В Китай назрява мания по Силициевата долина
Тази мания описва как новите иновации неизбежно се издигат до нелепо възвеличаване, преди разочарованието да отрезви всички
Редактор: Емил Соколов
От безкрайните заглавия, излизащи от китайската индустрия за електромобили през последните месеци, човек би помислил, че законите на физиката са различни от двете страни на Тихия океан.
В САЩ обикновеният потребител е заседнал в бавната лента със своя Tesla Model S и жалките 560 км пробег — или по-малко в студен ден, когато отоплението е включено. Междувременно в Китай потребителите изминават 1050 км с Nio ET7 — един от 6-те местни електромобили с пробег над 700 км.
И това не е всичко. През март BYD обяви пробив в зареждането: нова технология, която може да „налива“ 400 км пробег в батерия за пет минути, правейки презареждането толкова бързо и удобно, колкото зареждането с бензин. Само седмица по-късно Contemporary Amperex Technology (CATL) представи още по-усъвършенствана система, способна да зареди ток за 750 км за пет минути.
Пред тази офанзива производители на електромобили и батерии извън Китай вероятно са изкушени да се откажат — или дори да поемат по саморазрушителния път на президента Доналд Тръмп със спирала от мита, колебливи мерки и носталгия по героичната епоха на бензина. Преди да го направят обаче, струва си да се замислят за „цикъла на маниите"
Те са вечен спътник на дискусиите за Силициевата долина, откакто терминът беше въведен през 1995 г. от анализаторката на Gartner Джаки Фен, точно когато назряваше дотком балонът. Той описва как новите иновации неизбежно се издигат до нелепо възвеличаване, преди разочарованието да отрезви всички. Накрая технологиите се превръщат в зрели решения, които не са нито толкова преобразяващи, нито толкова надценени, колкото предишните фази предполагаха.
Китайският технологичен сектор дълго време сякаш беше имунизиран срещу тази въртележка. Американски директори далеч по-често възхваляват революционния потенциал на WeChat, отколкото на самата Tencent. Производителите на соларни панели израснаха до мащаба на най-големите независими петролни компании, без междувременно да губят време в хвалби с това. Светът почти не забеляза възхода на китайските електромобили, докато преднината им стана непобедима.
Изглежда обаче, че това се променя.
Да вземем пробега на електромобилите. Може да си мислите, че китайските коли изминават повече километри заради уникални иновации, но обяснението е по-прозаично. В повечето случаи производителите просто предлагат версии с огромни батерии, макар че повечето шофьори избират базовите модели с по-скромен капацитет.
По-високият пробег на китайските електромобили не е толкова впечатляващ, колкото изглежда на пръв поглед.
Освен това китайският стандарт за тестване на пробега е по-разхлабен от европейския и американския, така че автомобил, оценен на 300 км в САЩ, би получил около 400 км в Китай. Накрая идва и психологическият ефект от преобразуването между имперската и метричната система — 400 км просто звучат много повече от 250 мили, въпреки че разстоянието е идентично. Съберете всички тези фактори и технологичното предимство на Китай почти се изпарява.
Подобна е и историята с „пробивите“ в бързото зареждане, обещани от BYD и CATL. Нито една от двете компании не е посочила колко пъти техните батерии могат да бъдат зареждани с толкова високо напрежение – ключов въпрос, защото едно от основните препятствия пред ултра-бързото зареждане е натоварването, което то оказва върху клетките, като скъсява рязко експлоатационния им срок и дори крие рискове за безопасността.
Също така е неясно доколко масово биха се наложили тези системи. Простата аритметика сочи, че ще останат по-скоро рядкост. За да разгърне пълния си потенциал, технологията на BYD изисква зарядни станции с мощност до 1360 киловата – повече от десет пъти над типичните бързи зарядни в днешен Китай.
BYD обещава да изгради 4000 такива станции, общо 5,44 гигавата – капацитет, почти достатъчен да покрие пиковото потребление на град с размера на Лондон. Компанията вероятно ще произведе коли, които от време на време могат да се зареждат с толкова ток, но дори китайската енергийна мрежа би се затруднила, ако това стане стандартният начин за зареждане на електромобилите.
За финансираните чрез дълг и акции фирми на Силициевата долина цикълът на маниите винаги е имал полезна роля – осигурявал е история, с която да убеждават инвеститорите да подкрепят губещи, прохождащи технологии с надеждата те да се превърнат във втори Alphabet или Amazon, а не във WeWork или Groupon.
Автомобилните и батерийните компании са сред най-големите получатели на субсидии в Китай.
Това е далеч по-малко съществено за BYD или CATL – утвърдени и толкова доходоносни компании, че могат да финансират дори водещи в сектора планове за растеж само от оперативния си паричен поток.
Има обаче още един фактор, заслужаващ внимание. Любовта на Китай към този цикъл на маниите е сравнително нова и датира от световния „шок“ през януари, когато DeepSeek разби самодоволните нагласи на американската индустрия за изкуствен интелект.
Това подсказва, че обяснението е по-скоро във финансирането от държавата, отколкото в корпоративните пазари. След като Доналд Тръмп превърна митата и технологичното съперничество в ключов фронт на нова студена война срещу Пекин, компании, които доскоро се радваха на благосклонно пренебрежение от китайските власти, вече се нареждат до петролната и авиационната индустрия сред големите получатели на държавна подкрепа.
Засега тези суми са относително малки: субсидиите за BYD миналата година бяха 10,4 млрд. юана (1,4 млрд. долара) – най-големите за която и да е автомобилна или батерийна фирма, равняващи се на около 7,8% от оперативния ѝ паричен поток за периода. Въпреки това те може да станат все по-важни, ако търговските напрежения затворят износните пазари.
Компаниите в Силициевата долина развиха цикъл на маниите като начин да привличат и задържат истинските си господари – американските фондови и облигационни пазари. Ако китайските „зелени“ технологични фирми лъскат имиджа си на национални шампиони в по-бурна глобална среда, значи правят същото – само че този път аудиторията, която трябва да впечатлят, е държавата.