Перспективите за петролния пазар се изгубиха в превода от китайски

„Drill, baby, drill“ (сондира, бейби, сондирай) е изцяло американски лозунг, капиталистически обединителен призив за добиване на повече петрол независимо от всичко. По ирония на съдбата комунистически Китай без особени фанфари следва точно този наръчник и постига впечатляващи резултати: създаде прилив на предлагане, който миналия месец доведе до рекорден добив на вътрешния пазар и допълнително изостри глобалното пренасищане със суров петрол.
Нарастването отразява високия приоритет, който Пекин отдава на поддържането и увеличаването на местното производство на изкопаеми горива за осигуряване на енергийна сигурност, въпреки бурните продажби на електромобили в страната. Наричаме го „zuan ba, bao bei, zuan ba“ - мантрата за петрола, преведена на мандарин.

Бум на производството на петрол в Китай
Добивът на петрол в Китай се покачи до исторически максимум, след като държавните енергийни гиганти започнаха собствена кампания „сондирай, бейби, сондирай“ през 2019-2020 г.

Източник: Изчисления на Bloomberg въз основа на данни от Националното статистическо бюро на Китай

Изразходвайки милиарди долари чрез държавните компании China National Petroleum Corp. (CNPC), China Petroleum & Chemical Corp. (Sinopec) и Cnooc Ltd., Пекин обърна тенденцията на спад в местното производство, започнала през 2015 г. До края на десетилетието добивът се стабилизира, а около 2023 г. стана ясно, че китайският добив рязко нараства; нарекох го най-пренебрегваният петролен бум. Окончателното потвърждение дойде миналата седмица, когато бяха публикувани официалните данни за началото на 2025 г., според които добивът през март е достигнал рекордните 4,6 млн. барела дневно.

Понастоящем Китай дели едно място с Ирак в първата петица в световната класация на страните производителки на петрол, след САЩ, Саудитска Арабия, Русия и Канада. Колкото повече произвежда Китай, толкова по-малко се нуждае от чуждестранен петрол, намалявайки зависимостта си не само от картела ОПЕК+, но и от американския суров петрол. През 2023 г. Китай е вторият по големина вносител от САЩ, отстъпвайки само на Нидерландия, която обикновено действа като преработвателен център за европейския внос.

С намаляването на цените на петрола към 50 долара за барел американските компании, които трябва да отговарят пред своите акционери, за които рентабилността е толкова важна, обсъждат възможността за пробиване на по-малко кладенци. Не така стоят нещата в Китай, където енергийната сигурност е с приоритет пред печалбата и трите държавни гиганта влагат около 80 млрд. долара годишно в нови кладенци и производствени мощности.

Китай е гигант на петролния пазар по повече от един показател
На петролния пазар Китай е добре известен с огромното си потребление, но страната е и сред 10-те най-големи производители в света.

Източник: Bloomberg Opinion, IEA и UK Energy Institute
Забележка: Общо течни нефтени продукти, включително суров петрол, кондензати и природен газ

Китай обаче не копира американския модел. В САЩ днес всичко е свързано с нови кладенци в шистовия сектор, като се използват хоризонтално сондиране и фракинг за добив на повече петрол в Тексас, Ню Мексико, Оклахома и Северна Дакота. В Китай става въпрос по-скоро за изстискване на допълнителни барели от конвенционалните, но остаряващи петролни находища, открити по времето на Мао Дзедун през 50-те и 60-те години на миналия век, включително Daqing (най-голямото в страната в продължение на десетилетия), Shengli и Liaohe. По-новите източници са концентрирани предимно в морето, особено в залива Бохай, част от Жълто море. Именно в офшорните зони Китай използва с охота американските техники за фракинг, което води до рязко увеличаване на добива от Cnooc, специалиста на страната в офшорните зони.

Въпреки бума, вътрешните доставки в Китай остават малка част от общото потребление, като недостигът налага внос на около 10 млн. барела дневно суров петрол и рафинирани продукти. Въпреки това за Пекин всеки барел е от значение. След мартенското повишение Китай вероятно ще произвежда с около 100 000 барела дневно повече през тази година в сравнение с миналата и вероятно с още 50 000 барела дневно повече през 2026 г. благодарение на офшорните проекти, които влизат в експлоатация.

Допълнителното вътрешно производство е отчасти за сметка на по-ниското производство на китайските предприятия в чужбина. В началото на 2000-те и 2010-те години Пекин инвестира милиарди долари в скъпоструващи проекти в Африка, особено в Ангола и Южен Судан. Акцентът върху задграничните предприятия се промени през 2019 г. с публикуването на така наречените „Седемгодишни планове за действие за увеличаване на проучването и добива“, в които се набляга на местните разработки. Планът също така задължи държавните компании да правят по-големи разходи, като обърна бюджетните съкращения, извършени през 2014-2015 г. в отговор на ниските цените на петрола, предизвикани от ценовата война на ОПЕК срещу шистовата индустрия в САЩ.

Въпреки че чуждестранните разходи са намалели, Китай все още подкрепя някои африкански петролни проекти, включително така наречения проект Kingfisher-Tilenga в Уганда, който трябва да започне доставки до края на 2026 г. с очакван краен добив от 200 000 барела дневно. Проектът е съвместно предприятие между френската TotalEnergies SE и Cnooc.

Увеличаването на китайското производство, независимо дали в страната или в чужбина, е поредното главоболие за Саудитска Арабия, която се бори да поддържа цените на петрола на фона на борбите в картела ОПЕК+. Като най-голям вносител на петрол в света, количеството, което Пекин купува на международния пазар, може да окаже огромно влияние върху световните цени. „Zuan ba, bao bei, zuan ba“ на практика означава натиск за намаляване на цените. При положение че Китай добива повече суров петрол от всякога, пазарите трябва да обърнат внимание на това.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който се занимава с енергетика и суровини. Той е съавтор на книгата „Светът за продан: Парите, властта и търговците, които разменят ресурсите на Земята“.