Митата са тест за умението за кризисно лидерство

Кризите са мястото, където се създават и разрушават репутации и съдби

20:00 | 19 април 2025

Автор: Гаутам Мукунда

Снимка: Bloomberg LP

Обявяването, отлагането и (в случая с Китай) ескалацията на митата от страна на президента Доналд Тръмп хвърлиха пазарите в смут, създавайки нива на несигурност, доближаващи се до тези, предизвикани от Covid, и дори застрашавайки пазара на облигации. И все пак в дните, откакто администрацията обяви 90-дневна пауза за много от митата, пазарите изглежда се стабилизираха. Това повърхностно спокойствие рискува да подмами лидерите да допуснат може би най-голямата грешка, която човек може да направи, когато навигира в криза: да не актуализира мисловните си модели, за да отчете правилно новия свят, в който сега живее.

Кризите са мястото, където се създават и разрушават репутации и съдби. Например Джейми Даймън и Алън Мълали се превърнаха в икони заради представянето си по време на световната финансова криза през 2008 г. Това е момент, в който залогът е по-голям, сроковете са по-кратки и дори най-добрите лидери не знаят всичко, което трябва да знаят. Твърде често те дори не знаят какви въпроси трябва да задават.

Кризата често се предизвиква от внезапно разпадане на някое безспорно досега предположение. Финансовата криза от 2008 г. например се породи от убеждението, че САЩ никога няма да претърпят общонационален спад на цените на жилищата. Но истинският проблем не е в първоначалната грешка. Това е ефектът на вълната - това, което се случва, когато първото погрешно предположение започне да подкопава все повече и повече от нашите основни убеждения.

Ето защо по време на криза обикновено несвързани активи започват да падат заедно. През 2008 г. решаващият каскаден провал дойде, когато сривът на Lehman Brothers доведе до загуба на 785 млн. долара от фонд на паричния пазар, наречен Reserve Primary. Този шок накара инвеститорите, които бяха предположили, че фондовете на паричния пазар са по същество безрискови, да се отдръпнат от тях, като свиха достъпа на банките до кредити с около 1 трилион долара и направиха ситуацията безкрайно опасна.

Кризите разкриват и създават нови връзки между събитията, като прекъсват причинно-следствените вериги, които досега са направлявали нашите действия. Преди 2008 г. никой не би си помислил, че съществува връзка между фондовете на паричния пазар и цените на недвижимите имоти. Така че преместването на активи във фондовете на паричния пазар в отговор на пазарните сътресения изглеждаше като най-консервативния избор - докато изведнъж не се оказа, че не е така. В условията на криза инструментите, които използвате за оценка на риска и възвръщаемостта, ще се провалят, защото и те са изградени върху вградени предположения за света, които вече не са верни.

Твърде често лидерите, които се опитват да реагират на кризата, не приспособяват напълно своите мисловни модели към новата реалност. Те могат да признаят, че някои от предположенията им са погрешни, но не отчитат силата на верижния ефект. Така те правят избори въз основа на убеждението, че само едно нещо се е променило. Но в истинска криза всичко се е променило.

Неотдавнашните движения на финансовите пазари ни показаха наченките на това как може да изглежда следващата криза. Непосредствените пазарни сътресения, предизвикани от митническата политика на Тръмп, изглежда отшумяха с обявената от него 90-дневна пауза. Това би могло да убеди ръководствата, че щетите, причинени от срива на първото им предположение - че САЩ ще запазят относително свободната търговия, независимо от това, което Тръмп каза по време на кампанията си - са били овладени.

Но подобно убеждение пренебрегва по-широкото въздействие на изявленията на Тръмп в Деня на освобождението - а именно, че далеч по-тревожните сътресения на пазара на облигации изобщо не бяха пряко свързани с митата. По-скоро то беше предизвикано от рухването на това допускане за свободния пазар, съчетано с второ критично допускане: че американското правителство е компетентно. Администрация, чиято водеща инициатива е била провалена по този начин, ще прави все повече и по-големи грешки. А това е много по-плашещо от митата.

Колко глобални системи - от отворените морски комуникационни линии до стабилността на Източна Азия и точните прогнози за времето - са толкова зависими от САЩ, че повечето хора са забравили, че те не са неизменни факти от живота? Вече сме на ръба на истинска криза на финансовите пазари. Можем да се сринем, когато някоя от тези системи се провали по начин, който ще изглежда неизбежен само в ретроспекция, сривайки компании и институции, които са смятали, че са напълно сигурни.

Реакцията при криза изисква нещо повече от предпазливост. Всички най-успешни лидери преодоляват сътресенията, като наблягат на ученето. Те постоянно проверяват собствените си предположения и поддържат гъвкавост, за да променят курса в момента, в който се появи нова информация. Спомнете си за арктическия изследовател Ърнест Шакълтън, който се противопоставя на всеки свой инстинкт и зимува върху ледения щит. Или пък Ейбрахам Линкълн, който отлага обявяването на еманципацията до победите на Северното бойно поле. По време на кризата от 2008 г. главният изпълнителен директор на Wachovia Боб Стийл измъкна банката си от ръцете на Citigroup и я продаде на Wells Fargo. Всички те уцелиха целта: да търсят нова информация, да са готови за преоценка и да се променят бързо, когато е необходимо.

През следващите четири години единственото сигурно нещо е несигурността. Последиците от митата едва сега започват да се усещат, а администрацията на Тръмп ще предприеме и други стъпки, които ще бъдат също толкова, а може би и още по-разрушителни. Разликата между триумфа и катастрофата в кризата не е в силата или решителността. Тя е в ученето и адаптивността. Започнете да подлагате на съмнение предположенията си сега. Защото скоро ще бъде твърде късно.