САЩ оставят Путин да ги води за носа в Украйна

Как да разберете, че бивш агент на КГБ ви „разиграва“? Лесно е: просто внимавайте и не се преструвайте, че не забелязвате.

Кремъл реагира само за 48 часа на уикендовата заплаха на Доналд Тръмп да засили санкциите, ако Русия не приеме сделката му за прекратяване на войната в Украйна. Първо дойде доза „Мръсният Хари“ – министърът на външните работи Сергей Лавров отхвърли с пренебрежение два американски мирни проекта. После последва примамка – поредното минипримирие, целящо да замъгли водите.

Тръмп отправи предупреждението си веднага след среща във Ватикана с украинския президент Володимир Зеленски. То дойде и след седмица, в която Русия засили въздушните удари по украинските градове и настъплението си на изток – въпреки че получи по-голямата част от исканията си, след като Вашингтон на практика умоляваше Кремъл за сделка. Дори самият Тръмп се зачуди на глас дали руснаците не го „водят за носа“.

Да, така е. Ако това още не беше ясно, сега би трябвало да е.

Обявеното в понеделник от Владимир Путин примирие за 8–10 май не е безусловното 30-дневно спиране на огъня за преговори, което първоначално искаха САЩ – Украйна го прие, Москва – не. Нито пък е безсрочното примирие, подсладено с цял пакет сериозни отстъпки към Русия още преди Киев да има думата, което Вашингтон предложи по-късно. Това е тридневна пауза, за да могат руските войски и танкове необезпокоявано да дефилират по Червения площад в чест на победата над нацистка Германия във Великата Отечествена война (известна другаде като Втората световна).

Кремъл ще се надява офертата да задържи САЩ в играта и да отклони вниманието от факта, че Москва отхвърля мирните условия. Вероятно има основания: като бивш кадровик от КГБ Путин разпознава отчаян противник. Приоритетът на Тръмп е възможно най-скоро да обяви „мисията изпълнена“ в Украйна и да продължи нататък.

В излъчено в неделя интервю Лавров каза пред CBS, че е „немислимо“ Русия да се съгласи САЩ да поемат контрола върху окупираната АЕЦ „Запорожие“, да я управляват съвместно с Украйна и да снабдяват с ток двете страни на линията на огъня. По думите му Москва дори не е била питана.

А в публикувано в понеделник интервю за бразилския „О Глобо“ той настоя Русия да получи международно признание за всички териториални претенции в Украйна. Това означава не само Крим (анексиран през 2014 г. и вече предложен от Вашингтон като част от сделката), но и четирите области, чиято анексия Путин обяви през 2022 г. Руските сили контролират само части от тях, така че Киев трябва да изтегли войските си от собствена земя.

Територията, която Лавров иска Украйна да отстъпи, включва не само окупираните части на Запорожка и Херсонска област източно от Днепър, но и двата областни центъра на западния бряг. Тези градове имат над милион жители преди войната и са важни за стоманодобива и селското стопанство на страната.

Ако Русия овладее изцяло Запорожие и Херсон, тя ще контролира и двете страни на Днепър – артерия, по която значителни количества украинско зърно и други стоки се движат към черноморските пристанища. Освен това Москва би получила плацдарм за бъдещо настъпление отвъд река, широка на места над километър и половина и доказала се като сериозно военно препятствие и за двете страни.

Накрая исканото от Лавров означава Украйна да се откаже и от останалата част на Донецка област, за която Русия воюва с огромни загуби. Там е Покровск – важен транспортен възел и мястото на единствената украинска мина за коксувaщи въглища, жизненоважни за стоманата.

Зеленски няма как да приеме тези условия. Това би направило икономиката непривлекателна за инвестиции и би оставило останалата суверенна Украйна уязвима за нова руска инвазия. Дори и да се съгласеше, украинците биха отказали. Те разбират, че – напук на наратива в Москва и Вашингтон – това е вековна битка между метрополия и колония. Тя ще свърши само ако Русия бъде спряна или Украйна престане да съществува.

Тръмп не греши, че търси мир. Просто обрече опита, като преглътна фалшивото твърдение на Русия, че тя желае мир, възпрепятстван от „радикален режим“ в Киев.

Както вече писах, администрацията на САЩ не е длъжна да поема този път. Възможна е сделка, която пак изисква болезнени отстъпки от Зеленски, но гарантира траен край на руската агресия и оставя Украйна сигурна, суверенна и привлекателна за инвестиции. Вашингтон държи силни карти, за да покаже на Путин, че ако откаже, няма да му позволят да спечели войната. Тръмп трябва да изиграе тези козове и да спре да се оставя да бъде воден за носа.

Още по темата

САЩ са разочаровани от само временното примирие в Украйна

Вървят ли преговорите за Украйна така гладко, както иска Тръмп

Не трябва да се позволява Украйна да се превърне в опасен прецедент

Волкър: Не е разумно Русия да иска демилитаризация на Украйна