До какво води таванът на надценките? Попитахме експертите

Нарастващите цени са основна тема за обществото, а в последния месец част от управляващото мнозинство предложи законопроект за налагане на таван за надценките за основни стоки. Това предложение идва в условията на висока инфлация и бързо покачване на цените, но съществуват множество спорове за ефективността му и икономическите последици от това.

Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: До какво водят таваните на надценките?

Александър Нуцов, ръководител "Политики и стратегическо планиране" в BESCO:

Таванът на цените няма да реши проблемите, които се цели да адресира. Напротив – ще изкриви пазарните механизми и ще навреди на производители, търговци и потребители.

В краткосрочен план е възможно да се появят дефицити на определени стоки, защото те ще станат икономически неизгодни за предлагане. В средносрочен и дългосрочен план това може да доведе до по-висока инфлация след премахване на контрола.

Най-негативният ефект е сигналът към бизнеса и инвеститорите – средата става по-непредсказуема, което ще доведе до отлив на инвестиции. Необходим е диалог между държавата и бизнеса и по-конструктивна рамка за вземане на решения.

Адриан Николов, Института за пазарна икономика:

Темата за ценовите тавани се използва в България от години – първо при лекарствата, после при инфлацията през 2024-2025 г., а сега чрез няколко различни закона и неясни дефиниции. Това създава разхвърляна и непредсказуема регулаторна среда.

Реална причина за такива мерки няма – доходите на домакинствата нараснаха и не се наблюдава обедняване заради цените. Ценовите тавани водят до три риска: фалити на фирми, дефицит на стоки и отложена, по-рязка инфлация. Исторически те не работят дългосрочно. В крайна сметка това е популизъм с икономически вредни последици.

Левон Хампарцумян, заместник-председател на Българския форум на бизнес лидерите:

От икономическа и практическа гледна точка това решение е безумно, защото означава преустановяване на пазарните отношения в икономиката. Всички примери, които дават с други държави са извадени от контекста.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ:

Ограничаването на надценките ще доведе до свиване на предлагането от страна на търговците и производителите. При натиск едновременно върху разходите и търсенето резултатът е по-ниско производство и недостиг на стоки и услуги.

По-ниски цени се постигат не чрез административни ограничения, а чрез конкуренция – когато на пазара има повече производители и търговци, предлагащи една и съща стока или услуга. Затова много по-ефективна мярка е насърчаването на конкуренцията и навлизането на нови участници, вместо въвеждането на ценови тавани и лимити на надценките.

Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС:

Същността на проблема с високите цени на храните не е в надценките, а в обективни фактори: кратка трайност и брак на стоките, скъпа хладилна логистика, ръст на заплатите и енергията, силна зависимост от внос и климатични рискове.

В България делът на храните в разходите е висок заради ниските доходи и ДДС от 20%. Печалбите на търговците са ниски (4-6%) при силна конкуренция. Таваните на надценките няма да решат тези проблеми, а ще доведат до дефицити, непредвидимост и отложена инфлация.

Реалното решение е стимулиране на предлагането и конкуренцията, а не административен контрол на цените.