25% от българите са изправени пред риск от загуба на доходи заради пандемията

Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата

13:42 | 3 май 2020
Обновен: 20:54 | 6 юни 2020
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group

В риск от загуба на доходи са около една четвърт от българите. Това става ясно от проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода между 13 и 23 април.

Три основни социално-демографски групи се открояват с най-чувствителна загуба на доходи през периода на кризата: безработните (6% загубили работата си с началото на кризата и 7% - отпреди това), самонаетите (7%) и представителите на свободни професии (7%). 

Доходите на 45% от пълнолетните жители на страната са останали непроменени от началото на кризата, при 26% те са намалели, но без да застрашават сериозно издръжката на домакинствата, а 25% са претърпелите по-драстичен спад.

Очаквано най-значим спад на доходите още в първите седмици от кризата търпят заетите в отраслите, които пряко бяха засегнати от карантинните мерки. Въпреки това анализът сочи, че негативните ефекти постепенно обхващат и нови групи.

За 48% ситуацията е непроменена и те продължават да работят на пълен работен ден на работното си място. В работните места на всеки пети се е наложила реорганизация, но при запазване на ангажираността: 10% редуват седмици на работа от вкъщи и на работното място, други 8 на сто са преминали изцяло към работа от домовете си.

Като процентни съотношения тези дялове не са високи, но като абсолютен брой става въпрос за около половин милион работещи, които постепенно преминават към изнесени работни места. Този процес, с всички свои плюсове и минуси, може да окаже влияние върху преструктуриране на обичайни дейности през следващите години, твърди изследването.

Сумарно около две трети са хората, чиято пълна заетост продължава непроменена, или с известна модификация. Те формират групата с относително най-стабилен икономически статус в досегашната криза.

Пред риск обаче са изправени хората, за които са настъпили по-съществени промени – намаляване на работното време или изпращане в отпуск. Съкращаване на работно време и пускане на служителите в отпуск са първа стъпка в опита за запазване на служители. При задълбочаване на ситуацията обаче работодателите най-вероятно ще са принудени да освободят част от тях.

Съкратено работно време на работното си място декларират 10% от пълнолетните българи, други 3% - намален работен режим, но от вкъщи. Близо 20% са наетите, които все още не са формално освободени, но са разпуснати в платен или неплатен отпуск.

Анализът и оценките сочат, че около 6.6% не просто от заетите, а от пълнолетните българи са без работа в настоящия момент. Данните са по-високи от официално обявените от Агенция по заетостта, защото включват както регистрираните в Бюрата по труда, така и нерегистрираните и поради това остават извън обхвата на официалните данни за коефициент на безработица.

Още в първите седмици на кризата Министерството на труда и социалната политика лансира поредица от мерки за граждани и работодатели. Респективно, реакцията към тези мерки на МТСП е положителна и отразява разбирането за солидарност и подпомагане на най-засегнатите в обществото.

Най-висока подкрепа събират насочените към най-рисковите групи и свързани с директно материално подпомагане инициативи. Различните косвени мерки и кредитни инструменти срещат по-резервирано отношение.

Общата оценка за правителствените политики в периода на кризата е умерено позитивна – с одобрение за първите реакции и очаквания за допълнителни мерки относно дългосрочните последици.

Общо 71% от пълнолетните жители на страната имат положително мнение за действията на изпълнителната власт в периода на кризата. Повече или по-малко отрицателна е нагласата на 21% от хората.

Аналогично, 69% одобряват действията на МТСП, като 46% от тях имат очакване за още по-обхватни инициативи