„Златната ера“ на американското производство се препъва още на старта

Президентът Доналд Тръмп възнамерява да превърне САЩ отново в „нация на производството“, както каза по време на церемонията по встъпване в длъжност, и наложи едни от най-високите вносни мита от цял век насам именно с тази цел. За съжаление наличните данни като цяло сочат, че се движим в грешната посока.

В четвъртък клонът на Федералният резерв във Филаделфия публикува доклад, според който условията за бизнеса в производството рязко са се влошили през този месец, повтаряйки сигналите от друго изследване за фабричната активност в щата Ню Йорк. Показателят за новите поръчки на Фед във Филаделфия се срина до най‑ниското си ниво от 2020 г., а производителите очакват да плащат по‑високи цени през следващите месеци. Взети заедно с априлското проучване на Нюйоркския Фед, икономистите на Bloomberg предвиждат, че следеният отблизо PMI на Института за управление на доставките (ISM) — барометър за здравето на сектора в цялата страна — ще потъне още по‑дълбоко в зоната на свиване, когато бъде оповестен на 1 май. Тези данни са сред най‑достоверните, с които разполагаме за състоянието на сектора след обявяването на митата „Ден на освобождението“ на 2 април.

Индексът на Филаделфийския Фед показва спад в условията за производство.

Да, това са само анкети, и да, още е рано. Тръмп обаче редовно изтъква анекдотични обещания за нови инвестиции в САЩ, които според него са плод на политиките му. Например президентът се похвали с ангажимент на водещия производител на чипове Nvidia Corp. да произвежда „произведени в Америка AI суперкомпютри“, както и със съвместно предприятие за 100 млрд. долара между SoftBank Group Corp., OpenAI и Oracle Corp. за AI инфраструктура. Проблемът е, че компаниите умеят да казват правилните неща, когато искат да угодят на политиците, но обещанията им невинаги се реализират. Тръмп и апологетите на митата твърдят, че САЩ едва започват дълъг процес на връщане на производството в ключови отрасли — че фирмите се нуждаят от време, за да започнат да реинвестират в Америка и да отприщят нова „златна ера“ на просперитет. Възможно е, но ние се съмняваме.

Фирмите са толкова загрижени за цените, колкото и през 2022 г.

На първо място инвестициите изискват сигурност, а такава днес трудно се намира. Към момента на писане Тръмп е дал тримесечна отсрочка на много от най‑силно обмитените държави, а разследванията и евентуалните мита върху авточасти, полупроводници и фармацевтика още предстоят. Администрацията възнамерява да проведе двустранни преговори с десетки търговски партньори в следващите месеци с надежда да изтръгне отстъпки, евентуално срещу по‑ниски мита за отделни страни. Историята обаче показва, че търговските преговори могат да продължат с години, дори когато участниците са само две държави.

Може да мине доста време, преди компаниите изобщо да научат новите правила на играта. А дори тогава те ще се питат дали някое от митата за 2025 г. — наложени без одобрението на Конгреса — ще остане в сила, след като Тръмп напусне Белия дом през 2029 г. Ако целта е повече инвестиции и производство в страната, изключително трудно е да си представим как ще стигнем от точка А до точка Б.

Безспорно корпоративните печалби ще бъдат под натиск в промеждутъка. Анкетите на Фед в Ню Йорк и Филаделфия показват растящи цени и очаквания за още повишения, докато компаниите драстично съкращават плановете си за разширяване на работната сила. Фирмите ще се опитат да прехвърлят част от по‑високите разходи за входящи материали върху клиентите, но потребителите, изморени от инфлацията, имат ограничени възможности да поемат нови поскъпвания.

За конкретен пример на напрежението погледнете производителя на здравни продукти Johnson & Johnson, който изчислява, че митата ще увеличат разходите му с около 400 млн. долара тази година, предимно за медицински изделия. Разбира се, не всички производители са еднакви и по‑малките, по‑зависими от внос фирми може да са сред най‑пострадалите. Макар президентът Тръмп да заяви, че е готов да обмисли облекчения за някои компании, по‑големите обикновено имат по‑лесен достъп до лостовете на властта във Вашингтон.

Най‑в добрия случай фирмите може да прекарат следващите няколко тримесечия в застой, вместо да инвестират в бъдещето.

В момента много компании трупат запаси от компоненти, които може да бъдат обложени с по‑високи тарифи след 90‑дневния преглед на Тръмп. Индустриалният имотен гигант Prologis Inc. съобщи за спешно търсене на допълнителни складови площи от фирми, които се запасяват. В потребителския сектор също има изпреварващо пазаруване, което според Autoliv Inc. — производител на въздушни възглавници, предпазни колани и волани — обяснява по‑добрата от очакваното продажба на леки автомобили. Това изтегляне на търсенето обаче заема от бъдещите продажби и, комбинирано със забавяния на капиталовите разходи, крие риск да забави икономиката тази година или дори да я тласне в рецесия. При цялата триизмерна „шахматна“ теория на Тръмпо‑номиката е трудно да се види как икономически спад би ускорил завръщането към величието на американското производство.

С ефекта на изтегляне в пълна сила все още е възможно мрачното настроение, отчетено в анкетите, да се прехвърли в реалната икономика доста по‑късно. Ясно е обаче, че производителите не се готвят за нова американска „златна ера“. Напротив — те просто се опитват да оцелеят в хаоса на настоящето.

Още по темата

Фирмите в ЕС трупат запаси и местят производството, за да посрещнат митата

Крис Райт: 100% ще има ръст на производството на енергия в САЩ

Тръмп обещава бум на производството, но компаниите са доста скептични

Тръмп задушава конкуренцията и превръща САЩ в лидер при производството на петрол