Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) изпълнява ключови функции по верифициране на документи, свързани с енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници. Тя поддържа регистри на енергийните одитори, събира и проверява данни за енергийните сертификати и гаранциите за произведената от ВЕИ енергия. Бизнесът се противопоставя на предложението функциите ѝ да бъдат прехвърлени към Министерството на енергетиката и настоява за по-голяма независимост на агенцията. Това коментира Ася Добруджалиева, мениджър проекти в „Хабитат България“, в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

АУЕР като експертен и оперативен орган

Според Добруджалиева агенцията работи с бизнеса, общините и областните администрации, като през годините се е утвърдила като компетентен и ефективно работещ орган. 

„Агенцията успя да се наложи като един компетентен, ефективно работещ орган, диалогичен, с прозрачност на работата и бързо обслужване на преписки. Това означава, че работата там е натоварена и изисква отлична организация, висока експертиза и един постоянен диалог с бизнеса, с общини, с граждани, така че работата да върви добре“, заяви Добруджалиева.

Бизнесът иска предвидимост и прозрачност

Гостът посочи, че за бизнеса са важни ясните правила, предвидимостта и бързото изпълнение на процедурите. Тя вижда риск от забавяне при прехвърлянето на функциите към енергийното министерство и постави акцент върху експертизата и независимостта на агенцията.

„За бизнеса е най-важно да има ясни правила, да има предвидимост, да има прозрачност, да има ясни процедури, да се знае, че те се изпълняват бързо, което означава ефективност както за тях, така и за плановете, които имат намерение да осъществяват“, коментира тя.

По-голяма независимост на агенцията

Вместо вливане в Министерството на енергетиката организациите предлагат АУЕР да стане държавна агенция към Министерския съвет. Според Добруджалиева това би дало възможност ролята ѝ да се разшири отвъд сградите и да обхване енергийната ефективност в различни сектори.

„Тези, които заявихме подкрепата си за съществуването на агенцията, смятаме, че нейната роля трябва да бъде много по-голяма. Тя трябва да има много по-голяма независимост и не трябва да е под шапката на Министерството на енергетиката, защото политиките за енергийна ефективност са хоризонтални. Те трябва да бъдат във всички сектори на нашия обществен живот“, подчерта Добруджалиева.

Новите изисквания към енергийното обновяване

По отношение на новите европейски изисквания Добруджалиева посочи, че промените предвиждат по-високо качество на енергийното обновяване. Тя отбеляза, че сградите трябва да достигнат нулеви емисии, а новото строителство да отговаря на клас А.

„Сградите трябва да са с нулеви емисии на въглероден диоксид. Което означава, че трябва да постигаме дълбоко енергийно обновяване на съществуващите сгради. И всички нови сгради, които проектираме и изграждаме, трябва да са клас А. ВЕИ инсталациите трябва да станат част от инфраструктурата на сградата, да осигуряват енергията, от която имаме нужда“, каза тя.

Гостът посочи, че целта за декарбонизация на сградния фонд до 2050 г. е сериозна, като същевременно досегашният темп на обновяване в България остава нисък.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ може да гледате тук.

Още по темата

Д. Цанев: Една агенция помага за санирането и искат да я закрият

Финансирането на енергийноефективни жилища е нараснало с 200% през 2025 г.

Необходими са ефективни инструменти за насърчаване на енергийното обновяване на сградите