Президентът обнародва бюджета за 2026 г. и предупреди за финансови рискове

Вицепрезидентът Илияна Йотова обнародва Закона за държавния бюджет за 2026 г., като отказа да наложи вето въпреки призива на „Продължаваме промяната“. В изявление пред медиите тя аргументира решението си с наличието на скрити разходи и поети от предходни правителства ангажименти - аргументи, които вече бяха изтъкнати и от управляващото мнозинство, предава Investor.bg. 

В президентската институция са постъпили общо 69 становища на политически партии, синдикати, граждански организации във връзка с бюджета, като 4 от тях са били свързани с искане да бъде наложено вето на закона, каза президентът.

Още по темата

Кофас: Реалният бюджетен дефицит е по-голям заради капитализацията на ББР

Бюджет 2026 е приет, но новите разходи поставят бизнеса под натиск

„Разбираеми са опасенията, свързани с размера на бюджетния дефицит, с изменение и допълнение на вече действащи закони през преходните и заключителни разпоредби и на Закона за бюджета“, отбеляза Йотова. По думите ѝ измененията и допълненията в закони трябва да се случват след дискусия и разглеждане на самите закони, да има обществено обсъждане и задължителна оценка на риска. Тя обяви принципната подкрепа на президентството към исканията за по-голяма финансова дисциплина.

Йотова посочи обаче, че от 7 месеца България работи в условията на два пъти удължен бюджет за 2025 г., изработен и действащ в лева, а от 1 януари 2026 г. България прие еврото. Йотова припомни и откритата от Съвета на ЕС процедура по свръхдефицит срещу страната.

Като аргумент за решението си да обнародва Бюджет 2026 Йотова приведе и оповестените от вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев данни за авансово внесени през 2025 г. над 1 млрд. евро, които няма да влязат в приходната част на бюджета тази година, както и за неразплатени задължения от предходни години от над 3 млрд. евро.

„Очаквам министерствата и агенциите да допълнят тази картина, защото имам опасения, че не всичко се знае все още. Сега обаче настъпи моментът за плащане на старите сметки“, каза още президентът.

„Въпреки забележките на някои от параметрите на бюджета, президентската институция не може да допусне повече институционална и финансова несигурност на държавата. Ние сме единствената страна в ЕС, която във финансово отношение работи в такива условия. Връщането на закона за ново обсъждане би поставило под още по-голям риск финансите на държавата и след 1 август 2026 г.“, заяви Йотова. Тя изтъкна, че призивите към нея този бюджет да влезе в сила „час по-скоро“ са били многократно повече от негативните становища.

„С връщането на бюджета още повече се блокира дейността на общини, социални плащания, здравеопазване и образование“, допълни Йотова.

По думите ѝ някои от най-оспорваните теми в бюджета ще бъдат оставени за 2027 г. след прецизен анализ и обществено обсъждане с оценка за риска от тяхното приемане.

Според нея текстовете в закона не противоречат на Конституцията. „Правният екип на президентската институция, както и много от получените становища в тази област на едни от най-големите експерти конституционалисти в страната не намират основания за противоконституционност“, каза тя.

„За мен бюджетът не е начин на употреба за политиканстване, за избори, за личностно противоборство, за печелене на дивиденти или за самоцелно вето“, заяви Йотова и посочи, че след два дни ще бъде публикувано становището на президентската институция за бюджета.

Вижте целия материал на www.investor.bg.

Още по темата

Борис Петров: В бюджета липсва амбиция за затягане на разходите

Адр. Николов: По-големите реформи остават в бюджета за догодина