Американската външна политика се сблъсква с реалността в Украйна и Иран

Външната политика на Тръмп е на ръба между гениален пробив и катастрофална самозаблуда

21:00 | 22 април 2025

Автор: Марк Чемпиън

Снимка: Bloomberg L.P.

Доналд Тръмп често говори за себе си в суперлативи и това е напълно заслужено: Нито един президент на САЩ в съвременната история не е стартирал толкова амбициозни външнополитически инициативи за толкова кратко време. Сред тях са опитите му да промени условията на световната търговия, да сложи край на неразрешимите войни в Украйна и Газа и да спре заплахата от разпространение на ядрени оръжия в Близкия изток, без да предизвика война с Иран.

Ако успее във всички тези начинания, дори и най-заклетите анти-търмписти ще трябва да признаят способността му да постигне промяна и край там, където другите са се провалили. По същия начин лоялните на Тръмп трябва да признаят, че подходът му може да се провали по начин, който да остави света в несравнимо по-лошо състояние. А това би го направило, по думите, които той отправи към Джо Байдън на Великденската неделя, „нашият най-лош и некомпетентен президент“.

Изглежда, че тази най-радикална американска администрация е опасно близо до момента, в който ще се превърне в Уайли Койота. Става дума за сцената в края на почти всеки епизод на анимационния филм „Looney Tunes“, в която героят все още яростно преследва своя заклет враг, Пътния бегач, но не осъзнава, че се намира на ръба на скала и няма накъде да тръгне, освен надолу. Все още има време администрацията да стъпи на твърда почва, макар да няма индикации, че ще го направи.

Още по темата

Тръмп готви радикален трус за дипломатите и Държавния департамент на САЩ

Съвсем реален е рискът от ядрена ескалация в Близкия изток

САЩ създават възможност за предефиниране на световния ред

Нека започнем с войната в Украйна. При встъпването си в длъжност само преди няколко месеца Тръмп определено вярваше, че Киев е основната пречка за нейното прекратяване. Стратегията му сякаш беше да окаже натиск върху президента Володимир Зеленски да приеме по-голямата част от руските искания, както и сделка за ресурсите, която щеше да постави икономическото бъдеще на страната му в зависимост от САЩ.

Но Зеленски никога не е бил главната пречка пред мира. Тази чест се пада на руския президент Владимир Путин - човек, на когото Тръмп безспорно се възхищава и който иска да привлече като съюзник както срещу либерална Европа, така и срещу комунистически Китай. Руският лидер нападна Украйна преди три години, за да си възвърне контрола над най-богатата колония на бившата съветска и руска империя, и не вижда причина да се откаже от тази цел сега - особено при наличието на американски лидер в Белия дом, който толкова ясно иска да се сприятели. Путин настоява не само всички настоящи руски териториални претенции да бъдат удовлетворени преди каквото и да е прекратяване на огъня, но и западните санкции да бъдат отменени, а Украйна да бъде „демилитаризирана“, за да може той да довърши работата по-късно.

Украйна отдавна се съгласи с условията на САЩ за безусловно 30-дневно първоначално примирие и заяви, че е готова да подпише искането на администрацията за контрол върху всички украински инвестиции в полезни изкопаеми и инфраструктура, както и върху 50% от приходите от тях, още тази седмица. Путин обаче не се е съгласил на нищо. В знак на разочарование във Вашингтон държавният секретар Марко Рубио заплаши в петък, че САЩ ще се оттеглят, ако няма напредък. На следващия ден Путин обяви 30-часово великденско примирие, несъмнено за да насочи вниманието отново към Украйна.

Това е решаващ момент. Ако САЩ се оттеглят не само от мирните преговори, но и от отбраната на Украйна, това ще означава огромна победа за Москва. И все пак подобен ход няма да доведе до мир. Вместо това той ще гарантира повече загинали украинци и ще дестаблизира още повече Европа, отколкото преди намесата си, защото Киев няма да има друг избор, освен да продължи да се бори срещу това, което е екзистенциална руска заплаха. Представители на администрацията планират още преговори за прекратяване на огъня през тази седмица.

Това, което Тръмп и неговите помощници трябва да направят, е да възобновят оръжейните доставки за Украйна, които спряха, и да увеличат санкциите срещу Москва, за да покажат ясно, че нейните максималистични военни цели са недостижими. Единственият начин за Путин да избегне ескалация на загубите за собствената си икономика и народ би бил да започне сериозни преговори за трайно прекратяване на конфликта. За съжаление, при положение че Тръмп все още запазва най-голямата си язвителност спрямо Зеленски, има малко индикации това да се случи.

Още по темата

САЩ твърди, че ще се оттегли без напредък в преговорите за Украйна

Рубио: САЩ "ще продължат напред“, ако войната в Украйна не може да бъде прекратена

Пратеникът на Тръмп в Русия описва срещата с Путин като - „убедителна“

Мирът ще означава провал на стратегическите цели на Путин

Може би най-доброто, на което можем да се надяваме, е Тръмп да се възползва от опита на своята администрация в преговорите с Иран, които се водят с посредничество. При тях преиздентът също се опитва да обуздае агресивните намерения на страна, която смята за свой съюзник, в случая Израел. Целта на Тръмп е да му се възхищават: Кой със здрав разум би предпочел ядрените амбиции на Иран да бъдат ограничени чрез война, ако това може да стане чрез преговори? Това е вярно, въпреки че в този случай Техеран - за разлика от Киев - наистина е главният виновник, тъй като е финансирал и въоръжавал „Хамас“ и „Хизбула“ срещу Израел, докато е преследвал незаконна програма за ядрени оръжия в продължение на десетилетия.

И така, отново се намираме в решителен момент. Тръмп е изпратил своя колега, строителния предприемач Стив Уиткоф, негов личен пратеник за всичко, да разговаря с Иран посредством посредничеството на Оман. Уиткоф бързо установи, че макар и иранците в сегашното си отслабено състояние да са отворени за независимо проверено намаляване на програмата им за обогатяване на ядрено гориво до степен, която може да бъде строго оправдана за гражданска употреба, те не са склонни изцяло да я прекратят. Нито пък ще се откажат от производството на балистични ракети или ще прекъснат всички контакти с така наречената „Ос на съпротивата“ - от „Хизбула“ в Ливан до хутите в Йемен - както настояват Израел и някои представители на администрацията на Тръмп.

В геополитиката победата никога не е лесна, защото държавите рядко капитулират, освен ако не са принудени да го направят поради поражение. Такъв е случаят както с Украйна, така и с Иран, с Китай, който се съпротивлява на атаката на Тръмп по отношение на търговските си предимства, и с „Хамас“ - макар и терористична организация, а не държава - в Газа. Ако президентът на САЩ осъзнае този факт, като погледне надолу, преди да стъпи от скалата на Уайли Койота, тогава той ще може да забави темпото, да приеме по-осъществими стратегии и да предложи решения вместо хаос.

Засега не съм затаил дъх. Единственото, което може да се направи, е да се надяваме, че Тръмп ще се пречупи при алтернативата, която е низ от драматични външнополитически провали, които ще го оставят да бъде запомнен не като гениален специалист по сключване на сделки, за какъвто се смята, а по-скоро с другия епитет, който имаше за Байдън в неделя: един „силно деструктивен идиот“.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.