Прекомерно раздути ли са публичните разходи в България? Попитахме експертите

Бюджет 2026 водещата тема в последните седмици.  Увеличаващите се разходи за заплати в обществения сектор, липсата на реформи, постоянното трупане на дълг и повишаването на определени данъци и осигуровки привличат вниманието на икономистите, които предупреждават за сериозни последици от проектозакона на управляващите.

За това и Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Прекомерно раздути ли са публичните разходи в България?

Добрин Иванов, Асоциация на индустриалния капитал в България:

Публичните разходи у нас са прекомерни не толкова като размер, колкото заради бързия им растеж, структурата им и начина на финансиране. За 2026 г. се планират приходи от 42,8% и разходи от 45,8% от БВП при 3% дефицит – твърде много за малка догонваща икономика.

Дефицитът финансира основно заплати, пенсии и текущи плащания, а не инвестиции или реформи. Държавният дълг расте бързо, а лихвите ще достигнат 3,3 млрд. лв. годишно.. Вместо повишаване на данъци и осигуровки, са нужни ефективни разходи, по-малко автоматични увеличения и реални реформи.

Адриан Николов, старши икономист в Институт за пазарна икономика:

Няма спор сред експертите, че публичните разходи са прекомерно разширени заради липса на реформи, автоматични механизми за увеличение на заплати и ръст на администрацията.

Делът на публичните разходи вече достига около 46% от БВП при исторически праг под 40%, което води до трайни дефицити и растящ дълг. За да се покрият тези разходи, се обсъждат по-високи осигуровки, данък дивидент и дори ДДС – мерки, които обезкуражават бизнеса и труда.

Вместо нови приходи, необходим е ясен план за оптимизация, ограничаване на разходите за труд и връщане на публичния сектор под 40% от БВП.

Илия Кръстев, председател на БРАИТ:

Публичните разходи в България очевидно са прекомерни. За три години делът им нарасна от 38% до около 46% от БВП – най-големият скок от 25 години.

Основният проблем не е само колко харчим, а че текущите разходи – заплати и социални добавки – растат бързо, докато капиталовите инвестиции отново няма да бъдат изпълнени. Публичният сектор се разширява, въпреки че населението намалява.

Ако тази политика продължи, страната ще бъде изправена пред по-високи дефицити, нов дълг или увеличаване на данъците – сценарии, които застрашават икономиката. Очакват ни трудни години.

Десислава Николова, старши финансов анализатор в портала MoitePari:

Само за 2025 г. държавният дълг вече достига 17,4 млрд. лв., след нов заем от 300 млн. лв. Таванът за годината е 18,9 млрд., а за 2026 г. се планира нов дълг от 10,4 млрд., което би повишило съотношението дълг/БВП до 31,3% – над препоръчваните 30%.

Проблемът е в неефективното използване на средствата, насочвани основно към текущи разходи вместо към инвестиции. Публичният сектор расте, а заплатите там изпреварват частния сектор, което засилва напрежението.

Необходим е анализ и оптимизация на администрацията и ясна стратегия за привличане на инвестиции, за да се избегне рисков сценарий, подобен на румънския.

Юлиян Войнов, икономист:

Разходите вече излизат извън контрол, като бюджетът за следващата година достига исторически максимуми – над 45-46% от БВП. Тези разходи не могат да бъдат покрити със събраните данъци, затова държавата увеличава осигуровки и други налози, което натоварва бизнеса.

Рискът от макроикономически дисбаланси и ръст на дълга над 10 пункта е сериозен. При забавяща се глобална икономика това може да доведе до свръхдефицит и необходимост от болезнена фискална консолидация, с негативен ефект върху доходите и икономическата активност.

Предупрежденията на бизнеса и експертите не се вземат предвид, което създава допълнително напрежение.