Как икономическите трудности на Европа влияят на България? Попитахме експертите

Европейската икономика преминава през период на затруднения, който има влияние върху всички държави на континента. България също е изправена пред нови предизвикателства заради новата реалност. Затова попитахме експертите: Как икономическите трудности на Европа влияят на България?

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в СУ:

„Икономическите слабости на Европа влияят негативно на българската икономика, имайки предвид, че тя е много силно изложена към европейската.“

В общи линии износът ни в много голяма степен зависи от това какво биха купили нашите европейски партньори. От тази гледна точка, когато има забавяне в Европа, то се отразява и на нашето производство, особено експортно ориентираното.

Ние сме в системата на ЕС, вече сме и член на еврозоната, така че лошото икономическо развитие в Европа се отразява зле и на нас, като най-малкото задържа темповете ни на развитие.

Още по темата

Всички искат партньорство с ЕС, но малко искат да влязат вътре

Европейският капиталов пазар вече разполага с единна система за данни

Европейските автомобилни компании леко преувеличават китайската заплаха

Левон Хампарцумян, финансист и зам.-председател на Българския форум на бизнес лидерите:

„България като част от Европа споделя и нейните проблеми. Отражението е винаги директно и незабавно.“

Още по темата

ЕЦБ ще повиши лихвите отново заради инфлацията и войната в Иран

Климатичните щети в Европа отварят нови възможности за бизнеса

Европейският дълг страда най-много заради тревоги около енергетиката и изборите

Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България:

Проблемът на Европа е, че расте бавно, инвестира недостатъчно и постоянно губи конкурентоспособност спрямо САЩ и Азия.

България продължава да расте по-бързо от средното за Европа (2,5% спрямо 0,9%), но имайки предвид, че ние сме малка и силно отворена икономика, няма как да останем трайно изолирани от проблемите на основния ни пазар.

„Проблемите на Европа по-конкретно са ниската производителност, високите енергийни цени, технологичното изоставане, недостатъчните инвестиции и прекомерната регулаторна тежест.“

Около 2/3 от нашия износ е към ЕС. Когато индустрията в Европа губи пазари, това се предава и на българските ѝ доставчици.

ЕС е най-големият инвеститор у нас и когато той инвестира недостатъчно, това означава по-малко нови производства в България, по-малко поръчки и по-бавен технологичен трансфер.

Европейската индустрия продължава да плаща по-висока цена за енергията от своите конкуренти – САЩ, Китай, Индия. Това за родните предприятия е съществен въпрос.

Икономическите проблеми на Европа обаче са и голяма възможност за нашите фирми, тъй като заради слабия растеж предстои преструктуриране на европейската икономика. Ще се инвестират огромни средства в отбрана, инфраструктура, дигитализация, изкуствен интелект.

Можем да привлечем инвестиции в тези сектори у нас чрез предвидима среда, конкурентна енергия, квалифицирани хора, добра инфраструктура, по-малка администрация и по-бързи инвестиционни процедури.

Още по темата

Съкратените ни автоинженери трябва да се препозиционират в отбранителния сектор

Европейските банки и застрахователи играят опасна кредитна игра

Спряното финансиране слага край на влиянието на Орбан в ЕС

Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС:

България е силно зависима от Европа основно заради структурата на нашата икономика, която зависи от вътрешното потребление, разчитащо най-вече на европейски стоки, което подкопава дългосрочната устойчивост на БВП.

„Дефицитът във външнотърговското ни салдо до юли е 7,4 млрд. евро, т.е. равен на бюджетния. Имаме и индустриален спад от 6,8% на годишна база.“

1/3 от българския растеж зависи от фондовете на ЕС, като при провал в областта на върховенството на закона той ще може да спре тези средства, както направи срещу Унгария (при Орбан – бел. ред.)

Накрая остават пари срещу реформи, като на нас ни предстоят такива, които отлагаме и не искаме да изпълним, като например либерализация на доставката на енергия за битовите потребители и позеленяването на индустрията.

Многогодишната финансова рамка на ЕС е свързана и със свиване на кохезионната политика.

„Парите от ЕС могат да спрат изцяло при липса на съдебна реформа, такава на прокуратурата, ВСС и Съдебния инспекторат.“

В новата рамка ЕС почва да ползва и данъци, които налага пряко на членките, което изземва национален фискален ресурс.

Втвърдява се и климатичната неутралност на ЕС – финансирането на проекти ще става на база силно позеленяване, а нашата икономика е най-енергоемката в съюза и ако парите се отпускат на конкуренте принцип, те ще отиват към Хърватия, Гърция или Румъния.

На следващо място е процедурата за свръхдефицит срещу България, която е свързана с устойчивостта на еврото, която в момента е леко ерозирана.

„Балансирането на бюджета в България обикновено преминава през рязане на капиталови разходи.“

ЕЦБ наскоро вдигна лихвите, и може да го направи още два пъти до средата на следващата година – това води до затягане на инвестиционната активност в еврозоната, което ще засегне и България.

Ние имаме грешен модел на икономическа политика вече 20 години, който разчита на потреблението и сега ще платим цената. Бидейки зависими от ЕС, ще се наложи рестриктивна политика, която ще се справи с инфлацията, но ще снижи растежа и може да доведе до по-висока безработица (5-7%).

Цялата анкета може да гледате във видеото.