разходи за отбрана. Лидерите на ЕС с право се страхуват от риска от сделка, която да обезсили ЕС отвътре, но те могат да се успокоят, че излизането на Обединеното кралство беше далеч по-малко дестабилизиращо и заплашително от очакваното. То вероятно засили аргументите в полза на единството на континента, наблюдавано по време на пандемията, и накара популистките партии да се откажат от собствените си планове за излизане от ЕС. Друга положителна страна на Брекзит е, че Великобритания престана да обвинява Европа за всичките си проблеми, което я прави по-податлива на регулаторно хармонизиране, а ЕС - на по-малко бюрокрация.

Може би в области като изкуствения интелект и изменението на климата ще се постигне по-голямо сътрудничество, след като се спусне завесата на тази среща на върха. Както каза Джейми Даймън от JPMorganChase & Co. в Париж миналата седмица, нека не чакаме втория Ден на победата след 80 години, за да се чудим какво е могло да бъде.

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.