Сингапур и Копенхаген ни учат как да се справяме с екстремните климатични явления

Стратегиите за адаптиране към климата, прилагани в Сингапур и Копенхаген, дават впечатляващи резултати

14:04 | 7 декември 2024
Автор: Лара Уилямс
Снимка: Pexels
Снимка: Pexels

Вдигнете ръка, ако през последната година лично сте били жертва на неблагоприятните климатични условия. Беше ли нарушено вашето пътуване? Беше ли в дома ви непоносима жега? Бяхте ли засегнати от наводнения? Когато неотдавна зададох тези въпроси по време на дискусия, само малцина щастливци в публиката държаха ръцете си спуснати.

Дори да не сме били лично засегнати от изменението на климата, искаме ли общностите ни да не се сблъскват с тези неприятности и трагедии. В крайна сметка човешките общества не могат да процъфтяват под вода, ето защо Нидерландия има едни от най-добрите системи за управление на наводненията в света.

И все пак емисиите вследствие на изгарянето на изкопаеми горива изпепеляват нашата планета, поради което последиците от екстремните метеорологични условия и покачването на морското равнище настъпват с пълна сила. В много случаи трябва да се подготвим и адаптираме с по-голяма спешност, от колкото сме очаквали.

Вземете например Великобритания, където живея. През април 2023 г. правителството ускори с 15 години крайните срокове за изграждане на защитни съоръжения срещу приливни наводнения в горното течение на Темза до 2050 г., тъй като морското равнище се покачва с ускорени темпове. През 2021 г. в оценката на риска от климатичните промени се казва, че „има много малък шанс“ температурите във Великобритания да надхвърлят 40°C до 2040 г. Година по-късно температурите се повишиха над тази стойност до рекордните 40,3°C.

Докладът за устойчивостта на Лондон към климатичните промени, поръчан от кмета на града Садик Хан и оглавен от Ема Хауърд Бойд, бивш ръководител на Агенцията по околна среда, не изтъква многобройните „смъртоносни“ рискове за лондончани, като заключава, че столицата не е достатъчно подготвена за по-чести, припокриващи се и тежки неблагоприятни климатични влияния.

Адаптацията, процесът на приспособяване на живота и инфраструктурата ни към последиците от изменението на климата, доскоро беше спорният братовчед на смекчаването на последствията. Сега тя се разглежда като необходимо зло. Някои я смятаха за тема табу от страх, че приема нанесените на нашата планета щети и свежда до минимум критичната необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове.

Средствата, похарчени за адаптация, изостават значително от тези, отделени за намаляване на последиците. В доклада за финансирането на борбата с изменението на климата през 2024 г., изготвен от Инициативата за климатична политика, независима организация с нестопанска цел, се посочва, че докато през 2022 г. финансирането за смекчаване на последиците от изменението на климата възлиза на 1,3 трилиона долара в световен мащаб, финансирането за адаптация достига едва 76 милиарда долара. По-голямата част от тях идват от публични средства. И все пак, предвид мащаба на проблема, е ясно, че се налага участието и на частния сектор.

Финансирането на борбата с климатичните промени отива предимно към смекчаване на последиците.

Въпреки че адаптацията вече се възприема много по-сериозно и се счита за ключова от страна на експертите, на нея се гледа като на нещо, в което може да се инвестира по-малко, отколкото в смекчаването на последиците, особено когато частното финансиране се концентрира върху генерирането на приходи. Но както се установи в три доклада относно финансирането на адаптацията, Лондон и други британски градове могат да се поучат от Сингапур и Копенхаген.

Подходът на Лондон към адаптацията разчита основно на обществено финансиране с ограничено участие на частния сектор, докато политиката по климата се смята за фрагментирана и нестабилна, според съавтора на докладите Рафаеле Дела Кроче, съдиректор на Сингапурския център за зелено финансиране и старши научен сътрудник в Центъра за финансиране и инвестиции в областта на климата към Бизнес факултета на Имперския колеж.

За сметка на това Сингапур има амбициозен общодържавен подход към адаптацията към климатичните промени, като до края на века ще отдели 100 млрд. сингапурски долара (74 млрд. щатски долара) за тази задача. Това, наред с устойчивите рамки за планиране и участието на централната банка на Сингапур, създава усещане за спешност и регулаторна сигурност. С ясно очертан път за адаптация градът-държава успя да изгради предпазна инфраструктура, като впечатляващата преграда Marina Barrage, и да интегрира природата в градската среда, за да я предпази от бури и горещи вълни.

Междувременно в Копенхаген Планът за управление на бурите, изготвен след опустошителни валежи с честота веднъж на 1000 години, има за цел да помогне на града да се справи по-добре с излишната вода и доведе до значителни промени в целия град. Прилагането на природни решения - дървета, езера и почви - помага и за справяне с други климатични опасности, като например екстремни горещини. За да плати за това, датският град прие иновативна финансова програма, която използва такса за водата и инструмент за общо ползване на общински кредити, наречен KommuneKredit.

Невключването на съображенията за адаптация в решенията по планиране ще създаде проблеми. За трагичните наводнения във Валенсия и други части на Испания мнозина обвиниха премахването на язовирите. Всъщност истинската опасност е била в проливния дъжд, който вероятно е станал по-интензивен поради изменението на климата, но ако язовирите са били запазени, вероятно е нямало да има такива опустошителни последици.

Окончателният доклад е пълен с подробни препоръки както за правителствата, така и за финансовите институции и инвеститорите, включително начини за мобилизиране на повече частен капитал с помощта на иновативни финансови инструменти и подобрени оценки на климатичния риск.

Но има и един прост урок, който може да се извлече от местата, които успешно се приспособяват към климатичната криза: Когато правителството участва активно в насърчаването на адаптацията и включването на потребностите от устойчивост към стандартите и нормативната уредба, ентусиазмът и финансовите потоци ще последват.