България влезе в ERM II и банковия съюз

Освен страната ни в двете структури е приета и Хърватия

19:28 | 10 юли 2020
Обновен: 20:18 | 10 юли 2020
Автор: Стефимир Гроздев
Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg
Снимка: Chris Ratcliffe/Bloomberg

България бе приета за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като част от подготовката на страната да влезе в еврозоната. Заедно с България в двете структури бе приета и Хърватия.

ЕЦБ определи базов курс за конвертирането на българския лев в евро от 1,95583 лв. за евро. За хърватската куна обменният курс е 7,53450

Решението относно тясното сътрудничество на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българска народна банка (БНБ) ще влезе в сила 14 дни след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз. От 1 октомври 2020 г. ЕЦБ ще отговаря за прекия надзор над значимите кредитни институции в Република България и за общите процедури за всички поднадзорни лица, както и за наблюдението над по-малко значимите кредитни институции. Междувременно ЕЦБ ще извърши оценка, с която ще определи кои банки изпълняват критериите за класифициране като значими институции.

Банковият надзор в ЕЦБ и Българската народна банка предприемат подготвителни действия, за да осигурят безпрепятствен преход към новия надзорен режим.

„Много се радваме да посрещнем България в единния надзорен механизъм и в семейството на банковия надзор в ЕЦБ,” заяви Андреа Енрия, председател на Надзорния съвет на ЕЦБ. „Това бележи важен етап в историята на банковия съюз, тъй като обхватът му се разширява отвъд държавите членки на еврозоната.“

Българската народна банка ще има свой представител в Надзорния съвет на ЕЦБ, със същите права и задължения като всички останали членове, включително право на глас.

Споразумението за участие на българския лев в ERM II е допълнително придружено от твърд ангажимент на българските власти да следват стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция. Българските власти поеха ангажимент да прилагат конкретни политически мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, несъстоятелността и борбата с изпирането на пари. България ще продължи да прилага мащабни реформи в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност в България, предвид тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система. 

Властите, заедно с отговорните органи на Европейския съюз, ще следят отблизо развитието на макроикономическата политика и прилагането на тези политически мерки. 

Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат обявени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли.  

"Вече няма да могат да се фалират банки, няма да могат да се теглят пари в кеш, без да "светнат" и в Европа. Ще пандат лихвите по кредитите, ще се увеличи кредитният рейтинг", коментира в рамките на брифинг министър-председателят Бойко Борисов по повод на ползите за България след присъединяването към чакалнята на еврозоната.

Последната страна, която се присъедини към еврозоната, беше Литва преди пет години. Другите четири източноевропейски страни в еврозоната са Естония, Латвия, Словакия и Словения. 

Как се стигна дотук? 

Във връзка с искането за присъединяване на Република България към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) и Банковия съюз на Европейския съюз чрез установяване на тясно сътрудничество между Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ) през 2019 г. ЕЦБ извърши цялостна оценка на шест български банки. 

Резултатите от оценката бяха публично оповестени на 26 юли 2019 г. Прегледът на качеството на активите бе допълнен от стрес тест, който показва как биха се променили капиталовите позиции на банките при хипотетичен базов и утежнен сценарий през следващите три години (2019–2021). За стрес теста бе приложена същата методология като в стрес теста на Европейския банков орган през 2018 година.

Четири от шестте банки, които бяха обект на цялостната оценка  преминаха успешно и през негативния сценарий на стрес теста. Към 31 март 2020 г. „Инвестбанк“ АД успя да запълни идентифицирания недостиг при негативния сценарий на стрес теста. Към края на 2019 г. „Първа инвестиционна банка“ АД също успя да изгради допълнителни капиталови буфери. На 2 юли инвеститорите заплатиха акциите по новата емисия ценни книжа. Новите акционери на банката са Българска банка за развитие (ББР) с 18.35% и Valea Foundation със 7.87%.