Какви са очакванията за българската икономика? Попитахме експертите

Новата година започва вълнуващо за България. Страната влиза в еврозоната, но и за пореден път изпаднала в поредна политическа нестабилност и спорове около икономиката.

Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Какви са очакванията за българската икономика през 2026 г.?

Добромир Иванов, изп. директор на BESCO:

Влизането в еврозоната е ключова тема за 2026 г. и носи сериозни възможности – повишена предвидимост, доверие и по-лесен достъп на българския бизнес до високотехнологични пазари и партньори.

Това утвърждава България като надежден член на ЕС, Шенген и еврозоната. Рискът идва от политическата нестабилност и възможни нови избори, които могат да блокират бюджета и важни стратегически проекти.

Паралелно, изкуственият интелект ще се превръща в още по-централна тема, изискваща бърза адаптация. 2026 г. ще бъде година на възможности, но и на висока несигурност.

Адриан Николов, Институт за пазарна икономика:

Икономическата година ще бъде силно повлияна от процеса по приемане на еврото, което ще е сериозно предизвикателство за бизнеса, банките и регулаторите. Макар подготовката да напредва, са възможни временни сътресения.

Основен риск остава фискалната и политическата несигурност, включително вероятно забавяне с бюджета. Очаква се умерен икономически растеж около 2,5-3%, силен, но напрегнат пазар на труда и ръст на доходите. По-негативни са перспективите за износа и инвестициите, което сочи по-скоро към забавяне, отколкото към рязък спад.

Юлиан Войнов, икономист:

С една дума, перспективата за България през следващата година е несигурност. Страната трябва да се разглежда в глобален контекст на засилени геополитически напрежения – търговски конфликти на САЩ, войната в Украйна, напрежението с Китай и пренареждането на световните търговски потоци.

На този фон България е изправена и пред вътрешна политическа криза, която застрашава бюджетната дисциплина и финансовата устойчивост. Липсата на стабилно управление вероятно ще забави икономическия растеж. Ключов приоритет е балансиран бюджет и бързо решение на политическата криза, особено предвид влизането в еврозоната.

Михаил Димитров, финансов анализатор в ПФБК:

Очакванията на международните институции за растежа на българската икономика са между 2,5% и 3%. Има обаче индикации за изтегляне на потребление към края на 2025 г. заради опасения около приемането на еврото, което може временно да повиши БВП през четвъртото тримесечие на 2025 г. за сметка на 2026 г.

Публичните финанси остават уязвими, особено в предизборна среда с риск от популистки разходи и по-висок дефицит след 2027 г. Въпреки еврозоната, без реформи и предвидимост инвестиционният интерес може да остане слаб.

Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ:

Прогнозите за икономическия ръст на България през 2026 г. са в диапазона 2-3%, като Министерството на финансите очаква около 2,7%, а БНБ и Европейската комисия – малко по-нисък растеж. Важно е обаче, че тримесечната динамика показва забавяне.

Индустриалното производство спада и се е върнало на нивата от 2021 г., износът намалява, а вносът расте. Основните проблеми са външни – слаб растеж при ключови търговски партньори, високи енергийни цени, европейски регулации и недостиг на работна ръка. 2026 г. вероятно ще бъде трудна, с шанс за подобрение едва през втората половина.

Икономическите въпроси пред България ще трябва да намерят своя бърз отговор. Икономиката на страната изглежда добре, но предстои да намери начин за нови външни инвестиции и финансова стабилност.