Системите за съхранение на енергия са най-бързо развиващият се сектор от чистите технологии към момента. Те допълват добре развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като слънчева и вятърна енергия за изглаждане на кривата на производство и допринасят за по-добрия профил на доставките, съобразен с изискванията на потребителите. Това коментира Марияна Янева, оперативен директор на IPS и зам.-председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), в предаването „Чиста енергия“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Вероника Денизова.

Колебливостта на инвеститорите до момента е била продуктивана най-вече от желанието им да разберат как ще се развият политиките в Брюксел относно финансирането на поръчки в публичния сектор и трансфера на технологии. Такива ключови политически документи вече започват да се публикуват и допранясат за изясняване на рамката на инвестицията, отбеляза Янева.

„Очаквам скоро да се отпушат повечето инвестиционни решения, които са били задържани до момента, за да се види какъв ще бъде изборът на технология за развитие на проектите. Самата технология и инвестиционните проекти тепърва започват развитието си в Европа.“

Според събеседничката регулаторната рамка за развитието на системите за съхранение на енергия в България и в ЕС изостава от пазара, тъй като регулациите подценяват развитието на технологиите и факта, че пазарът ги налага.

Липсата на доверие в България към тези технологии дълго време е пречела за развиването на адекватна регулаторна рамка – развитие на мрежата, по-плавно навлизане на различни типове източници на енергия, планиране на по-доброто им интегриране в мрежата, отваряне на повече пазари за услуги, така че инвеститорите да могат да планират по-адекватно съоръженията си.

Въпреки това фундаментално добрите показатели на пазара за инвестиции в съхранение на енергия са били допълнени с опцията за финансиране от ЕС, поради което страната ни се превърна в лидер в Европа от гледна точка на инсталирани системи за съхранение в батерии на глава от населението, посочи Янева.

Целта на ЕС за трикратно увеличение на капацитета за съхранение до 2030 г. е постижима

ЕС си постави амбициозна цел да увеличи три пъти капацитета за съхранение на енергия до 200 гигавата до 2030 г. спрямо 55 гигавата в началото на тази година. Според Янева тази цел е постижима, ако са налице съответните стимули за това. В България развитието ще зависи от това доколко планирането е съобразено с мрежата и с управлението на данни в реално време, което събеседничката определи като следващото предизвикателство.

„Нужно е да не се пречи на пазарните условия, да не се спъват изкуствено инвестициите в сектора и да се обърне по-голямо внимание на това как да се подкрепи оборудване, произведено в Европа, така че секторът да получи по-голяма икономическа стойност и тя да се усети и от гражданите, а не само от инвеститорите в този тип проекти.“

Пазарните технологии са налице, нужна е малко по-добра регулаторна рамка, която да не изключва системите за съхранение в батерии от някои пазари на дискриминационен принцип, а финансирането да бъде насочено по-адекватно към по-широк брой проекти, коментира Янева.

ЕС трябва да насърчава развитието на технологиите в Европа

През юни IPS (International Power Supply) спечели международната награда The Smarter E AWARD 2026 в категорията Energy Storage. Отличието беше връчено по време на откриващата церемония на изложението The Smarter E Europe в Мюнхен. Това е втори успех за компанията в рамките на наградите, след като преди 12 години тя спечели първото издание на отличието в същата категория.

Отличеният инвертор е разработен, проектиран и произведен изцяло в България. Технологията е отличена поради функционалностите ѝ, които надхвърлят изискванията на пазара в момента, обясни Янева. Инверторът поддържа функционалности, които могат да формират мрежа самостоятелно, а не само да следват зададените от нея референции, каквато е пазарната ситуация в момента, добави тя.

Фактът, че България е напред в тези технологии показва, че страната ни има необходимия инженерен потенциал за това, но не бива да се успокоява, че ще е така винаги, отбеляза събеседничката.

„На европейско ниво политиката на ЕС трябва да насърчава инженерните умения, развойната дейност, развитието на технологиите в Европа, за да бъде по-конкурентоспособен и независим в световен мащаб.“

IPS произвежда всички компоненти на системата си X-BESS у нас с изключение на батерийните клетки, но Янева призна, че разработването на вериги за доставки, в които множество компоненти могат да се произвеждат в Европа или близки до европейските страни, е предизвикателство.

Според нея трайното намаляване на зависимостта на ЕС от вноса на критични суровини, компоненти и материали от трети страни е въпрос на индустриална стратегия, тъй като досега Европа разчиташе много на глобализирания пазар и търговските споразумения. Тя отбеляза значително увеличение на инвестициите за подкрепа на иновативни технологии, особено технологии, свързани с декарбонизацията и чистата енергия, които да се развиват в Европа.

Целта е по-голямата част от икономическата стойност, които тези производства създават, да остава на Стария континент и да се развиват необходимите способности у хората за успешното им интегриране на пазара.

Ще успее ли IPS да изпълни целта си да разшири капацитета на системите си в гигафабриката в Челопечене до пет гигавата до края на годината? Изпитва ли компанията затруднения с намирането на работна ръка и как ги преодолява? Към кои пазари в Европа отправя поглед за следващия етап от развитието си? Какви са спецификите на пазарите в Близкия изток и Африка, на които IPS вече присъства?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Чиста енергия“ можете да гледате тук.   

Още по темата

Без системи за съхранение инвестициите във ВЕИ трудно намират икономическа логика

Системите за съхранение: Ключът към стабилна енергетика

България може да влезе в топ 5 в ЕС по системи за съхранение на енергия

България е сред новаторите в ЕС при системите за съхранение на енергия

Sunotec и Sungrow ще реализират мащабни проекти за съхранение на енергия у нас