Проект ограничава жалбите срещу данъчни актове

Данъчни актове на стойност до 14 000 лева не могат да се обжалват пред Върховния административен съд, което на практика означава, че решението на местния административен съд е окончателно.

Това става ясно от проект на депутати от Реформаторския блок. Те отново са внесли предложения за промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които засягат правото да се обжалват наредби или данъчни актове от гражданите и бизнеса. След силна критика те оттеглиха в началото на месеца проекта си за промени. На 20 октомври те предложиха редактиран вариант, става ясно от сайта на българския парламент.

Предложенията предвиждаха въвеждане на 4% такса върху обжалваните от граждани и фирми данъчни ревизионни актове, за да се намалят стимулите на данъкоплатците да обжалват начислените им данъци и санкции. Това, както и по-голямата част от измененията, бяха мотивирани с икономия на ресурса на съда, който е натоварен с много дела.

В новия проект въпросът за таксите е решен по-меко. Предлага се промяна в самия Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), според която таксата за касационно обжалване е 1.5% от сумата на акта. Самото касационно обжалване пред ВАС ще става по реда на АПК.

Таксата за обжалване на обществени поръчки става 1%, а за дела, свързани със социално осигуряване таксите ще са значително по-ниски.

Според мотивите, изложени от вносителите от РБ, символичните такси досега са водели до злоупотреба с правото на жалба.

Именно с тези  промени в ДОПК се залага и необжалваемост пред ВАС на дела, по които се обжалват установени с ревизионния акт публични вземания до 2000 лв., когато ревизионният акт е издаден на физически лица и до 14 000 лв., когато е издаден на юридически лица.

Таксата за касационно обжалване се повишава до 90 лв. за граждани и 1400 лв. за организации и държавни органи (Тези такси се дължат, когато няма определяем материален интерес.) В раздела за таксите по делата проектът за изменения на АПК препраща към таксата по Закона за отговорността на държавата и общините, а тя пък се определя с тарифа на Министерския съвет.

В оттегления проект за изменения се прокарваха ограничения за обжалването. Бе предвидено когато Върховният административен съд (ВАС) се произнася като първа инстанция, делото да се разглежда в състав от един съдия. Този текст се запазва, а изключенията, при които ВАС ще заседава в тричленен състав, са когато се разглеждат жалби срещу актове на колективни органи и подзаконови актове, както и когато делото не подложи  на касационно обжалване. Обжалването тогава ще е пред тричленен състав.

Проектът цели да въведе института на мълчаливото съгласие и предвижда редица мерки за ускоряване на производството.