Намираме се в един от най-сложните периоди за ЕС. В момент на геополитическа турбуленция групата трябва да реши как ще се развива занапред. Затова Bloomberg TV Bulgaria попита експерти: Какво е бъдещето на ЕС: Федерация или група на суверенни нации?
Румена Филипова, председател на Института за глобални анализи:
Най-вероятно ЕС ще продължи да съществува в средно положение. От една страна общоевропейското измерение е важно, особено в областите, където ЕС има ексклузивни компетенции, като търговията, но и разпределението на структурните фондове, които са важни за всички страни в ЕС.
На европейско ниво се вземат и някой общи външнополитически решения. И не на последно място, идеята за европейската интеграция на риторично и академично ниво ще продължи да съществува.
Същевременно националните държави запазват своите прерогативи при вземането на финални решения в Европейския съвет.
„Трябва да се отбележи, че ЕС не изглежда да се движи към по-голяма интеграция както сега, така и за в бъдеще, поради редица причини.“
Например, намаленият лидерски потенциал в политическия елит, както и пониженият капацитет за лидерство на някой от най-големите двигатели, като Германия и Франция.
А и в Европа има процес на социална и икономическа стагнация, което също препятства допълнителната интеграция. Въпросът е доколко това отговаря на предизвикателствата на съвременния свят.
В миналото тенденцията е била към прогрес на интеграцията точно на базата на кризи. Европейската интеграция сега се очаква да остане в застой. Т.е. има елементи на федерация, но и на национален суверенитет.
Едуард Маринов, доктор на науките от Института за икономически изследвания при БАН:
Според мен ЕС няма да стане класическа федерация, но ще продължи да се интегрира избирателно в стратегически области – там където националните държави не могат да действат ефективно сами.
Въпросът не е колко суверенитет ще загубят, а колко могат да защитят само чрез общоевропейски действия. Средата се променя и трябва да припомним сентенцията на Жан Моне, че Европа ще бъде изкована в кризи, което е валидно и днес.
„Европа няма да стане Съединени европейски щати, но и няма да остане същата. Вероятно ще видим модел на диференцирана интеграция – Европа на различни скорости, при която част от държавите ще се интегрират все по-дълбоко по определени политики.“
Много е трудно повечето държави да прехвърлят суверенитета си в областта на външната политика, фискалната политика, социалната политика, отбраната, образованието.
Мариана Трифонова, международен анализатор:
Все по-трудно става да говорим за бъдещето на ЕС в рамките на тази дихотомия, защото много често крайното, до което се стига, е консенсусно.
По-скоро бихме видели нещо компромисно. Все повече национални правителства биха искали да запазят своя суверенитет, но ако Европа иска да играе важна роля в новата геополитическа ситуация, тя трябва да се придвижи в посока федерация, поне по отношение на външна политика, отбрана и сигурност, както и по-близка данъчна и икономическа политика.
Вариантът към който се върви е Европа на няколко скорости или по-скоро на концентрични кръгове – едно ядро, което може да задълбочи интеграцията си (и чрез квалифицирано мнозинство), докато една оставаща група държави запази сегашната си интеграция, както и външен кръг, който е свързан с асоциирани членове.
„Този модел обаче е изключително нестабилен, като въпросът е кои сили ще надделеят – центростремителните или центробежните.“
Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията:
ЕС ще е нещо средно. Най-вероятният сценарий е за засилване на интеграцията в ядро от държави от Западна Европа и една по-малко интегрирана периферия.
Основният аргумент за оцеляването на ЕС са външните заплахи и хаосът, който наблюдаваме в света – руската заплаха, както и САЩ, които и без Тръмп се фокусират върху Азия.
Другата надежда за евроинтеграцията е ръстът на подкрепящото ЕС обществено мнение.
„Големият въпрос е къде ще се позиционира България, като последните тенденции са за движение в посока периферията.“
Бизнес старт – сутрешен блок с Роселина Петкова и Христо Николов
