Геополитическите конфликти, технологичните промени и нарастващата конкуренция за критични минерали пренареждат енергийния сектор. Китай запазва водещата си позиция в чистите технологии, докато правителствата по света търсят по-устойчиви и независими вериги за доставки. Това коментира Каролайн Чуа, специалист по енергиен преход и търговия в Азиатско-Тихоокеанския регион към инициативата Bloomberg New Energy Finance, в изказване по време на срещата на върха за устойчив бизнес на Bloomberg в Сингапур през юли, излъчено в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

Глобалната енергийна система преминава през период на дълбоки сътресения, предизвикани от бързите технологични промени, пазарната нестабилност и нарастващото геополитическо напрежение. Това променя не само начина, по който се произвежда, транспортира и потребява енергия, но и начина, по който правителствата, инвеститорите и компаниите оценяват риска и устойчивостта на веригите за доставки, отбеляза Чуа.

През 2025 г. около 127 млрд. долара са били инвестирани в глобалната верига за доставки на чиста енергия – с около 6% повече спрямо предходната година. Инвестициите вече не са концентрирани единствено в Китай. Все повече държави се стремят да привлекат производство, технологии и работни места на местно ниво.

"Около половината от инвестициите през миналата година са били насочени към производството на батерии. Увеличават се и вложенията в литий, кобалт и никел, докато инвестициите в соларното производство са намалели значително спрямо пика от 2023 г."

Конфлитът в Близкия изток създава нови рискове

Конфликтът в Близкия изток показа колко уязвими остават традиционните енергийни вериги. Ограничаването на трафика през Ормузкия проток засяга около 20% от световните доставки на втечнен природен газ и около 30% от морската търговия със суров петрол, като основната част от тези количества е предназначена за Азия, посочи Чуа.

„Цените на изкопаемите горива се повишиха до нива около 1,4-1,6 пъти над тези от януари 2025 г. За развиващите се икономики това означава по-високи разходи за електроенергия, промишленост и транспорт.“

Правителствата са изправени пред по-голям фискален натиск, а компаниите – пред натиск върху маржовете и конкурентоспособността, коментира експертът.

Според нея това променя и самото разбиране за енергийна сигурност. Вече не е достатъчно да има физически доставки – енергията трябва да бъде и достъпна като цена.

Китай запазва преднината си

Въпреки дискусиите за „връщане“ на въглищата, те не предлагат дългосрочно решение на проблема. По-бързото намаляване на зависимостта от изкопаеми горива може да повиши устойчивостта на енергийните системи, каза Чуа.

Паралелно с това правителствата все по-често използват мита, субсидии и ограничения върху произхода на продуктите, за да насърчат местното производство и да намалят зависимостта от определени държави. Тази политика обаче има своята цена.

В Италия например ограниченията върху използването на китайски продукти в соларни проекти са довели до средна цена на конкретен търг, която е била 17% по-висока от предходен търг без подобно ограничение.

„Китайската доминация остава трудно преодолима и заради мащаба на производството, по-ниските разходи и натрупаната експертиза.“

Въпреки разширяването на производствения капацитет в други държави, тези предимства продължават да поддържат водещата позиция на Китай.

Критичните суровини се превръщат в стратегически ресурс

Следващото голямо предизвикателство е достъпът до металите, необходими за енергийния преход. До 2050 г. търсенето на литий, графит, редкоземни елементи и манган се очаква да се утрои, до голяма степен заради разпространението на електромобилите и батериите.

И тук Китай има водеща позиция, посочи Чуа. От 11 анализирани енергийни метала почти всички рафинирани продукти са доминирани от китайски компании. Това кара правителствата да търсят алтернативни източници и партньорства, добави тя.

„Австралия, Бразилия, Канада, Индонезия и Южна Африка разполагат със значителни залежи на критични суровини. Петте държави заедно са предоставили около 45 млрд. долара под формата на финансови и фискални инструменти за развитие на по-диверсифицирани вериги за доставки.“

Глобалната енергийна индустрия все повече се отдалечава от модела, при който водещ критерий е най-ниската цена. Компаниите трябва да отчитат произхода на продуктите, структурата на собствеността, достъпа до субсидии и потенциалните геополитически рискове.

За богатите на ресурси държави възниква и стратегически избор – да останат износители на суровини или да развиват местна преработка и рафиниране, за да задържат по-голяма част от добавената стойност, посочи Чуа.

„В крайна сметка енергийната сигурност се превръща в много по-широка концепция, включваща не само достъпа до горива, но и технологиите, минералите, производството и устойчивостта на цялата верига за доставки.“

Именно способността да се балансират цена, контрол и риск ще определя кои икономики ще бъдат най-добре подготвени за енергийната система на бъдещето, счита експертът.

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ можете да гледате тук. 

Още по темата

Войната в Иран: Забравена криза обяснява днешния енергиен шок

Енергиен шок заплашва финансиране за центрове данни в Азия за $800 млрд.

Урок по енергиен шок от стремглавия завой на Китай към газа

Европа се готви за многогодишен енергиен шок след удара в Катар

Мегабатериите захранват следващия голям енергиен бизнес в Европа