Как България да овладее ситуацията с дълга си? Попитахме експертите

Финансовата стабилност на България е водеща за страната. Макар да продължава да е сред европейските държави с нисък дълг, за няколко години обаче страната натрупа сериозни дългове. Към началото на 2026 година брутният външен дълг на България, държавен и частен, надхвърля 67 млрд. евро, като държавният възлиза на около 32,4 млрд. евро в края на 2025 г.

Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Как да се овладее ситуацията с българския дълг?

Илия Кръстев, председател на Българската работодателска асоциация за иновативни технологии (БРАИТ):

България може да стабилизира дълга си, ако има ясна политическа воля. През последните години популистки политики и ръст на публичните разходи създадоха очаквания за трайно стимулиране на потреблението, което не е устойчиво. Необходима е фискална дисциплина – ограничаване на разходите, реформи в администрацията и бюджетна консолидация.

В момента разходите за труд растат по-бързо от производителността, което засилва инфлационния натиск. За да се запази макроикономическата стабилност, публичният сектор трябва да стане по-ефективен и съобразен с реалната икономика.

Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС:

Дългът се овладява чрез по-ефективни разходи, насочени към инвестиции, които повишават производителността и икономическата активност, а не към текущо потребление. Очакванията за по-висока инфлация означават и по-висока цена на новия дълг, което увеличава разходите по обслужването му.

Затова управлението на дълга трябва да бъде активно и стратегическо – включително използване на пазарни възможности като валутни разлики за оптимизация. Най-важното е новият дълг да се насочва към проекти, които увеличават БВП и дългосрочния растеж, а не към краткосрочни разходи.

Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock:

Дългът на България остава нисък като дял от БВП – под 30% спрямо около 90% средно за ЕС, което дава фискално пространство. Въпреки това номиналният дълг расте бързо – от около 18 млрд. евро (2023) до над 30 млрд. евро (2025), с темп, изпреварващ БВП. Това създава риск при продължаващи дефицити.

Решението е ограничаване на дефицита чрез по-добра събираемост и контрол върху разходите – реформи в администрацията, прозрачни разходи и спазване на фискалните правила. Целта е устойчиво съотношение дълг/БВП около 30–35% и избягване на сценарии като в други задлъжнели държави.

Даниел Василев, икономист от Admirals:

България може да овладее дълга чрез балансиране на бюджета, но липсва политическа воля. Проблемът не е в приходите, а в разходите, които растат устойчиво, особено в неефективни системи като здравеопазване и пенсии.

Необходими са реформи, съкращаване на администрацията и ограничаване на държавните разходи. В противен случай дефицитите ще се финансират с нов дълг и ще доведат до по-високи данъци и лихви. Ниското съотношение дълг/БВП не е гаранция за стабилност – без структурни промени рискът ще нараства.