Европа трябва бързо да спази обещанията си към Украйна

Ако Европа възнамерява да подкрепи Украйна в осигуряването на споразумение, което да позволи на страната да започне стабилно и независимо бъдеще, защо се забавя изпращането на помощ?

16 December 2024 | 17:30
Обновен: 16 December 2024 | 17:43
Автор: Марк Чемпиън
Редактор: Георги Месробович
Снимка: Bloomberg L.P.
Снимка: Bloomberg L.P.

Въпрос към европейските лидери: Когато става въпрос за изпращане на достатъчна помощ за прекратяване на руската инвазия в Украйна, ако не сега, то кога?

През октомври посетих и писах за критично важната мина в Покровск в Източна Украйна, която се е превърнала в основен фокус на усилията на Русия да увеличи територията, която държи, на фона на надвисналия икономически натиск от войната в страната.

По това време руските сили бяха само на 20 км от нея. Сега това са пет километра. Безпилотни самолети нанасят удари по цивилни автомобили около мината, а Metinvest BV, стоманодобивната компания, която е неин собственик, миналата седмица затвори и евакуира една от трите шахти. На този етап няма голяма надежда да се издържи повече от няколко дни - загуба, която би струвала на Украйна до половината от бъдещото ѝ производство на стомана.

Покровск е цел по няколко причини. Той е важен железопътен и пътен възел за снабдяване на украинските отбранителни линии. Той е сред последните градове, които все още са в украински ръце в Донецка област, която е сред четирите провинции (в допълнение към Крим), които Путин твърди, че е анексирал. Освен това в него се намира единствената мина в Украйна, в която се произвеждат коксови въглища за карбонизиране на стоманата.

Ако Европа възнамерява, както нейните лидери многократно заявяват, да подкрепи Украйна в осигуряването на споразумение, което да позволи на страната да започне стабилно, проспериращо и независимо бъдеще, защо се забавя изпращането на помощ? Такъв вид споразумение не може да се случи, докато Русия вярва, че може да победи на терен.

От началото на руската инвазия през февруари 2022 г. Институтът за световна икономика в Кил, Германия, провежда проект, който проследява хуманитарната, финансовата и военната помощ, която съюзниците на Украйна са поели като ангажимент и отделно са предоставили. Последната актуализация, публикувана по-рано този месец, установи, че до края на октомври Европа е отделила общо впечатляваща помощ на стойност 241 млрд. евро, в сравнение със 119 млрд. евро от САЩ.


Доставката на помощи и военна техника идва в по-бавен темп от обещанията

В известен смисъл това е обещаващо, тъй като Европа скоро ще трябва да запълни голяма празнина, ако Тръмп изпълни обещанието си от кампанията да намали американската подкрепа за Украйна. Той би трябвало да е доволен да чуе, че Европа наистина поема по-голямата част от тежестта - нещо, което той твърдеше, че не прави.

Администрацията на Байдън бърза с цялата останала помощ, с която разполага, преди встъпването в длъжност на Тръмп. По-рано този месец германският канцлер Олаф Шолц обеща още 650 млн. евро за високотехнологични системи за противовъздушна отбрана Iris-T и Patriot, които ще бъдат доставени до края на годината.

Обезсърчаваща е огромната разлика между обещаното и реално доставеното от Европа, която според Кил възлиза на едва 125 млрд. евро. Част от разликата може да се отдаде на факта, че ангажиментите на Европа на стойност 52 млрд. евро бяха поети едва тази есен, когато най-накрая беше договорен механизъм за използване на замразени руски активи като обезпечение за заеми за Киев. Но това все още оставя Европа с 64 млрд. евро просрочени задължения.

Изтощените защитници на Киев се нуждаят от всички оръжия и боеприпаси, които могат да получат в момента. Украйна отчаяно се нуждае и иска да сложи край на войната, но за да се съгласи Русия на истински мир, а не на поредната пауза между нахлуванията, президентът Володимир Зеленски се нуждае от силна ръка на масата за преговори. При сегашното положение Русия няма стимули да прави компромиси, защото печели.

Украинските линии около Покровск са в процес на бавно разпадане, а военният командир за тази част от фронта току-що беше уволнен. Зеленски носи част от вината за това, че по политически причини е забавил мерките за увеличаване на наборната военна служба. Той и неговите генерали трябва да поемат отговорност и за това, че изпратиха някои от най-добрите си войници в руската област Курск. Това винаги е било авантюра, тъй като за да успее, Путин трябваше да изпадне в паника и да пренасочи силите си от настъплението в украинския регион Донбас, за да противодейства на заплахата у дома. Той направи обратното, като увеличи темпото на настъплението си в Донбас, и залогът беше загубен.


Защитата на въздушното пространство на Киев

Съюзниците на Украйна също са виновни, тъй като продължават да прилагат стратегията „колкото е необходимо“, а не стратегията „какво и кога е необходимо“. Въпросът дали Путин щеше да прибегне до ядрен удар в Украйна, ако САЩ и другите страни от Организацията на Северноатлантическия договор бяха предоставили на Украйна артилерия с далечен обсег, танкове и F-16 по-рано, отколкото го направиха, когато Русия все още не беше се мобилизирала или окопала, не съотвества на фактите. И все пак сред многото причини за сегашните проблеми на Украйна с набирането и задържането на войници е усещането, че западната подкрепа - а следователно и оръжията и боеприпасите, необходими за оцеляване на фронта, да не говорим за победа - са все по-недостатъчни.

Тук не става въпрос за изпращане на Киев на потенциално провокативни нови категории оръжия. Част от това, от което Украйна се нуждае, ще трябва да дойде от западни складове и производители, като например обещаната от Шолц противовъздушна отбрана. Но останалото може да бъде произведено от украинската оръжейна индустрия. Както ми каза съветникът на Зеленски по стратегическите въпроси Олександър Камишин по време на пътуването ми до Покровск, бюджетът за отбранителни поръчки за 2025 г. е 10 млрд. долара, докато производственият капацитет на комбинираната отбранителна индустрия на Украйна ще бъде 30 млрд. долара. С други думи, сега Украйна може да произведе по-голямата част от това, което ѝ е необходимо за стабилизиране на линиите и оборудване на нови батальони - просто ѝ липсват пари за закупуването му.

Дания е начело на скандинавски проект, чиято цел е да затвори този кръг, като използва датски средства за сключване на договори с украински производители на оръжие за производство на оръжия, които се изпращат директно от завода до фронта. Програмата трябва да бъде увеличена и то бързо - не за да се удължи войната, а за да се приключи с истински преговори. Отказът или бавното отпускане на помощ сега не е в подкрепа на мира, а в подкрепа на инвазията.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.