Доза правителствена ефективност (без Илон) е това, от което Европа се нуждае

Собственикът на Tesla Inc. Илон Мъск сравни наскоро целта на своя Департамент за правителствена ефективност (DOGE) с развързването на веригите на икономическия Гъливер в САЩ. И все пак именно в Европейския съюз, който страда от лилипутско свиване на ръста на производителността и иновациите, расте ентусиазмът за създаване на континентален еквивалент, който да избегне „ада“ на бюрокрацията. Франция призовава за „мащабна“ регулаторна пауза; ЕС се стреми към 25% спад на задълженията за докладване. Николай Танген, ръководител на норвежкия суверенен инвестиционен фонд, заяви в Давос, че е „невероятно“ какво може да направи Европа, когато ѝ се разреши да действа, като се позова на бързината, с която Франция възстанови катедралата „Нотр Дам“.

Този стремеж към облекчаване на процедурите е добра новина - и все пак той със сигурност ще бъде по-сложен, отколкото изглежда.

Бавна агония. Разликата между фондовите пазари в САЩ и Европа от 2010 г. насам е огледало на икономическото разминаване

Определено има възобновено усещане за спешност. ЕС никога не се е притеснявал да използва пазарната си мощ, за да накара Apple Inc. да унифицира USB зарядните устройства, Coca-Cola Co. да промени пластмасовите капачки на бутилките или автомобилните производители като Volkswagen AG да продават повече електрически автомобили. И все пак технократските петилетки звучат неубедително в период на забавен икономически растеж и гняв на гласоподавателите заради нарастващите цени; протестиращите от фермерите до автомобилните работници сега се оплакват от прекалено високите бюрократичните изисквания в областта на околната среда. В миналогодишния доклад на Марио Драги за цялостното преструктуриране на ЕС се посочва, че непоследователното разработване на нормативни уредби спъва икономическия потенциал на съюза, като се изчислява, че между 2019 г. и 2024 г. в ЕС ще бъдат приети около 13 000 законодателни акта - почти седем пъти повече, отколкото в САЩ.

Високите изисквания за навлизане на пазара и отчитане обикновено вредят на тези, които са най-малко способни да ги преодолеят: малките предприятия и стартъпите, на които Европа разчита да напоят технологичната й пустиня. Хвърлете камък в парижката гара F или в берлинския технологичен хъб и ще попаднете на човек, който може да разкаже ужасяваща история. Натан Бенаич, основател на фирмата за рисков капитал Air Street Capital, неотдавна разказа за трудностите на германски стартъп, чийто цикъл на набиране на средства е трябвало да завърши с нотариус, който да прочете на глас всички документи за финансиране (на цена от 13 часа и 86 000 евро без юридическите такси). Повече от половината от малките фирми, анкетирани от Европейската инвестиционна банка, виждат в регулациите пречка пред инвестициите. Миналата година архитектът на революционната регулация на ЕС в областта на изкуствения интелект ми каза, че се опасява, че летвата е поставена толкова високо, че само големите американски технологични фирми биха я преодолели.

Още по темата

Франция призовава за "мащабна" регулаторна пауза в ЕС

BlackRock: В Европа има политическа парализа

САЩ забрани червения оцветител №3

И все пак опростяването на регулациите не означава нищо без стратегическа мисъл или лидерство, които да определят докъде ще стигнем. Вече е ясно, че няма желание за връщане назад по отношение на цели като „зелената сделка“, като вместо това фокусът се поставя върху оптимизирането на новото законодателство - като например изискванията за отчитане на устойчивостта - което може да създаде нови заешки дупки и усложнения.

Опростяването също не може да даде отговор на големите въпроси, които в крайна сметка са политически. Новото предложение за общоевропейски правен статут на стартиращите предприятия е добър ход, но каква подкрепа ще получи, когато капиталовите пазари в региона все още са толкова фрагментирани на национално равнище? И как да защитим икономиката от климатичните промени, без да унищожим индустриите и работните места? Да вземем за пример по-строгите стандарти на ЕС за емисиите от автомобили: Volkswagen изчислява, че те ще му струват 1,5 млрд. евро тази година, докато се бори да постигне целите за производство на електрически превозни средства за сметка на по-печелившите модели с двигатели с вътрешно горене. В момента се водят дебати за това дали те да бъдат отложени - дебат, който няма да бъде решен преди изборите в Германия през февруари. Може да не искаме да „сондираме, бейби, сондираме“, но имаме нужда от яснота.

Европа трябва да се препрограмира из основи, ако иска да запази социалния си модел - да пренастрои мозъчните си гънки, а не да сменя спортните си панталони. Това, което вреди на икономиката на ЕС, е не само тежестта на регулациите, но и недостатъчното предвиждане. Covid-19 изправи ориентирания към търговията блок пред рисковете на силно глобализираните вериги за доставки; войната в Украйна го принуди да се замисли за истинската цена на евтиния руски газ, който направи германската индустрия конкурентоспособна на практика. Каква е ползата от опростяването без планиране и инвестиции? Bloomberg News съобщава, че ЕС обмисля редица мерки за насърчаване на изкуствения интелект и иновациите, но без да разполага със средства за отключване на стотиците милиарди евро, необходими за изпълнение на препоръките на Драги.

Ако Мъск и Тръмп са регулаторен Оземпик, то Европа в най-добрия случай ще пропусне едно-две хранения. Това може да е достатъчно, за да съживи надеждите на инвеститорите, че дъното е близо. Но падането със сигурност е бавно.

Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg, който се занимава с бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер за Reuters и Forbes.

Още по темата

Фабрис Льо Саш: Франция трябва да промени финансирането на социалната държава

Личните данни са стратегически ресурс, затова компаниите инвестират в защитата им

Бути: Европа трябва да намери свой път към дерегулациите