Как масовите антикорупционни протести тласнаха България към нови избори

България е в политическа бъркотия, след като най-големите антикорупционни демонстрации от десетилетия предизвикаха оставката на правителството на малцинството на премиера Росен Желязков само седмици преди страната да приеме еврото.

Желязков се оттегли под нарастващ натиск, тъй като десетки хиляди хора изпълниха улиците на столицата София и други големи градове, протестирайки срещу това, което те възприемат като вкоренена корупция.

Поредните избори са почти гарантирани след седем гласувания за четири години, нито едно от които не е довело до стабилно управляващо мнозинство.

Какво предизвика последните протести в България?

Недоволствата започнаха в края на ноември с демонстрации срещу предложения бюджет за 2026 г., който би увеличил данъците и социалните осигуровки, за да се стимулират публичните разходи. Много българи смятат, че това само би направило корумпираните политици по-богати и би затегнало хватката им върху властта. По-късно правителството оттегли бюджета пред лицето на общественото недоволство, но това не успокои протестите.

Вместо това те се превърнаха в по-широк бунт срещу корупцията, злоупотребата с публични средства и слабото върховенство на закона. Те се разглеждат като основна причина за неуспеха в реформирането на държавните институции и осигуряването на по-бързото сближаване на България със стандартите за управление и условията на живот на ЕС.

Протестиращи скандираха лозунги срещу бившия медиен магнат Делян Пеевски, влиятелен депутат, който е широко възприеман като лицето на завладяването на държавата в балканската страна. Пеевски отрича всякакви нарушения. Протестите също така насочиха вниманието си към Бойко Борисов, който доминира политическата сцена на страната от близо две десетилетия.

Въпреки че Пеевски е санкциониран от САЩ и Обединеното кралство за корупция, неофициалната подкрепа на неговата партия беше от решаващо значение за задържането на нестабилното проевропейско правителство на Желязков.

Може ли да има нови избори? Кой ще се възползва?

Предсрочното гласуване изглежда най-вероятният резултат.

Президентът Румен Радев призова правителството да подаде оставка и след това ще даде възможност на Борисов, който ръководи най-голямата партия в парламента ГЕРБ, да предложи нова администрация. Ако ГЕРБ не успее, втората по големина фракция в парламента ще получи шанс. В противен случай Радев сам ще избере окончателен кандидат. Три неуспеха биха довели до предсрочни избори, които биха могли да се проведат през пролетта.

Борисов вече заяви, че не е заинтересован от сформирането на нов кабинет, докато втората по големина сила, антикорупционен блок в опозицията, призова за предсрочни избори.

Изборите биха могли да създадат възможност за Радев. Бивш генерал от военновъздушните сили и най-популярният политик в страната, той от време на време смущава европейските съюзници на България, като повтаря руски тези, противопоставя се на военната помощ за Украйна - която според него би дала възможност на „войнолюбците“ - и като изразява скептицизъм към еврото.

Президентът наскоро намекна, че може да създаде собствена политическа партия и да се включи в надпреварата, но не даде повече подробности. Подобен ход би разтърсил политиката на страната, въпреки че първо би изисквал от него да се оттегли като държавен глава.

Колко лоша е корупцията в България?

Миналата година България се класира на второ място сред членовете на ЕС в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International, точно след Унгария. Антикорупционните наблюдатели от години изразяват загриженост относно корупцията, посочвайки съобщения за купуване на гласове и неясни обществени поръчки.

Изкореняването ѝ е възпрепятствано от състоянието на съдебната система. В доклад от юли изпълнителната власт на ЕС посочи ниските нива на съдебна независимост и заяви, че България „все още не е демонстрирала солидни резултати“ в разследването и наказателното преследване на корупция на високо ниво. Демонстрантите изразиха разочарование, че протестират срещу едни и същи политици, по-специално срещу Пеевски, повече от десетилетие.

Много граждани подозират, че политиците биха използвали планираните допълнителни разходи в бюджета, за да купят лоялност от полицията и службите за сигурност, като по този начин надуят националния дълг и оставят обикновените хора да плащат сметката. Липсата на прозрачност относно предложената приватизация на национални активи, включително държавната лотария, е друг от техните притеснения.

Какви са нагласите на България към ЕС?

На въпроса дали страната им е спечелила от членството в ЕС, малко повече от половината българи са съгласни - най-ниското ниво в блока - според проучване на Евробарометър от ноември. Малко под половината от тях казват, че са склонни да се доверяват на ЕС, в съответствие със средното за ЕС, въпреки че този брой е намалял от май насам. Въпреки това, българите все още се доверяват на Брюксел два пъти повече, отколкото на собственото си правителство.

Икономическият продукт на България на глава от населението е най-ниският в ЕС, на две трети от средния за региона, след две десетилетия членство. Но има и предимства: През януари България се присъедини към Шенгенската зона за безвизово пътуване заедно със съседката си Румъния. Смята се, че над един милион българи живеят и работят другаде в ЕС.

Наред с голям антикорупционен и проевропейски блок, крайнодесните и проруските групи имат силно присъствие сред опозицията в парламента. Серията от неубедителни избори през последните години до голяма степен доведе до по-голям дял от гласовете за тези партии, на фона на намаляваща избирателна активност.

Разочарованието от политически елити, като например блока на ГЕРБ на Борисов, създаде плодородна почва за онези популисти, които преди това бяха политически маргинали. Радев споделя техния скептицизъм към мейнстрийма на ЕС.

^{Българите са разделени относно еврото | Подкрепа за ЕС с единна валута, еврото}

Представляват ли тези сътресения риск за влизането на България в еврозоната?

Макар че кризата идва в деликатен момент, блокът многократно е заявявал, че тя няма да повлияе на готовността на България да се присъедини към общата валута на 1 януари.

Въпреки широко проевропейското настроение, българите са разделени относно приемането на еврото, като мнозина се опасяват, че това ще доведе до покачване на цените в краткосрочен план. Президентът и част от опозицията се възползваха от това настроение, провеждайки протести и настоявайки за референдум в последния момент за приемането на еврото.

Евромонетите на България вече са отсечени и подготовката е в ход, така че отлагане или преосмисляне на присъединяването към общата валута не се очаква.

Още по темата

Време е за удължителен закон с реформи

Бизнесът вече не иска и не е способен да компенсира нереформирани системи

Протестът победи, но без масов вот рискуваме отново власт на твърдите ядра

Денис Шен: Опасенията срещу еврото ще изчезнат след приемането му в България

Световният поглед към България: Правителството на Желязков подаде оставка