Възможно ли е България да стане хъб за технологии от Азия към Европа?

Технологичните иновации са водещ фактор за глобалната икономика. Азия в момента е основното място, което прокарва иновации в международен план. Затова попитахме експертите: Възможно ли е България да се превърне в хъб за пренос на технологии от Азия към Европа?

Петко Вълков, финансист:

Когато говорим за пренос на технологии, става въпрос за посоката от Азия към Европа, защото очевидно през последните години технологиите идват оттам, а и перспективите са такива.

„България има редица предимства – географско положение, данъчно третиране, вече и стабилна политическа ситуация.“

Но няма как да сме голям производствен хъб, а по-скоро някакъв развоен хъб, като се опитаме да привлече големи технологични компании от Азия и предоставим добри възможности откъм талант, инфраструктура (включително и енергийна).

Членството ни в ЕС също помага за това да се превърнем в развоен хъб.

Още по темата

Възходът на CXMT до най-високо оценената китайска компания възвестява нова ера

Z.ai подготвя нов AI модел в битката с OpenAI и Anthropic

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в „ЕЛАНА Трейдинг“:

„Може да станем хъб, но не по ирландския модел, защото това с данъчния  арбитраж вече е приключило.“

Митата водят до поява на местно производство. Този въпрос е актуален предимно за Китай, защото при Япония и Корея няма тези мита.

Това, което можем да видим тук в Европа, е прехвърляне на китайското автомобилно производство.

Ролята на България ще е малко по-различна, защото няма смисъл ние да се борим за такива големи заводи, тъй като това натоварва и държавните бюджети.

Трябва да се фокусираме върху сваляне на всички институционални бариери, да се работи за локализация на производствата към ЕС. Т.е. за китайските поддоставчици (а не големите фирми като BYD и Chery) да се отворим много бързо и лесно, да станем техният хъб.

Вече имаме автомобилен пример, като държавата и общините трябва да съдействат.

Друг пример е производството на велосипеди, като България много бързо успя да достигне добри нива при електрическите. Този пазар е по-специфичен, като същи има ограничения във вноса – мита.

Може да споменем и софтуера, тъй като аутсорсинг моделът вече се изчерпва и има свободен инженерен капацитет.

„Няма нужда да строим индустрии от нулата, а да адаптираме чуждите технологии, да ги правим добри за европейските стандарти – да преработваме китайските.“

Трябва да разчитаме на мениджмънта и капитала (в банките има пари, борсата се развива).

Още по темата

Технологичният бум в Китай не спира забавянето на икономиката

България може да развие космическа индустрия, ако държавата стане клиент

Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България:

„Да, можем да сме хъб.“

В момента върви много важен процес в ЕК, където се подготвя т.нар. European industrial accelerator act, който има за цел възраждане на индустриалното производство в Европа.

Документът ще създаде правилата, по които ще се случва в бъдеще инвазията на различни производители от Азия, която вече е започнала, но относително без ясни правила.

ЕК ще регламентира какво да е минималното съдържание (вероятно 70%) на компонентите в даден продукт, за да се нарече той произведен в ЕС.

"България ще стане привлекателна за трансфер на технологии, като членството ни в ЕС, Шенген, еврозоната, в съчетание със съществуващата екосистема, ще ни отличи на фона на други държави от ЦИЕ."

Още по темата

От бойното поле до космоса: Новата ера на технологиите с двойна употреба

Търговският бум в Китай устоя на екстремните бури, подкрепен от AI търсенето

Лъчезар Динев, председател на Българо-китайската промишлена палата:

„България има реален шанс да стане технологичен мост между Азия и Европа, но трябва много внимателно да се формулира какво точно ще създадем.“

И не трябва да се казва хъб за технологии, защото в Брюксел веднага ще кажат, че заобикаляме общоевропейските политики.

В момента вписване в Търговския регистър отнема към месец– така няма как да станем хъб.

Освен това България трябва да отдели значителен ресурс за развойна дейност – в момента само 0,6% от БВП, при 6-7% в редица държави.

Най-големият шанс е с най-големите производители на роботи, като част от тях вече основаха представителства в България. Имаме изключително добри софтуерни специалисти - можем да правим локализация на софтуера, адаптиране на различни видове AI.

Още по темата

Китай отвърна на САЩ с ограничения върху износа на дронове и нови санкции

Административни пречки спират китайските инвестиции в България

Може тези компании да изберат България свой център за навлизане на европейския пазар. Съчетано със събирането на данни и обучаването на роботите, това може да помогне на българските предприятия да създават собствени роботизирани структури.

„България е добра в логистиката, не е лоша и в продажбите – може да е един добър хъб за предаване на технологии в ЕС.“