Какво ще стане, ако Европа разпродаде американския дълг? Попитахме експертите

През последните седмици американската администрация демонстрира нарастващо негативно отношение към Европа. Заявените намерения на Тръмп за контрол над Гренландия принудиха властите в Европа да заговорят за евентуално разпродаване на американски държавни ценни книжа и дълг.

Затова и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Какво ще стане, ако Европа разпродаде американския дълг?

Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в „Елана Трейдинг“:

Европа разполага с ограничени геополитически инструменти спрямо САЩ, но притежанието на над 3,5 трилиона долара в американски държавни облигации ѝ дава индиректно влияние.

Масови разпродажби биха повишили доходността и биха създали пазарен стрес, което може да повлияе на американската политика, както вече е ставало при търговските мерки.

Въпреки това Европа няма интерес да продава тези активи, защото би реализирала загуби. Американският дълг остава основен и най-ликвиден пазар за европейските спестявания.

Петко Вълков, началник управление "Трежъри" в ББР: 

Процесът на разпродажба на американски дълг от европейски инвеститори вече е започнал, но по-скоро по технически, а не по стратегически причини. Докато Европа има търговски излишък спрямо САЩ, тя ще поддържа положителна инвестиционна позиция към американските активи.

Притесненията на инвеститорите във фиксирана доходност водят до умерено намаляване на експозицията, но ефектът е ограничен, тъй като Европа държи под 10% от американския дълг. Не се очакват сериозни сътресения. Експозицията към акции дори може да нарасне.

Калин Георгиев, финансов анализатор в BenchMark Finance:

Темата за разпродажбата на американски държавен дълг от Европа се появи на фона на нарастващо геополитическо напрежение със САЩ. Такъв ход се смята за „ядрената опция“ във финансите и не бива да се прилага, защото би предизвикал верижна реакция и риск от глобална рецесия.

Европа държи около 3,5 трилиона долара американски облигации, затова масирана продажба би повишила лихвите в САЩ и би навредила и на Европа чрез поскъпване на еврото и удар върху износа. Засега този сценарий изглежда малко вероятен.

Даниел Василев, икономист в Admirals

Европейският съюз е най-големият колективен притежател на американски дълг, но масирана разпродажба е малко вероятна. Повечето облигации се държат от частни инвеститори и няма механизъм ЕС да ги принуди да продават.

Освен това подобен ход би довел до загуби за самите продавачи, тъй като би сринал цените. Американските облигации се възприемат като „сигурен актив“ и са ключови за балансите на институциите. Икономическата и правната логика правят организирана разпродажба нереалистична.

Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock

Европа притежава около 10% от американския държавен дълг – приблизително 3,8 трилиона долара, повече от Япония и Китай поотделно. Хипотетична координирана разпродажба би довела до рязък ръст на доходността, поскъпване на кредитите в САЩ, спад на долара и сериозни сътресения за банките и пазарите.

Това би засегнало и самата Европа чрез големи загуби. Затова такъв сценарий е малко вероятен: облигациите се държат основно от частни инвеститори и подобен ход би означавал „финансова война“ с тежки последици за всички.