БСК: България трябва да се фокусира в привличането на по-малки производства

Камарата разлгежда в анализ възможностите на страната да се възползва от изместването на веригите на доставка извън Азия

14:26 | 12 август 2020
Обновен: 15:06 | 12 август 2020
Автор: Николета Рилска
Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg
Снимка: Jasper Juinen/Bloomberg

Коронавирусната криза доведе до възможност за релокация на производствата от Азия към Европа, като Европейският съюз вече предприе мерки в тази насока. Според блока страните от Вишеградската група (Унгария, Чехия, Словакия и Полша), заедно с България и Румъния, ще бъдат печеливши от този процес. Тези шест държави обаче нямат човешкия капацитет да посрещнат мегазаводите, които работят в Азия. България трябва да се фокусира в привличането на по-малки производства, между 100 и 1000 души, става ясно от анализ на Българската стопанска камара. 

БСК разглежда в анализа си мястото на България в сравнение с другите 5 държави по отношение на глобалните пазари и възможностите да допринесе за повишаване на технологичната сигурност на Европа. 

“Въпреки по-ниските стойности на БВП на глава по паритет на покупателна способност (ППС) в България, делът на заетите в материалното производство не се различава съществено от този в другите пет държави и средно за ЕС. Но делът на заетите във високо и средно технологичните производства, където се очаква да бъде конкуренцията при бъдещата релокация, значително изостава от този в другите държави”, посочват експертите.

Според тях, имайки се предвид важността на наличието на квалифицирана работна ръка, Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия ще продължат да бъдат важна локация за много производства, защото те активно инвестират в образованието и квалификацията на жителите си.  

“Пътни превозни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника формират около и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, на България – 22%”, посочват още от БСК. От анализа става ясно, че България, единствена от шестте страни, има износ на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 процента – горива, мед, зърно. “Тази структура на българския износ не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични инвеститори”, заключват от БСК.

Дял на

Дял на шестте разглеждани страни в световния износ през 2019 г. Графика: ITC – International Trade Centre

“България се намира близо до големите европейски производители, а като предимства често се посочват членството ѝ в ЕС, стабилната валута, ниските данъци и евтината работна ръка. Рядко се припомня обаче, че това не е достатъчно”. 

Добавена стойност

Добавена стойност в износа. Графика: Организация за икономическо сътрудничество и развитие

От БСК отбелязват, че у нас продължава да има пропуски, които спъват инвеститорите, особено „на зелено“. 

Сред проблемите експертите открояват липсата на е-управление, раздутата администрация, липсата на целенасочена ясна визия и политика с приемственост, независимо кое правителство е на власт, правната сигурност, прогнозируемата и сигурна бизнес среда, сигурността на капитала, наличието на „усещане“ за корупция.

Според техния анализ нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми. “Български фирми с глобална конкурентоспособност са тези, които работят основно за чуждите пазари и не са обект на значителна регулаторна тежест, а не тези, които печелят обществени поръчки в България”, посочват от БСК.

Експертите заключват, че България няма с какво да впечатли потенциални инвеститори, които биха избирали измежду някоя от шестте европейски държави.